Ровно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ровно
Рівне
— Град —
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
ОбластРовненска област
РайонРовненски район
Площ58 km²[1]
Надм. височина136 m
Население249 900 души (2004)
КметВладимир Хомко
Основаване1283
Първо споменаване1283 г.
Град от1939
Пощенски код362
Телефонен код33000
МПС код18
Официален сайтwww.city-adm.rv.ua
Ровно в Общомедия

Ро̀вно (на украински: Рівне; на полски: Równe; на немски: Röwne) е исторически град в Западна Украйна, областен център на Ровненска област и районен център на Ровненски район от областта. Градът е важен транспортен възел с международното си летище, железопътните линии до Здолбунов, Сарни и Ковел, както и магистралите, свързващи го с Брест, Киев и Лвов. Населението е 249 900 души по данни от 2004 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото известно писмено споменаване на Ровно, като едно от населените места в Галицко-Волинското княжество, е датирано от 1283 г. Това е запис на латински в полската хроника „Рочник капитульны краковски“. Фигурира и в исторически източници от XV век. От втората половина на XIV век се намира под властта на Великото Литовско княжество. През 1492 г., по време на управлението на полския крал и Велик княз Казимир Ягелончик, градът получава Магдебургското право. От 1518 до 1621 г. е собственост на князете Острожки.

Покровския събор
Железопътната гара

През 1667 г., в резултат на мирния договор от Андрусово, Ровно остава под властта на Жечпосполита. През същата година, в града върлува епидемия от чума, а през 1691 г. е опустошен от силен пожар. През 1706 г., в хода на Северната война, Ровно е превзет от войските на Карл XII. В периода XVII – XVIII в., градът е под властта на различни полски феодали, а от 1723 г. е във владение на шляхтичите Любомирски. От 1793 г., по време на Втората подялба на Полша, градът преминава към Руската империя, получавайки през 1797 г. статут на уезден град в рамките на Волинска губерния.

По време на Първата световна война и в хода на последвалата я Гражданска война в Русия Ровно неколкократно преминава в ръцете на германци, руснаци, поляци, украинци (за кратко, през април и май 1919 г., градът е столица на Украинската народна република) и болшевики. Съгласно мирния договор от Рига от 1921 г. Ровно е включен в територията на Полша, в качеството на уезден център на Волинското войводство.

През септември 1939 г., съгласно Договора за ненападение между Германия и СССР, градът влиза в състава на Украинската съветска социалистическа република и от декември същата година е областен център на новообразуваната Ровненска област. От 28 юни 1941 до 2 февруари 1944 г. е окупиран от германските войски и през тези години е административен център на Райхскомисариат Украйна. По онова време почти половината от населението на града е еврейско. От тях, близо 23 000 души са отведени в боровите гори край Сосенки и са убити между 6 и 8 ноември 1941 г. Останалите 5000 евреи са затворени в гето. През юли 1942 г. и тези жители са изпратени в Костопил (на около 70 км северно), където са убити – впоследствие гетото е премахнато.

През 1944 г. градът е отвоюван от Съветската армия и след края на Втората световна война остава в рамките на СССР. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Ровно е част от Независима Украйна.

През 1958 г. телевизионната кула на града започва емисии, а през 1969 г. е пуснат първият трамвай и е отворено за полети новопостроеното Ровненско летище. През 1983 г. градът празнува своята 700-годишнина.

География[редактиране | редактиране на кода]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

  Климатични данни за Ровно 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 16,9 16,7 21,4 30,4 33,0 33,1 35,3 35,5 36,4 25,8 21,2 14,3 36,4
Средни максимални температури (°C) −1,5 −0,1 5,4 13,7 19,9 22,5 24,4 24,0 18,6 12,2 5,1 0,2 12,0
Средни температури (°C) −4,1 −3,1 1,5 8,5 14,2 17,1 19,0 18,3 13,5 8,0 2,4 −2,1 7,8
Средни минимални температури (°C) −6,7 −6,1 −2,3 3,3 8,5 11,6 13,5 12,5 8,4 3,8 −0,4 −4,5 3,5
Абсолютни минимални температури (°C) −34,5 −32,6 −25,5 −11,5 −2 2,0 5,7 3,4 −3,5 −9 −18,1 −24,8 −34,5
Източник: Клімат та погода Рівне

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

По време на съветската власт провинциалният град се превръща в основен индустриален център. Построени са 2 важни завода. Единият е за машиностроителна и метолообработваща техника, произвеждащ и високоволтова апаратура, резервни части за трактори и др., а другият завод е за химически и синтетични материали. Също така се развиват и леката промишленост, включваща завод за спално бельо и текстилна фабрика, и хранителната индустрия, включваща месо- и млекопреработвателни предприятия и зеленчукова консервна фабрика. В допълнение градът се развива и като център на мебелната индустрия и производството на строителни материали.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Градът е известен с Ровненския областен музикално-драматичен театър, Ровненската филхармония и писателската си организация, наброяваща повече от 30 прозаици и поети (начело с Евгений Шморгун, Степан Бабий и Лидия Рибенко).

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В Ровно има педагогически и Хидроинженерен институт, както и факултет на Киевския държавен културен институт. Тук също така има Медицински, Музикален, Автомобилостроителен, Търговски, Текстилен и Селскостопански и кооперативен политехнически колежи.

Градът има исторически музей и музей, посветен на героя на Съветския съюз Николай Кузнецов.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

„Успение Богородично“
  • Църквата „Успение Богородично“, построена през 1756 г.
  • Молитвената катедрала (2001 г.)
  • Катедралата „Възнесение Господне“ (1890 г.)
  • Сградата на гимназията – в стил класицизъм (1839 г.)
  • По време на съветския период, градският център, от улица „Ленин“ до булевард „Мир“, е построен отново (1963 г., архитекти – Р. Д. Вайс и О. И. Филипчук), с включването на административни и обществени сгради в неокласически стил.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на Съветския съюз, паметникът на съветския герой Д. Н. Медведев е съборен, а този на Н. И. Кузнецов е преместен. На тяхно място, с цел да се отрази историята на региона, са издигнати паметници на воините, загинали за Украйна.

  • Паметник за 25-годишнината от освобождението на Ровно от фашистите
  • Монумент на жертвите на фашизма (1968 г., от А. И. Пироженко и Б.В. Рючков, архитект – В. М. Герасименко)
  • Паметник за 30-годишнината от освобождението на Украйна от германска окупация, улица „Съборна“
  • Паметник на героя от гражданската война М. М. Богомолов
  • Бюст на гроба на партизанката М. Стрютинска и релеф на гробницата на С. Йеленция и С. Котюевски,
    улица „Княз Владимир“, гробището Храбник
Площад „Независимост“,
с театъра и статуята на
Тарас Шевченко
  • Статуя на Тарас Шевченко на площад „Независимост“
  • Монумент на загиналите за свободата на Украйна, площад „Магдебург“
  • Братска могила, улица „Съборна“
  • Монумент „Вечна слава“, улица „Киевска“
  • Бюст на Оленко Дундич, парк „Тарас Шевченко“
  • Паметник на Тарас Шевченко, едноименния парк
  • Мемориал „Воинска слава“, улица „Дубенска“, Ровненско военно гробище
    (1975 г., от М. Л. Фарина, архитект – Н. А. Долгански)
  • Паметник на войните и партизаните (1948 г. от И. Я. Матвеенко)
  • Монумент на генерал Клим Савура, командир от украинската Народна армия,
    улица „Съборна“
  • Паметник на Симон Петлюра на едноименната улица
  • Монумент на Н. И. Кузнецов (бронз и гранит, 1961 г. от В. П. Винайкин)
  • Паметник на еврейските жертви на Холокоста (1991 г.)
  • Паметник на жертвите от Чернобилската авария

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rivne“ и страницата „Ровно“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.