Родни (линеен кораб, 1925)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Родни“
HMS Rodney (29)
HMS Rodney after refitting at Liverpool.jpg
Линкорът „Родни“ отплава от Ливърпул след ремонт
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Нелсън“
Производител Cammell Laird в Бъркинхед, Великобритания.
Живот
Поръчан 11 декември 1922 г.
Заложен 28 декември 1922 г.
Спуснат на вода 17 декември 1925 г.
Влиза в строй 10 ноември 1927 г.
Изведен от
експлоатация
1946 г., утилизиран през март 1948 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 201,3 m (по КВЛ)
216,6 m (максимална)
Ширина 32,3 m
(максимална)
Газене 8,6 m
Задвижване 2 парни турбини Brown Curtis;
8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип;
2 гребни винта;
45 000 к.с.
Скорост 23 възела
(43 km/h)
Водоизместимост 34 270 t (стандартна)
38 030 t (пълна)
Броня пояс: 330 – 356 mm;
носови траверси: 305 – 203 mm;
кърмови траверси: 254 – 102 mm;
палуба: 159 – 95 mm;
барбети ГК: 381 – 305 mm;
кули ГК: 406 mm; (чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив)
барбети СК: 25 mm
кули СК: 38 – 25 mm;
бойна рубка: 356 – 254 mm (165 mm покрив)
Екипаж 1314 души
(1361 като флагман)
Далечина на
плаване
14 500 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 406 mm;
6x2 152 mm
Зенитна артилерия:
6x1 120 mm;
3x8 40 mm;
2x4 12,7 mm картечници
Самолети 1 катапулт,
1 хидросамолет[1]
Торпеда 2 x 622 mm ТА
„Родни“ в Общомедия

Родни (на английски: HMS Rodney (29)) е вторият британски линеен кораб от типа „Нелсън“. Наречен е в чест на адмирал Джордж Родни, носи прякора „Роднол“. Негов девиз е латинската фраза „Non Generant Aquilae Columbas“ (на латински: Орлите не могат да родят гълъби). Носи бордов номер 29. Носи служба в Средиземноморието и Атлантика в годините на Втората световна война, участва в потопяването на линкора „Бисмарк“. Разкомплектован за метал през 1948 г.

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Известен е като „Имението на кралица Ана“ благодарение на структурата на капитанския мостик и като „Кораба от вишнево дърво“: той е замислен като кораб с по-големи размери, обаче неговият проект е изменен след сключването на Вашингтонското съглашение. За да се разположат в трите куполни артилерийски установки главните оръдия, всички тези установки са поставени на носа на съда, а за съхраняване на бойните качества е снижена скоростта и махната излишната броня от някои отделения на кораба. Независимо от ограничения, указани в съглашението, линкорите „Родни“ и „Нелсън“ се наричат най-мощните линкори в света (поне до 1936 г.).

Строителство и въвеждане на служба[редактиране | редактиране на кода]

Линкора „Родни“ е заложен на 28 декември 1922 г. в един и същи ден с „Нелсън“. Построен е в Бъркинхед от корабостроителницата „Камел Лерд“. На вода е спуснат през декември 1925 г., почти след две години (през ноември 1927 г.) е въведен в състава на флота на Великобритания. Стойността на строителството на кораба съставя 7617000 фунта стерлинги. Един от първите капитани на линкора е лейтенант-командера Джордж Кемпбъл Рос – сина на военноморския инженер и пионер е корабостроенето Арчибалд Рос.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Начало на войната[редактиране | редактиране на кода]

До войната „Родни“ носи служба в състава на Атлантическия и Домашния флотове. През 1931 г. неговият екипаж участва в Инвергордънския метеж поради намаляването на заплатите на работниците, но след преговори с правителството хората прекратяват съпротивата. В края на декември 1939 г. кораба по спешност влиза за ремонт поради проблем с ходовата част. По време на отбраната на Норвегия кораба е подложен на голямо авионападение, на 9 април 1940 г. до Кармьое – немски бомбардировач пуска над него 500-кг бомба. Тя пробива бронираната палуба, но без да се взриви. На 13 септември 1940 г. „Родни“ извършва преход от Скапа Флоу на Оркнейските острови в Росайт във Ферт оф Форт за подготовка към отбраната на Британия в случай на немски морски десант. От ноември до декември той съпровожда британските конвои, които плават от Халифакс и за Халифакс (Нова Шотландия). През януари 1941 г. той участва в боевете срещу линкорите „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, обаче операцията е неудачна и британците не успяват да потопят тези кораби. На 16 март все пак „Родни“ влиза в поредния контакт с линкорите, обаче те успяват да се измъкнат от преследвачите.

Ловът на „Бисмарк“[редактиране | редактиране на кода]

През май 1941 г. „Родни“ под командването на адмирал Фредерик Далримпъл-Хамилтън заедно с два разрушителя съпровожда британския транспортен кораб „Британик“ за Канада. На 24 май 1941 г. екипажа получава радиограма със заповед незабавно да влезе в състава на специалният отряд за унищожаването на „Бисмарк“. На 26 май линкора се среща с другия линкор „Кинг Джордж V“ и се насочва с него за пресрещане на немците. Сутринта на 27 май, в 08:00, при поддръжката на крайцеритеНорфолк“ и „Дорсетшир“ той настига немския кораб (разстояние 21 морски мили при видимост от 10 морски мили). „Родни“ поддържа курс на север така, че да води огън по „Бисмарк“ от достатъчна дистанция.

Огъня е открит в 08:47. В 09:08 „Родни“ изстрелва свои 406-мм снаряди и попада в немските носови кули „Антон“ и „Бруно“, изваждайки от строя последната; второто попадение разрушава предния контролен пункт, от взрива загиват почти всичките висши офицери в екипажа. „Бисмарк“ не прекратява своята стрелба, но в 09:31 кула „Цезар“ дава залп и излиза от строй. Разривите на снарядите повреждат британския линкор и заклинват торпедните апарати на кораба. В крайна сметка екипажа на „Бисмарк“ напълно се съсредоточава в борбата с линкора „Родни“, което става и капан за немците. По повод на това адмирал Хернси отбелязва: „Слава Богу, че немците стрелят по „Родни““. След 44 минути „Родни“ вече се приближава на разстояние до 3 км, което му позволява да стреля в упор, в същото време „Кинг Джордж V“ продължава стрелбата от голямо разстояние.

Запаса гориво на британците почти привършва, но и немците не могат повече да се движат към порт, вследствие на което „Родни“, „Кинг Джордж V“ и разрушителите са отзовани. Линкора е довършен от крайцерите „Норфолк“ и „Дорсетшир “, които изстрелват свои торпеда. Според някои данни, командира на кораба Линдеман е убит от снаряд на „Родни“, обаче спасилите се от „Бисмарк“ моряци утвърждават, че той остава на съда до край и потъва заедно със своя кораб.

Съединение H[редактиране | редактиране на кода]

„Родни“ обстрелва крайбрежието на Нормандия близо до Кана (7 юни 1944 г.)

След края на операцията линкора се насочва в Бостън за ремонт. Подобно действие има и политическо значение: САЩ, приемайки кораба, изразяват готовност да се сражават на страната на антихитлеровата коалиция. По време на ремонта екипажа служи в Гражданския корпус по охрана на обкръжаващата среда, някои от моряците даже успяват да създадат семейства в САЩ[2]. През септември 1941 г. кораба се връща в състава на флота и се насочва за Гибралтар, където като член на съединението „H“ участва в съпровождането на конвоите за Малта. През ноември е на стоянка в Исландия, до май 1942 г. се ремонтира, връща се в съединение „H“ след ремонта. Участва в десанта на войските в Алжир, десантите в Сицилия и Салерно. От октомври 1943 г. отново служи в британския домашен флот, участва в операция „Оверлорд“, обстрелвайки Кан и Олдерни. На 7 юни 1944 г. се сблъсква със съда LCT-427, което води до гибелта на 13 моряка[3]. През септември 1944 г. за първи път съпровожда конвой за Мурманск.

Край на службата[редактиране | редактиране на кода]

За времето на войната изминава над 156 хиляди морски мили, даже с оглед на това, че неговите двигатели не работят в пълна сила от 1942 г. Проблемите с машинното отделение водят до това, че кораба в първата година след войната е изваден от състава на флота. На 26 март 1948 г. в Инверкитинг кораба е официално продаден и пуснат за скрап.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са към септември 1939 г.
  2. N.H. Connection to the Sinking of the Bismarck. // May 2007. Wright Museum. Архивиран от оригинала на 2012-10-06. Посетен на 29 June 2011.
  3. BBC online
  4. Siegfried Breyer: „Schlachtschiffe und Schlachtkreuzer 1905 – 1970“, Karl Müller 1993, p. 196

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ballantyne, Iain. H.M.S. Rodney. Barnseley, UK, Pen and Sword, 2008. ISBN 978-1-84415-406-7.
  • Brown, David K.. The Grand Fleet: Warship Design and Development 1906 – 1922. reprint of the 1999. London, Caxton Editions, 2003. ISBN 1-84067-531-4.
  • Brown, David K.. Nelson to Vanguard: Warship Design and Development 1923 – 1945. London, Chatham Publishing, 2006. ISBN 1-59114-602-X.
  • Burt, R. A.. British Battleships, 1919 – 1939. London, Arms and Armour Press, 1993. ISBN 1-85409-068-2.
  • Parkes, Oscar. British Battleships. reprint of the 1957. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-075-4.
  • Raven, Alan и др. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleship and Battlecruisers from 1911 to 1946. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-817-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Rodney (1925)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.