Направо към съдържанието

Роза Боньор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роза Боньор
френска художничка
Родена
Починала
25 май 1899 г. (77 г.)
ПогребанаПер Лашез, Париж, Франция
Кариера в изкуството
Направлениереализъм[1]
Известни творби„Оран в Ниверн“
Подпис
Роза Боньор в Общомедия

Роза Боньор (на френски: Rosa Bonheur) е френска художничка анималистка и натуралистка. Една от най-известните художнички на XIX век.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роза Боньор произхожда от семейство на художници. Родена е на 16 март 1822 г. в Бордо, Франция. Тя е най-голямото от четирите деца на художника Реймон Боньор и жена му Софи. Учи рисуване при баща си и се специализира рано в рисуването на животни, като се концентрира специално в рисуването на коне и говеда. През 1829 г. семейството се премества в Париж, а през 1833 г. умира майката. По желание на баща си Роза посещава пансион за момичета, но още през 1835 г. е освободена от него като неподлежаща на възпитание. След това работи в ателието при баща си и копира в Лувъра картини на Никола Пусен, Салватор Роза и нидерландския художник Паулус Потер.[2]Тя изучава анатомия на животните в кланицата в Париж и Националния ветеринарен институт, където се запознава с ветеринаря и зоолог Етиен Жофроа Сент-Илер и неговия син Изидор Жофроа Сент-Илер.

Още през 1841 г. Роза Боньор участва в Парижкия салон. През 1848 г. тя показва своя картина и получава медал. През 1848 г. получава медал за картината си „Волове и бикове в Кантал“ (на френски: Boeufs et taureaux, race du Cantal). Това отваря възможност да получи държавна поръчка за „Оран в Ниверн“, картина, която е изложена в музея Орсе. Изключително известна става с картината си „Пазар на коне“. Картината с размери 244,5 × 506,7 см е завършена през 1855 г. и е най-известното платно на художничката. Първоначално е показвана в двореца Уиндзор от кралица Виктория. Картината е закупена от търговеца на картини Ернест Гамбар, а по-късно е закупена от Корнелиус Вандербилт, който я подарява на Музея „Метрополитън“.

Умира на 25 май 1899 г. в Томери, Франция.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Боньор е известна с това, че носи мъжки дрехи;[3] тя обяснява избора си на панталони с тяхната практичност при работата с животни (т.н. „рационално облекло“)[4].

Роза Боньор в ателието си, ок. 1898 г.

Живее с първата си партньорка, Натали Микас, повече от 40 години, до смъртта на Микас. По-късно започва връзка с американската художничка Анна Елизабет Клумпке.[5] Във време, когато лесбийството е смятано за животинско и неестествено от повечето френски чиновници, откровеността на Боньор за личния ѝ живот е новаторска.[6]

В свят, в който изразяването на пола е силно контролирано,[7] Боньор нарушава границите, като решава да носи панталони, ризи и вратовръзки, макар и не в своите портрети или представителни фотографии. Не го прави, защото иска да бъде мъж, въпреки че понякога, когато говори за семейството си, нарича себе си внук или брат; по-скоро се идентифицира със силата и свободата, запазени за мъжете.[8] Тя живее във време, когато лесбийският стереотип е за жени, които подстригват косата си късо, носят панталони и пушат цигара от цигара. Роза Боньор прави и трите неща. Никога не е съобщавала изрично, че е лесбийка, но го подсказват начинът ѝ на живот и начинът, по който говори за своите партньорки.[9] Макар че се наслаждава на дейности, обикновено запазени за мъжете (като лов и пушене), тя гледа на своята женственост като на нещо далеч по-висше от всичко, което един мъж може да предложи или изпита. Тя смята мъжете за глупави и споменава, че единствените мъже, за които има време или внимание, са говедата, които рисува.[7]

От 1800 до 2013 г. на жените в Париж е забранено да носят панталони без разрешение от полицията, само с няколко изключения. Прилагането на това законодателство до голяма степен е спряно по време на Първата световна война и след това, но по времето на Боньор това все още е проблем.[10][11] През 1850-те години тя е трябвало да иска разрешение от полицията, за да носи панталони, тъй като това е било предпочитаното ѝ облекло, с което е отивала на пазарите за овце и говеда, за да изучава животните, които рисува.[12]

След като избира никога да не се превръща в помощник или придатък на мъж по отношение на рисуването, тя решава, че сама ще си е началник и че ще се осланя единствено на себе си и на своите партньорки. Така че уговаря партньорките си да се заемат с грижата за домакинството, докато сама поема ролята на изкарваща прехраната, концентрирайки се върху рисуването си. Наследството на Боньор проправя пътя за други лесбийки художнички, които не приемат начина на живот, който им е отредило обществото.[13]

Биографии

[редактиране | редактиране на кода]
Роза Боньор с бик, от Едуар Луи Дюбюф (1857)

Първата биография на Боньор е публикувана още приживе: брошурата Les Contemporains: Rosa Bonheur, написана от Южен дьо Миркур, е отпечатана веднага след успеха ѝ в Салона с картината „Пазар на коне“ през 1856 г.[14]

Книгата „Жени-художнички от целия свят“ (със съставител и редактор Уолтър Шоу Спароу) от 1905 г. носи подзаглавието „От времето на Катерина Вигри (1413–1463) до Роза Боньор и наши дни“.

Вторият биографичен разказ е написан от Анна Клумпке, спътница на Боньор през последната година от живота ѝ. Биографията на Клумпке, публикувана през 1909 г. под заглавието Rosa Bonheur: sa vie, son oeuvre, е преведена през 1997 г. от Гретчен Ван Слайк и издадена като Rosa Bonheur: The Artist's (Auto)biography – озаглавена така, защото Клумпке използва разказ от първо лице: разказва самата Боньор.[15]

Книгата Reminiscences of Rosa Bonheur, под редакцията на Теодор Стантън (син на Елизабет Кейди Стантън), е публикувана в Лондон и Ню Йорк през 1910 г. и съдържа богата кореспонденция между Боньор и нейното семейство и приятели, в която тя описва своя творчески процес.[16]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

За нея

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((en)) Dore Ashton, Denise Browne Hare, Rosa Bonheur: a Life and a Legend, Viking, 1981
  • ((fr)) Sandra Buratti-Hassan and Leïla Jarbouai (eds.), Rosa Bonheur (1822–1899) [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 18 mai – 18 septembre 2022; Paris, musée d’Orsay, 18 octobre 2022 – 15 janvier 2023], Paris, Musées d’Orsay et de l’Orangerie / Flammarion, 2022
  • ((fr)) Marie Borin, Rosa Bonheur: Une Artiste à l'aube du féminisme, Pygmalion, 2011, 446 pp. ISBN 978-2-7564-0662-6
  • ((fr)) Patricia Bouchenot-Déchin, J'ai l'énergie d'une lionne dans un corps d'oiseau, 2022, 384 pp. ISBN 978-2-2264-6647-1
  • ((fr)) Danielle Digne, Rosa Bonheur ou l'insolence: histoire d'une vie 1822-1899, Éditions Denoël, 1980
  • ((fr)) Albertine Gentou, Rosa Bonheur: une femme au service de l'art, Paris: L'Harmattan, 2018, 115 pp. ISBN 978-2-343-15939-3
  • ((fr)) Didier Lévêque, Eliane Foulquié (dir.), Peindre les Indiens, l'art de Karl Bodmer, Rosa Bonheur, Antoine Tzapoff, Paris, Les Amis de Rosa Bonheur (ISBN 978-2-9567368-3-7)
  • ((fr)) Natacha Henry, Rosa Bonheur et Buffalo Bill, une amitié admirable, Robert Laffont, 2019
  • ((fr)) Natacha Henry, Rosa Bonheur l'audacieuse, Albin Michel, 2020
  • ((fr)) Frédéric Lepelle de Bois-Gallais, Biographie de Mademoiselle Rosa Bonheur, Paris: E. Gambart, 1856
  • ((fr)) Eugène de Mirecourt, Rosa Bonheur, G. Havard, 1856, 94 pp.
  • ((fr)) Eugène de Mirecourt, Rosa Bonheur, Librairie des Contemporains, 1869, 64 pp.
  • ((fr)) Francis Ribemont (ed.), Rosa Bonheur (1822–1899) [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 24 mai – 31 août 1997 ; Barbizon, musée de l’École de Barbizon, 19 septembre – 18 novembre 1997 ; New York, Dahesh Museum, 16 décembre 1997 – 21 février 1998], Bordeaux, musée des beaux-arts / New York, William Blake & Co., 1997
  • ((fr)) Léon Roger-Milès, Rosa Bonheur. Sa vie, son œuvre, Société d'édition artistique, 1923. Преизд. 2010
  • ((fr)) Francis Ribemont (ed.), Rosa Bonheur (1822–1899) [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 24 mai – 31 août 1997; Barbizon, musée de l’École de Barbizon, 19 septembre – 18 novembre 1997; New York, Dahesh Museum, 16 décembre 1997 – 21 février 1998], Bordeaux, musée des beaux-arts / New York, William Blake & Co., 1997
  • ((fr)) Gonzague Saint Bris, Rosa Bonheur - Liberté est son nom, Paris, Robert Laffont, 2012
  • ((en)) Theodore Stanton, Reminescenses of Rosa Bonheur, London, 1910
  • ((en)) Robyn Montana Turner, Rosa Bonheur, Little, Brown and Company, 1991 ISBN 978-0-316-85648-5

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ biography/Rosa-Bonheur
  2. ↑ Wild Spirit: The Work of Rosa Bonheur by Jen Longshaw.
  3. ↑ Britta C. Dwyer, "Bridging the gap of difference: Anna Klumpke's "union" with Rosa Bonheur", Out of context. (New York: Greenwood Press, 2004), p. 69-79.; Laurel Lampela, "Daring to be different: a look at three lesbian artists", Art Education v.54 no. 2 (March 2001), p. 45-51. and Gretchen Van Slyke, "The sexual and textual politics of dress: Rosa Bonheur and her cross-dressing permits", Nineteenth-Century French Studies v. 26 no. 3-4 (Spring/Summer 1998) p. 321-35.
  4. ↑ Janson, History of Art, p. 929.
  5. ↑ The Rise and Fall of Rosa Bonheur // The New York Times. 4 октомври 1997. Посетен на 14 март 2018.
  6. ↑ Encyclopedia of Lesbian and Gay Histories and Cultures: An Encyclopedia. Gay histories and cultures. Vol. 2. Taylor & Francis, 2000. ISBN 9780815333548.
  7. 1 2 Boime, Albert. The case of Rosa Bonheur: Why should a woman want to be more like a man? // Art History 4 (4). December 1981. DOI:10.1111/j.1467-8365.1981.tb00733.x. с. 384 – 409.
  8. ↑ Van Slyke, Gretchen. Gynocentric matrimony: The fin-de-siécle alliance of Rosa Bonheur and Anna Klumpke // Nineteenth-Century Contexts 20 (4). January 1999. DOI:10.1080/08905499908583461. с. 489 – 502.
  9. ↑ Zimmerman, Bonnie (2013). Encyclopedia of Lesbian Histories and Cultures. Hoboken: Taylor & Francis. p. 125. ISBN 9781136787515.
  10. ↑ Was it really illegal for women in France to wear trousers until 2013?
  11. ↑ Wills, Matthew. Rosa Bonheur's Permission to Wear Pants // 28 май 2022. Посетен на 23 ноември 2022.
  12. ↑ France, Connexion. Women wearing trousers was illegal in France until 2013 // Посетен на 24 април 2021.
  13. ↑ Lampela, Laurel. Daring to Be Different: A Look at Three Lesbian Artists // Art Education 54 (2). 2001. DOI:10.2307/3193946. с. 45 – 54.
  14. ↑ Eugène de Mirecourt, Les Contemporains: Rosa Bonheur. Paris: Gustave Havard, 15 Rue Guénégaud, 1856, 20.
  15. ↑ Anna Klumpke, Rosa Bonheur: Sa Vie, Son Oeuvre, Paris: E. Flammarion, 1909; Anna Klumpke, Rosa Bonheur: The Artist's (Auto)Biography, trans. Gretchen Van Slyke, Ann Arbor: University of Michigan Press, 1998.
  16. ↑ Theodore Stanton, Reminiscences of Rosa Bonheur, New York: D. Appleton and company, 1910; Theodore Stanton, Reminiscences of Rosa Bonheur, London: Andrew Melrose, 1910.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Роза_Боньор&oldid=12901442“.