Розово (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За За другото българско село с име Розово вижте Розово (Област Пазарджик).

Розово
Ритуалът „Розобер“ в Розово
Ритуалът „Розобер“ в Розово
Общи данни
Население 1160 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,49 km²
Надм. височина 351 m
Пощ. код 6163
Тел. код 04347
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 62983
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Розово
Теодора Георгиева
(ГЕРБ)
Розово в Общомедия

Розово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Розово се намира в подножието на Средна гора, близо до река Тунджа.

Има големи масиви от насаждения с маслодайната роза Rosa damascena. В селото има розоварна.

На 3 km от Розово (край с. Овощник) е разположена Летателна площадка Казанлък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мястото на днешното село е обитавано от траки още от 11-6 в. пр.н.е и в покрайнините му има тракийски гробници.

През Възраждането в селото е сформиран революционен комитет от Васил Левски.

През април 2014 г. жителите на селото принуждават със заплахи 17 сирийски мигранти, между които 6 деца, да напуснат наетата от тях триетажна къща само след 1 ден престой. Националният омбудсман на България обявява отношението на жителите за типична проява на нетолерантност и дискриминация.[1][2] По думи на жители на селото отношението им спрямо сирийците се дължи на страх да не станат „кражби и убийства“.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 021
1946 1 031
1956 1 016
1965 1 086
1975 1 540
1985 1 602
1992 1 454
2001 1 386
2011 1 208

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 1 208 100,00
Българи 1 127 93,29
Турци 43 3,55
Цигани 20 1,65
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 12 0,99

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се изповядва основно християнството; в центъра на селото има източноправославна църква, в която се четат литургии на празниците.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище с библиотека и самодейна театрална трупа.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тракийски гробници край Розово в посока към с. Кънчево

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в началото на октомври в съботата преди Димитровден се провежда среща-събор по случай празника на селото.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото има свой футболен отбор „Млада гвардия“.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Готвят се много традиционни български ястия (бял боб, варена баница, пълнени чушки, сарми, лютеница), правят се сироп и сладко от рози.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жителите на Розово дискриминират сирийските бежанци, обяви омбудсманът, Дневник – електронно издание,28 април 2014, 10:18
  2. bnt.bg
  3. btvnews.bg
  4. „Справка за населението на село Розово, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 2 февруари 2020. (на български)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2020. (на английски)