Родезия (държава)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Родезия
Rhodesia
—  непризната държава  —
 
1965 — 1979 г.  
Знаме Герб
Национален девиз
Sit Nomine Digna (лат.)
Достойна за своето име
Национален химн
"Rise, O Voices of Rhodesia"

Местоположение на Родезия (държава)

Континент Африка
Столица Солсбъри
Официален език английски
Форма на управление конституционна монархия (до 1970 г.)
парламентарна република (след 1970 г.)
Държавен глава
  Президент
   - 1970 – 1975 г. Клифърд Дюпонт
   - 1976 – 1978 г. Джон Ратхол
   - 1978 – 1979 г. Джак Уилям Пити
  Mинистър-председател
   - 1965 – 1979 г. Иън Смит
История Студена война
 - Независимост от Великобритания
11 ноември 1965 г.
 - Обявяване на република
2 март 1970 г.
 - Закриване на държавата
1 юни 1979 г.
Валута Родезийски паунд (до 1970 г.)
Родезийски долар (след 1970 г.)
Днес част от Флаг на Зимбабве Зимбабве
редактиране
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Родезия.

Родезия (на английски: Rhodesia) е историческа международно непризната държава в Югоизточна Африка, просъществувала между 1965 и 1979 г. на територията на днешно Зимбабве. Столица е град Солсбъри (Хараре). Наследник е на британската колония Южна Родезия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки оказания от страна на Великобритания натиск, правителството на Южна Родезия, доминирано от представители на бялото малцинство, отказва да предаде властта в ръцете на местното чернокожо население. След дълги пререкания с метрополията на 11 ноември 1965 г. се стига до едностранно обявяване независимостта на страната от Обединеното кралство. Първоначално конституционна монархия в състава на Общността на нациите, през 1970 г. тя става парламентарна република.

Непосредствено след провъзгласяването на независима Родезия, вследствие отказа на властите да отстъпят управлението на чернокожите, лявонационалистическите революционни организации Африкански национален съюз на Зимбабве (ZANU) начело с Робърт Мугабе и Африкански народен съюз на Зимбабве (ZAPU) начело с Джошуа Нкомо с подкрепата на Китай[1] и СССР[2] започват гражданска война както срещу правителствените сили, така и помежду си[3].

Британското правителство, недоволно от това стечение на обстоятелствата, инициира преговори между участващите в конфликта страни във вилата „Ланкастър Хаус“ край Лондон под председателството на лорд Карингтън, министър на външните работи на Обединеното кралство, на 15 декември 1979 г. Съгласно сключеното споразумение, Родезия отново става колония на Великобритания, като властта поема лорд Соумс.

Планираните парламентарни избори се провеждат в края на февруари 1980 г., като предизборната кампания е съпроводена с масови нарушения на човешките права от страна на ръководения от Р. Мугабе ZANU. Поради това британските власти първоначално възнамеряват да дисквалифицират партията от изборната надпревара, но впоследствие се отказват.

На 4 март ZANU извоюва убедителна победа. Начело на страната застава неговият лидер Робърт Мугабе. Под негово ръководство на 18 април 1980 г. Южна Родезия отново става независима държава под името Република Зимбабве.

Източници[редактиране | редактиране на кода]