Розово масло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проект за плакат на българско розово масло от Николай Дюлгеров, 1930-те.

Розовото масло (на английскиrose oil, rose otto или rose attar) е продукт от маслодайни рози, получен чрез двойна дестилация на различни видове рози – Rosa damascena, sempervirens, moschata, centifolia и други, които се отглеждат в Европа, Азия и Африка. Заради своите качества и цена маслото е известно и като „течно злато“.

Маслодайните рози започват най-напред да се отглеждат в Персия и тя е първата страна, която произвежда розово масло. Счита се, че войниците на Александър Македонски при походите си са я принесли на Балканския полуостров.

Методи за добиване на розово масло[редактиране | редактиране на кода]

Дестилация на розово масло

Има два метода за добиване на розово масло[1]:

Парна дестилация[редактиране | редактиране на кода]

При методът на дестилация с водна пара на свеж розов цвят. Венчелистчетата се събират рано сутрин в сухо време и се подлагат на дестилация. Маслото може да се получи и чрез метода на екстракция, като материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. „розов конкрет“. Той представлява меко, восъкоподобно вещество, от което розовото масло се извлича с алкохол. Цветовете съдържат 0.02%-0.04% етерично масло и в редки случаи може да достигне до 0.09%. Обикновено от 2 – 3 тона цвят се получава 1 килограм розово масло.

Екстракция[редактиране | редактиране на кода]

Материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. розов конкрет.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

В розовото масло се съдържат около 300 различни вещества. Съставът на розовото масло зависи от начина на получаването му. Главна съставка на маслото, получено чрез дестилация, е ацикличния алкохол гераниол (около 50%), а чрез екстракция – фенилетиловият алкохол (55%). В маслото се съдържа още нерол (5 – 10%), цитронелол (15 – 20%) и стеароптени (25 – 30%). Приятната миризма на рози се дължи на гераниола, цитронелола и фенилетиловият алкохол. Стеароптените са без миризма и на тях се дължи свойството на маслото да се втвърдява при 25°С. При дестилация фенилетиловият алкохол се разтваря в дестилационна вода, при което се получава розовата вода – Aqua rosae.

Розовото масло е от продуктите, които влизат в графа „продукт без срок на годност“.

Българско розово масло[редактиране | редактиране на кода]

Етерично масло от Rosa damascena в прозрачен стъклен флакон.
Mаслодайна роза в Южна България

Основни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Българското розово масло най-общо се характеризира с[2]:

  • Българското розово масло се различава по количественото съдържание на съставките си. В състава на българското розово масло са установени около 283 компоненти. Те се разделят на две групи вещества:
    • носители на мириса – представляват течната част на маслото-елеоптен;
    • фиксатори на мириса – твърди при стайна температура и безмирисни, но фиксират мириса и му придават трайност-стеароптен. От многобройните компоненти на елеоптена с розов мирис са цитронелол, гераниол, нерол, фенилетилов алкохол, но типичния розов мирис се оформя и от присъствието на микрокомпоненти.
  • Съдържа: етанол (до 3%), линалол (от 1 до 3%), фенилетилов алкохол (до 3%), цитронелол (от 24 до 35%), нерол (от 5 до 12%), гераниол (от 13 до 22%), геранилацетат (до 1,5%), евгенол (до 2,5%), метилевгенол (до 2%) и фарнезол (поне 1,4%); въглеводороди – С17 хептадекан (от 1 до 2,5%), С19 наситен въглеводород нонадекан CH3(CH2)17CH3 (от 8 до 15%), С19 ненаситен въглеводород с една или повече двойни въглеродни връзки нонадецен CH3(CH2)16CH=CH2 (от 2 до 5%), С21 хенейкозан (от 3 до 5,5%) и С23 трикозан (от 0,5 до 1,5%)
  • Има ясножълт цвят със зеленикав оттенък;
  • По консистенция наподобява бадемовото масло;
  • Има силен аромат и остър балсамов вкус;
  • Има отлично съчетание на течната и твърдата съставни части.

Качествени параметри (по БДС):

  • Специфично тегло при 30 °С – 0,850
  • Показател на пречупване (рефракция) при 25 °С – 1,460
  • Поляризация със 100 мм тръба – от –1,2 до –4,8
  • Точка на замръзване – 16,5 – 23,5 °С;
  • Киселинно число – 0,92 – 3,75;
  • Етерно число – 7,2 – 17,2;
  • Сапунено число – 8 – 21;
  • Ацетилно число – 197 – 233;
  • Свободен алкохол като гераниол – 63 – 75 %;
  • Свързани алкохоли като гераниол – 2 – 5 %;
  • Общо алкохоли като гераниол – 66 – 78 %;
  • Стеароптен – 15 – 23 %.

Търговия и добиви[редактиране | редактиране на кода]

Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано. България е била световен лидер в износа на розово място до 1983 г.[3] През 1930-те България е световен лидер с 4/5 от световното производство на розово масло[4].

В наши дни най-големият производител (средно 7 т. на година, 7,5 т. за 2013 г.[5]) и износител (с дял от 65%) на розово масло в света е Турция.

В България към 2014 г. площите със засадена маслодайна роза са 35 000 декара. Близо 100 % от продукцията от родово масло е за износ, основно за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония. В силни години добива достига близо 2 т. розово масло и 600 т. розова вода[6]. Реколтата за 2013 г. е 4000 т. розов цвят, от който е добито 1,2 т. розово масло. Годишното производство на българско розово масло в периода 1994 – 2008 г. се движи между 870 и 2000 kg (с изключение на 2002 г. – около 650 kg, дължащо се на неблагоприятни климатични условия)[7]

Година Площи (дка) Розово масло (тона) Розов цвят (тона)
2015 36 000
2014 35 000 1,5[8]
2013 35 000 1,2[9] 4000
2012 36 000 1,8[10]
2011 36 000
2010 37 000
2008 36 000 1,6[11] 4000
2007 30 986 1,2[12]
2006 1,5[13]
2002 0,650[14]
1914 90 000
1908 700
1878 10 000 1

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Българското розово масло е ценено заради своя богат мирис и трайността. Трайността се дължи на много балансирания му състав от восъци, алкохоли и микрокомпоненти. Восъкът по цвета, заради който капките роса сутрин се стичат, а не мокрят, задържа мириса. Затова розите се берат рано сутрин, преди да започнат да ухаят и да губят масло[15].

Българското розово масло е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла. Цената на 1 kg розово масло достига рекодна стойност от 7 000 евро през 2015 г.[16]

В терапията българското розово масло се използва под формата на препарати за лечение на хроничен холецистит, заболявания на жлъчните пътища и бронхиална астма. Розовия конкрет унищожава бактериите, заздравява кожата и се използва при рани, изгаряния и др.

Розобер[редактиране | редактиране на кода]

Розобер в село Розово

Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално ароматът и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.

Патент върху името[редактиране | редактиране на кода]

Названието „Българско розово масло“ е защитено с патент през 2014 г. като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования. До този момент всеки можеше да злоупотребява в етикетирането, както се е случвало например с розово масло произведено в Китай.

„Българска роза“ АД, град Карлово, е притежател още от 1994 г. на защитено наименование за произход „Българско розово масло“, което е вписано в Патентното ведомство на Република България с рег. № 052 – 01/1994.[17][18].

Конкума[редактиране | редактиране на кода]

Конкума се нарича традиционният съд, в който се транспортира българското розово масло[19]. Представлява меден съд, калайдисан отвътре, затворен с коркова тапа и запоен с калаена сплав. Отвън е обшит с бял плат и националния флаг, придружен от сертификат за качество.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]