Рожер II (Сицилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рожер II
1-ви крал на Сицилия
Roger II. Sicilsky.jpg
мозайка в Ла Марторана
Лични данни
Управление -26 февруари 1154
Роден
Починал
Предшественик Симон
Наследник Вилхелм I Злия
Семейство
Баща Рожер I
Майка Аделхайд
Бракове Елвира Кастилска
Сибила
Беатрикс
Потомци Рожер, Танкред, Алфонсо, Вилхелм I
Герб Blason sicile famille Hauteville.svg
Рожер II в Общомедия
Рожер II, от „Liber ad honorem Augusti sive de rebus Siculis“ на Петрус де Ебуло, 1196
Рожер II е коронован от Христос, мозайка в Ла Марторана
Куполът на Capella Palatina в Палермо


Рожер II (на френски: Roger II de Hauteville, на италиански: Ruggero II di Sicilia, * 22 декември 1095 в Милето, Калабрия † 26 февруари 1154 в Палермо) от фамилията Отвил е от 1130 г. крал на Сицилия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на Рожер I (1031–1101) и неговата трета съпруга Аделхайд († 1118), дъщеря на маркграф Манфред I от Савона.

След смъртта на брат си Симон през 1105 г., той става граф на Сицилия под регентството на майка си Аделхайд до 1113 г., когато тя се омъжва за Балдуин I, кралят на Йерусалим, през 1117 г. е изгонена от него и се връща обратно в Сицилия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Рожер II става един от най-значимите владетели на средновековна Европа. От неговите нормански роднини той наследява през 1127 г. херцогство Апулия (1127) и Таранто (1128), спечелва цяла Сицилия до папските земи.

На коледа 1130 г. той е издигнат в Палермо за крал на Сицилия. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от норманското кралство Сицилия на Рожер II. Той завладява части от Северна Африка. През 1146 г. той е владетел на централно Средиземно море.

Личност[редактиране | редактиране на кода]

Рожер II e високо образован, говори гръцки и арабски. Автор е на правното произведение Ариански асизи (Assise regum regni Sicilie) по примера на Corpus iuris civilis на византийския император Юстиниан I.

Рожер II се смята за един от най-богатите владетели на Европа и поддържал голям харем. По неговото време Сицилия постига голям разцвет. От 1132 до 1140 г. Рожер II построява дворцовата „Капела Палатина“ (Cappella Palatina) в дворец „Палацо Реале“ (Palazzo Reale, Palazzo dei Normanni) в Палермо. През 1143 г. той започва строежа на частната си църква Ла Марторана (Santa Maria dell’Ammiraglio) в Палермо.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Рожер II е женен три пъти.

1-ви брак: през 1117 година с Елвира Кастилска († 1135), дъщеря на крал Алфонс VI от Кастилия , има четири сина.Рожер, Танкред и Алфонсо, умират преди баща си.

  1. Рожер (1121—1148), херцог на Апулия, наместник на баща си на континента и негов предполагаем приемник. Без законни деца, той оставя обаче извънбрачен син Танкред ди Лече (1135—1194), впоследствие (от 1190 г.) 4-ти крал на Сицилия.
  2. Танкред (ум. между 1139 и 1143), княз на Бари;
  3. Алфонсо (ум. 1144), княз Капуа и херцог на Неапол;
  4. Вилхелм I Злия (1126—1166), 2-ри крал на Сицилия от 1154 г.; през 1151 г. сърегент и наследява баща си като крал на Сицилия.

2-ри брак: от 1149 г. със Сибила Бургундска, дъщеря на херцог Хуго II от Бургундия, остава бездетен. Сибила умира през 1150 г. при помятане.

3-ти брак: с Беатрикс дьо Ретел († 1185), дъщеря на граф Гюнтер дьо Ретел, той има само една дъщеря Констанца, която е родена след смъртта на Рожер II. Тя се омъжва за през 1186 г. за император Хайнрих VI, с което Кралство Сицилия отива на Хоенщауфените. Кралица на Сицилия.

Рожер II в науката и изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Интериор на Палатинската капела, построена от Рожер II

Възпитан в космополитическата атмосфера на Палермо, от детството си обкръжен от гърци и араби, Рожер II значително се отличава от съвременните му средновековни крале. Той прекрасно говори на арабски и гръцки език, които в това време са езиците на науката. През 1140 години Рожер II кани в Палермо много философи, математици, географи, лекари от арабския свят и Европа, в обществото на които прекарва времето, когато е свободен от държавни дела. Най-известен сред тях е близкия приятел на краля ал Идриси, по заповед на монарха възглавил комисия, занимаваща се със събиране и систематизация на географски сведения. Комисията издава книга, пълното название на която е „Развлечение за човека, жаждуващ за пълно знание относно различни страни по света“, но по-известна под името „Книгата на Рожер“, най-значителният и точен географски труд от доколумбовата епоха. Друг несъхранен паметник на географската мисъл на учените на Рожер II, е била изготвената от сребро планисфера, представляваща релефно изображение на известните тогава земи и морета[1].

Ал Идриси свидетелства за Рожер II, че „познанията му по математика и в политическата сфера са неизмеримо широки. Безпределни са неговите познания и в останалите науки, толкова дълбоко и мъдро той ги е изучил във всички подробности. На него принадлежат необичайни открития и чудесни изобретения, подобни на които до тогава не е направил нито един монарх“. При Рожер II именно Сицилия става един от главните научни центрове, където Западна Европа може отново да открие за себе си достиженията на гръцката и арабската научна мисъл[1].

Христос Пантократор — знаменита мозайка от абсидата на катедралата в Чефалу

Рожер II оставя значителни следи и в изкуството. Крупни архитектурни съоръжения, построени с негови средства и при негово непосредствено участие, ставаткатедралата в Чефалу, а така и манастир Сан Джовани дели Еремити и Палатинската капела в Палермо, представляващи уникален синтез на романска архитектура, гръцка мозайка и арабско приложно изкуство. В неговата епоха, при покровителството на адмирал Георгий Антиохийски, в Палермо е построена Марторана (първоначално св. Мария Адмиралска) — гръцка църква, сред мозайките на която се намира най-известното изображение и на самия Рожер II — неговата коронация от Христос.

Погребение[редактиране | редактиране на кода]

Саркофагът на Рожер II зад саркофага на Фридрих II в катедралата на Палермо

Рожер II е погребан в катедралата на Палермо, където по-късно е погребан също и неговият внук, император Фридрих II.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Theo Broekmann, „Rigor iustitiae“. Herrschaft, Recht und Terror im normannisch-staufischen Süden (1050–1250). (= Symbolische Kommunikation in der Vormoderne. Studien zur Geschichte, Literatur und Kunst), Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2005, ISBN 978-3-534-18060-8. (Rezension)
  • Carlrichard Brühl, Urkunden und Kanzlei König Rogers II. von Sizilien. Köln 1978.
  • Erich Caspar,Roger II. (1101–1154) und die Gründung der normannisch-sicilischen Monarchie. Wagner, Innsbruck 1904.
  • Ferdinand Chalandon, Histoire de la domination normande en Italie et en Sicile. (2 Bd.), Paris 1907, Nachdruck New York 1960.
  • Josef Deér, Papsttum und Normannen. Untersuchungen zu ihren lehnsrechtlichen und kirchenpolitischen Beziehungen. Köln 1972.
  • Hubert Houben, Roger II. von Sizilien. Herrscher zwischen Orient und Okzident, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2010, ISBN 978-3-534-23113-3.
    • а б Джон Норич : Расцвет и закат Сицилийского королевства, стр.102-105