Рождество Богородично (Берово)
„Рождество Богородично“ „Рождество Богородично“ | |
общ изглед | |
Местоположение в Берово (община) | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Берово |
Посветен на | Рождество на Пресвета Богородица |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Струмишка |
Архиерейско наместничество | Беровско |
Изграждане | 1912 г. |
Статут | действащ храм |
„Рождество Богородично“ в Общомедия |
„Рождество на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: „Рождество на Пресвета Богородица“) е православна църква в малешевското градче Берово, Северна Македония, част от Струмишката епархия на неканоничната Македонска православна църква.[1][2]
Храмът е основна църква на градчето. Изграден е в 1912 година, а осветен в 1922 година. В 1930 година е изградена камбанарията от юг на храма, която служи като часовникова кула.[3] В архитектурно отношение е еднокорабен храм с големи размери и полукръгла апсина от изток. Във вътрешността таванът е равен и зелен, като частта на централното пространство е по-висока и има декоративни полета. Главният вход е от западната страна, а южният е към олтарното пространство. На северната страна входът към женската църква е зазидан. Църквата не е изписана.[1]
Иконостасните резби и иконите са изработени през 20-те години на XX век.[2] Иконите в храма са дело на видния зограф Гаврил Атанасов.[4] В храма е запазена икона от 1899 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 2 септември 2016.
- ↑ а б в Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Гавровска Бојчевска, Вера. Приказ на книга на арх. Мирјана Димовска Чоловиќ Саат кулите во Република Македонија // Патримониум 3 (7 - 8). 2010. с. 486.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 297.
|