Розово масло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българско розово масло

Розовото масло (на английски: rose oil, rose otto или rose attar) е продукт от маслодайни рози, получен чрез двойна дестилация на различни видове рози – Rosa damascena, sempervirens, moschata, centifolia и други, които се отглеждат в Европа, Азия и Африка. Заради своите качества и цена маслото е известно и като „течно злато“.

Маслодайните рози започват най-напред да се отглеждат в Персия и тя е първата страна, която произвежда розово масло. Счита се, че войниците на Александър Македонски при походите си са я принесли на Балканския полуостров.

Методи за добиване на розово масло[редактиране | редактиране на кода]

Дестилация на розово масло

Има два метода за добиване на розово масло[1]:

Парна дестилация[редактиране | редактиране на кода]

При методът на дестилация с водна пара на свеж розов цвят. Венчелистчетата се събират рано сутрин в сухо време и се подлагат на дестилация. Маслото може да се получи и чрез метода на екстракция, като материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. „розов конкрет“. Той представлява меко, восъкоподобно вещество, от което розовото масло се извлича с алкохол. Цветовете съдържат 0,02%-0,04% етерично масло и в редки случаи може да достигне до 0,09%. Обикновено от 2 – 3 тона цвят се получава 1 килограм розово масло.

Екстракция[редактиране | редактиране на кода]

Материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. розов конкрет.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

В розовото масло се съдържат около 300 различни вещества. Съставът на розовото масло зависи от начина на получаването му. Главна съставка на маслото, получено чрез дестилация, е ацикличния алкохол гераниол (около 50%), а чрез екстракция – фенилетиловият алкохол (55%). В маслото се съдържа още нерол (5 – 10%), цитронелол (15 – 20%) и стеароптени (25 – 30%). Приятната миризма на рози се дължи на гераниола, цитронелола и фенилетиловият алкохол. Стеароптените са без миризма и на тях се дължи свойството на маслото да се втвърдява при 25 °C. При дестилация фенилетиловият алкохол се разтваря в дестилационна вода, при което се получава розовата вода – Aqua rosae.

Розовото масло е от продуктите, които влизат в графа „продукт без срок на годност“.

Българско розово масло[редактиране | редактиране на кода]

Проект за плакат на българско розово масло от Николай Дюлгеров, 1930-те.
Етерично масло от Rosa damascena в прозрачен стъклен флакон.
Mаслодайна роза в Южна България

Основни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Българското розово масло най-общо се характеризира с[2]:

  • Българското розово масло се различава по количественото съдържание на съставките си. В състава на българското розово масло са установени около 283 компоненти. Те се разделят на две групи вещества:
    • носители на мириса – представляват течната част на маслото-елеоптен;
    • фиксатори на мириса – твърди при стайна температура и безмирисни, но фиксират мириса и му придават трайност-стеароптен. От многобройните компоненти на елеоптена с розов мирис са цитронелол, гераниол, нерол, фенилетилов алкохол, но типичния розов мирис се оформя и от присъствието на микрокомпоненти.
  • Съдържа: етанол (до 3%), линалол (от 1 до 3%), фенилетилов алкохол (до 3%), цитронелол (от 24 до 35%), нерол (от 5 до 12%), гераниол (от 13 до 22%), геранилацетат (до 1,5%), евгенол (до 2,5%), метилевгенол (до 2%) и фарнезол (поне 1,4%); въглеводороди – С17 хептадекан (от 1 до 2,5%), С19 наситен въглеводород нонадекан CH3(CH2)17CH3 (от 8 до 15%), С19 ненаситен въглеводород с една или повече двойни въглеродни връзки нонадецен CH3(CH2)16CH=CH2 (от 2 до 5%), С21 хенейкозан (от 3 до 5,5%) и С23 трикозан (от 0,5 до 1,5%)
  • Има ясножълт цвят със зеленикав оттенък;
  • По консистенция наподобява бадемовото масло;
  • Има силен аромат и остър балсамов вкус;
  • Има отлично съчетание на течната и твърдата съставни части.

Качествени параметри (по БДС):

  • Специфично тегло при 30 °С – 0,850
  • Показател на пречупване (рефракция) при 25 °С – 1,460
  • Поляризация със 100 мм тръба – от –1,2 до –4,8
  • Точка на замръзване – 16,5 – 23,5 °С;
  • Киселинно число – 0,92 – 3,75;
  • Етерно число – 7,2 – 17,2;
  • Сапунено число – 8 – 21;
  • Ацетилно число – 197 – 233;
  • Свободен алкохол като гераниол – 63 – 75 %;
  • Свързани алкохоли като гераниол – 2 – 5 %;
  • Общо алкохоли като гераниол – 66 – 78 %;
  • Стеароптен – 15 – 23 %.

Търговия и добиви[редактиране | редактиране на кода]

Фабрика за розово масло в миналото

Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано. България е била световен лидер в износа на розово място до 1983 г.[3] През 1930-те България е световен лидер с 4/5 от световното производство на розово масло[4].

В наши дни най-големият производител (средно 7 т. на година, 7,5 т. за 2013 г.[5]) и износител (с дял от 65%) на розово масло в света е Турция.

В България към 2014 г. площите със засадена маслодайна роза са 35 000 декара. Близо 100 % от продукцията от розово масло е за износ, основно за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония. В силни години добива достига близо 2 т. розово масло и 600 т. розова вода[6]. Реколтата за 2013 г. е 4000 т. розов цвят, от който е добито 1,2 т. розово масло. Годишното производство на българско розово масло в периода 1994 – 2008 г. се движи между 870 и 2000 kg (с изключение на 2002 г. – около 650 kg, дължащо се на неблагоприятни климатични условия)[7][8][9]

Година Площи (дка) Розово масло (тона) Розов цвят (тона)
2018 42 790[10]
2017 41 890[11]
2016 35 800[12]
2015 37 080[13] 1,468[14] 4850
2014 32 260 1,5[15]
2013 32 250 1,2[16] 4000
2012 30 071 1,8[17]
2011 31 155
2010 36 953
2009 29 443
2008 29 716 1,6[18] 4000
2007 27 902 1,2[19]
2006 25 220 1,5[20]
2005 19 587
2004 17 454
2003 16 645
2002 0,650[21]
1914 90 000
1908 700
1878 10 000 1

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Българското розово масло е ценено заради своя богат мирис и трайността. Трайността се дължи на много балансирания му състав от восъци, алкохоли и микрокомпоненти. Восъкът по цвета, заради който капките роса сутрин се стичат, а не мокрят, задържа мириса. Затова розите се берат рано сутрин, преди да започнат да ухаят и да губят масло[22].

Българското розово масло е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла. Цената на 1 kg розово масло достига рекодна стойност от 7000 евро през 2015 г.[23]

В терапията българското розово масло се използва под формата на препарати за лечение на хроничен холецистит, заболявания на жлъчните пътища и бронхиална астма. Розовия конкрет унищожава бактериите, заздравява кожата и се използва при рани, изгаряния и др.

Розобер[редактиране | редактиране на кода]

Розобер в село Розово

Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално ароматът и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.

Патент върху името[редактиране | редактиране на кода]

Названието „Българско розово масло“ е защитено с патент през 2014 г. като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования. До този момент всеки можеше да злоупотребява в етикетирането, както се е случвало например с розово масло произведено в Китай.

„Българска роза“ АД, град Карлово, е притежател още от 1994 г. на защитено наименование за произход „Българско розово масло“, което е вписано в Патентното ведомство на Република България с рег. № 052 – 01/1994.[24][25].

Конкума[редактиране | редактиране на кода]

Конкума се нарича традиционният съд, в който се транспортира българското розово масло[26]. Представлява меден съд, калайдисан отвътре, затворен с коркова тапа и запоен с калаена сплав. Отвън е обшит с бял плат и националния флаг, придружен от сертификат за качество.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Добиване на розово масло
  2. Химичен състав
  3. Реколта до 1983 г.
  4. Световен лидер в производството
  5. Реколта на розово масло
  6. Среден добив на розово масло
  7. Реколта през периода 1994 – 2008 г.
  8. Агростатистически справочник 2000 – 2014. Министерство на земеделието и храните на Република България
  9. Състояние и тенденции на етерично-маслените култури в България.Възможности за реализация на произведените масла на нови пазари
  10. Добиви от полскикултури –реколта`2018(Предварителни данни)
  11. Добиви от земеделски култури –реколта`2017
  12. Добиви от земеделски култури –реколта`2016
  13. Добиви от земеделски култури –реколта`2015
  14. Наблюдение на производството на розово и лавандулово масло в България през 2015 година
  15. Реколта 2014 г.
  16. Реколта 2013 г.
  17. Реколта 2012 г.
  18. Реколта 2008 г.
  19. Реколта 2007 г.
  20. Реколта 2006 г.
  21. Реколта 2002 г.
  22. Употреба
  23. Цена на розовото масло
  24. Патентно право върху „Българско розово масло“
  25. Патентно право върху „Българско розово масло“
  26. Конкума