Роджър Бейкън
| Роджър Бейкън Roger Bacon | |
| английски философ | |
 | |
| Роден |
около 1220 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1292 г.
Оксфорд, Англия |
| Погребан | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия |
| Религия | католицизъм |
| Учил в | Оксфордски университет |
| Работил в | Оксфордски университет Парижки университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Средновековна философия |
| Школа | Схоластика |
| Интереси | теология, естествена философия |
| Идеи | експериментална наука |
| Повлиян | Ибн ал-Хайтам, Робърт Гросетест, Уилм от Шърууд |
| Повлиял | Френсис Бейкън, Томас Хобс |
| Роджър Бейкън в Общомедия | |
Роджър Бейкън (на английски: Roger Bacon) е английски философ и алхимик, сред най-известните францисканци на своето време.
Добре запознат с арабската философска и научна литература, той става един от първите привърженици на съвременния научен метод в Западния свят. Бейкън е един от първите теолози и философи, преоткрили и приели схващанията на Аристотел. Като резултат от това научно-експерименталния метод доминира над църковната схоластика.
Роджър Бейкън е обучаван в логиката и природната философия в Оксфорд и след 1247 става независим учен с интерес към езиците и научно-експерименталните проблеми. Това намира отражение в научните му трудове за теория на езика, латинска граматика, лингвистика, семиотика. През 50-те години е приет във францисканския орден и скоро влиза в конфликт с висшите му сановници. По времето на папа Климент IV той се радва на протекции, но след смърта му отново е подложен на репресии.[1]
Интересът на Бейкън към езиците му помага да се запознае за редки гръцки и моравидски трудове по светлинна оптика. Античните трактати на Аристотел за метафизиката са вече познати на не толкова догматичните тогава ислямски научни среди и вече са коментирани от Авицена и Авероес. Въз основа на това Бейкън реагира на новооткритите за Западния свят данни като излага всичко в собствен труд Opus Majus,[2] 1267. Неговите разглеждания са разпределени в 7 дяла: Causae Erroris, Philosophiae cum Theologia Affinitas, De Utilitate Grammaticae, Mathematicae in Physicis Utilitas, De Scientia Perspectivae, De Scientia Experimentali, Moralis Philosophia). В съкратен вид излиза като 'Opus Minus, а за въведение към двете издава Opus Tertium.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бояджиев Ц., Натурализмът на 13 в.: Роджър Бейкън, във Философия на европейското средновековие, София: Минерва, 1994, с.126-155
- ↑ Бейкън Р., Голямото съчинение (Наука и магия). София: Издателство „Захарий Стоянов“. пр. Цочо Бояджиев, ISBN: 9789540919126 (264 стр.
- ((ru)) Роджер Бэкон. Жизнь и творения, Философская библиотека Средневековья
- ((ru)) А. Р. Усманова, Роджер Бэкон, Энциклопедия История философии
- ((ru)) Биография Роджера Бэкона Архив на оригинала от 2018-02-15 в Wayback Machine., Кафедра физхимии РГУ
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Pia Antolic-Piper, Roger Bacon (1214–1292), Internet Encyclopedia of Philosophy
- ((en)) Kaufmann Kohler, Max Cohen, Bacon, Roger, 1901–1906 Jewish Encyclopedia
- ((en)) Theodore Crowley, Roger-Bacon, Britannica Encyclopedia
|
