Родопски партизански отряд „Антон Иванов“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметник „Антонивановци“ на брега на язовир „Въча“
Паметник на отряд „Антон Иванов“ в Кричим

Родопски партизански отряд „Антон Иванов“ е подразделение на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944). Действа в района на Западните Родопи. Разгромен е през февруари-март 1944 година.

Първите комунистически партизански формирования са създадената на 2 септември 1941 г. Баташка чета и през февруари 1942 г. Кричимска чета. Водят бой над с. Батак. След многократни престрелки с полицейски подразделения и последвали блокади се разпръсват на малки групи.

Родопският партизански отряд „Антон Иванов“ е създаден чрез тяхното обединение на 14 февруари 1943 или през октомври 1942 г.[1] Командир на отряда е Георги Ликин, помощник-командир Георги Чолаков, политкомисар Георги Кацаров, Лев Желязков и Димитър Петров[2].

През лятото на 1943 г. съставът на отряда нараства от 40 на 100 души. Извършва нападения над предприятия и железопътни гари, използвани и от германски войски в България, убийства на дейци и поддръжници на властта. На 30 юни 1943 г. води тежко сражение с войска и полиция край с. Фердинандово. Провежда акции в околностите на гр. Пещера, горското стопанство в местността Чукура и с. Змеица. Води бой при местността „Белия кантон“, между Доспат и гр. Пещера, държавното горско стопанство „Куртлуджа“ и др.[3]

През есента на 1943 г. отрядът нараства до около 200 души. Понякога при акции се разделя на 3 чети – „Петър Ченгелов“, „Георги Жечев“, „Стефан Божков“. Атакува горски пунктове и стопанства. На 6 октомври провежда едновременна акция срещу 7 обекта. Овладява гарите на Кричим и Дорково. От разрастналия се отряд през ноември 1943 г. се формира чета „Братя Кръстини“, която се отделя и се слага началото на Партизанска бригада „Чепинец“.

През зимата на 1943 г. по-голямата част от отряда (143 души) се установява на лагер „Техеран“ под връх Карлък (дн. Баташки снежник). На 22 февруари 1944 година жандармерийски части блокират достъпа на отряда до населените места в околността. Група партизани успява да се промъкне през блокадата до Батак, за да вземе храна от ятаци. След като е открита, приема бой с превъзхождащ по сила противник в местността Търновица. В сражението е убит помощник-командирът Георги Чолаков.

Партизаните напускат зимния лагер и започват тежък поход през Родопите, преследвани от многобройни армейски и жандармерийски подразделения. Отрядът е обкръжен и след няколко ожесточени боя е разгромен в местността Сухото дере, близо до река Въча. Загива и командирът на отряда Георги Ликин.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

След десетдневен сблъсък се спасяват 32 партизани[4]. Присъединяват се към Първа родопска бригада „Георги Димитров“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 168
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 19
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 42-43
  4. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 109