Розово (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За За другото българско село с име Розово вижте Розово (Област Пазарджик).

Розово
Ритуалът „Розобер“ в Розово
Ритуалът „Розобер“ в Розово
Общи данни
Население 1088 души[1] (15 юни 2020 г.)
50,6 души/km²
Землище 21,49 km²
Надм. височина 351 m
Пощ. код 6163
Тел. код 04347
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 62983
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Розово
Венцислав Колев
(ГЕРБ)
Розово в Общомедия

Розово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Розово се намира в подножието на Средна гора, близо до река Тунджа.

Има големи масиви от насаждения с маслодайната роза Rosa damascena. В селото има розоварна.

На 3 km от Розово (край с. Овощник) е разположена Летателна площадка Казанлък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мястото на днешното село е обитавано от траки още от 11-6 в. пр.н.е и в покрайнините му има тракийски гробници.

През Възраждането в селото е сформиран революционен комитет от Васил Левски.

През април 2014 г. жителите на селото принуждават със заплахи 17 сирийски мигранти, между които 6 деца, да напуснат наетата от тях триетажна къща само след 1 ден престой. Националният омбудсман на България обявява отношението на жителите за типична проява на нетолерантност и дискриминация.[2][3] По думи на жители на селото отношението им спрямо сирийците се дължи на страх да не станат „кражби и убийства“.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[5]

Година на
преброяване
Численост
19341021
19461031
19561016
19651086
19751540
19851602
19921454
20011386
20111208

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 1208 100
Българи 1127 93,29
Турци 43 3,55
Цигани 20 1,65
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 12 0,99

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се изповядва основно християнството; в центъра на селото има източноправославна църква, в която се четат литургии на празниците.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище с библиотека и самодейна театрална трупа.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тракийски гробници край Розово в посока към с. Кънчево

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в началото на октомври в съботата преди Димитровден се провежда среща-събор по случай празника на селото.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото има свой футболен отбор „Млада гвардия“.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Готвят се много традиционни български ястия (бял боб, варена баница, пълнени чушки, сарми, лютеница), правят се сироп и сладко от рози.

Източници[редактиране | редактиране на кода]