Рокфелеров университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рокфелеров университет
Rockefeller University
Девиз Scientia pro bono humani generis (латински),
Науката в полза на човечеството
Основаване 1901
Вид Частен университет
Финансиране 1,65 млрд. долара (2013)
Президент Ричърд Лифтън
Местоположение Манхатан, Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
Сайт Rockefeller.edu
Рокфелеров университет в Общомедия

Рокфелеровият университет (на английски: Rockefeller University) е частен университет, разположен между 63-та и 68-а улица по продължение на Йорк-авеню в Манхатън, Ню Йорк.

Университетът се специализира основно в областта на фундаменталните изследвания в сферата на биомедицината и предлага както висше професионално образование, така и следдипломна квалификация. Основан е през 1901 г. от нефтения магнат и филантроп Джон Рокфелер като Рокфелеров институт за медицински изследвания (до 1965).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Сегашният президент на университета е Ричард Лифтън (от 1 септември 2016). По-известни президенти са били Джошуа Лидърбърг – от 1978 до 1990,[1] и Пол Нърс – от 2003 до 2010, като и двамата вече са имали Нобелова награда за физиология или медицина (съответно 1958 и 2001).[2] С дейността на университета са свързани общо 36 лауреати на Нобелова награда.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Университетът е място на много важни научни открития. Например в него е установено, че ДНК наследствеността има химична основа, доказано е, че вирусите могат да предизвикват ракови заболявания, основана е съвременната област клетъчна биология, изучавана е структурата на антителата, разработено е метадоновото лечение за хероинозависими, разработена е високоактивна анти-СПИН лекарствена терапия, а също е открит хормонът лептин, регулиращ енергетичния обмен.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 1970-те години на Рокфелер се удава възможността да привлече няколко видни учени в областта на хуманитарните науки, преди всичко Сол Крипке, известен логик, философ на езика, и продължител на Лудвиг Витгенщайн. Негови професори стават лауреати на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1999, 2000 и 2001 г., и Нобеловата награда за химия за 2003 г.

Нобелови лауреати[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Chernow, Ron. Titan: The Life of John D. Rockefeller, Sr., London: Warner Books, 1998.
  • Hanson, Elizabeth. The Rockefeller University Achievements: A Century of Science for the Benefit of Humankind, 1901—2001. New York: The Rockefeller University Press, 2000. ((en))
  • Rockefeller, David. Memoirs, New York: Random House, 2002. ((en))

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]