Розино (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Розино (Област Пловдив))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Розино (Област Хасково).

Розино
Изглед от Розино
Изглед от Розино
Общи данни
Население 4 390 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 66,453 km²
Надм. височина 550 m
Пощ. код 4340
Тел. код 03136
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 62949
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Розино
Ангел Шаламанов
Розино (Област Пловдив) в Общомедия

Розино е село в Южна България. То се намира на 25 км северозападно от гр. Карлово, на 120 км източно от София, в област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Розино е разположено между Стара планина и Средна гора. На запад най-близкото населено място е град Клисура, на изток – село Кърнаре, а на югоизток е село Слатина. Розино е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население 4439 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.)[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на Иван ВазовПод игото“. След потушаване на Априлското въстание се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича Рахманларе по името на изцяло татарското село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е Божидар до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско (Чифлик, Рибарица, Бели Осъм, Калейца), Копривщица. с. Петърч. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.

Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания, каракачани, власи. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство /източно православие/; Евангелисти; Българска божия църква (с пастор Румен Караджов); Свидетели на Йехова; Божия църква в България (с пастор Йордан Стоянов); Адвентисти от седмия ден (с пастор Спас Гендуров); Ислям.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Булският камък

Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „Булският камък“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „Козя Стена“ под връх Юмрука, от който както казват при ясно време се вижда р.Дунав през две живописни местности „Острова“ или „Паниците“. На запад от селото е „Черни връх“, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките Стряма, Въртопа, Бялата вода, а под него местностите „Равна“ и „Занога“. Местният дял на Стара планина е един от най-богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които погледнати отдолу приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма.

Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на розата. Хората отбелязват празника с танци и тържества.

Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]