Роло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роло
дук на Нормандия
Rollo statue in falaise.JPG
статуя на Роло на централния площад във Фалез, Франция
Лични данни
Управление 911 – 927 г.
Роден
около 846 г.
Починал
около 932 г.
Нормандия
Погребан в Руанска катедрала
Наследник Уилям I, дук на Нормандия
Семейство
Бракове Попа
Гизела
Потомци Уилям I, дук на Нормандия, Герло
Роло в Общомедия

Роло (ок. 846 – ок. 932 г.), известен още и като Хролф, християнско кръщелно име Робер[1], също така често титулуван като Роберт I (за да бъде отличен от наследниците си) е викингски предводител, основател и първи владетел на викингското херцогство, което по-късно започва да се нарича Нормандия. Неговите наследници са титулувани като дукове на Нормандия, а след норманското нашествие от 1066 г. и като Крале на Англия.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името Роло е латински превод на оригиналното нордическо име Хролф, както и на съвременното исландско Хролфур и скандинавското Ролф, въпреки че нормандците го наричат с местното име Ру[2] Понякога името му е споменато и чрез прозиводните франкски имена Родолф(ус) или Радулф(ус) или френското Раул.

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Първият исторически извор споменаващ Роло е Англосаксонската хроника от 9 век, която обаче не дава информация за неговия произход.

876 г. сл. Хр. През тази година Роло проникна в Нормандия със своята войска; и управлява петдесет зими[3]

Историците не са единни по отношение произхода на Роло. В своя труд De moribus et actis primorum Normannorum ducum,[4]Хроникьорът Дудо от Сент Кантен разказва за могъщ датски благородник, който е в конфликт с краля на Дания. От двамата сина на благородника единият, Гурим, е убит, а вторият, Роло, е прогонен от страната. Хрониката на Дудо е поръчана от Ричард I Нормански и е завършена някъде след 1015 г.[5] по времето на Ричард II Нормански. Сестрата на Ричард II, Ема, се жени за датския крал Кнут Велики през 1017 г.

Основавайки се на местни саги, норвежки и исландски историци считат, че Роло е всъщност Гангер Хролф (Хролф Ходещият), син на ярлът на Мьоре. Най-старият източник, подкрепящ тази версия е ръкописът „История на Норвегия“, написан на латински в края на 12 век. Според него Хролф влязъл в конфликт с норвежкия крал Харал Прекраснокосия и станал ярл в Нормандия. Прякорът Ходещият (на нордически Гангер) дошъл от легендата, че Хролф бил толкова голям, че никой кон не можел да издържи тежестта му.[6][7][8]

В своя труд Делата на граф Роджър от Калабрия и Сицилия и на дук Роберт Гискар, неговият брат Гофредо от Малатера също твърди, че Роло отплавал смело от Норвегия.[9]

Набези по Сена[редактиране | редактиране на кода]

През 885 г. Роло е сред лидерите на викингската флота, която обсажда Париж през 885 – 886 г, водена от Зигфред. Според легендата, когато пратеник на краля отива да преговаря с лидера на викингите, му бива отговорено, че всеки за себе си е вожд. Когато през 886 г., Зигфрид взима откуп, за да вдигне обсадата над града, Роло остава във Франция и опустошава Бургундия. Според някои източници обаче Роло се появява във Франция едва през 905 г.

По-късно Роло се завръща по течението на река Сена и нахлува в областта, която днес се нарича Нормандия. През 911 г. викингите, водени от Роло, започват нова обсада на Париж, а по-късно и на Шартър. Епископът на Шартър отправя призив за помощ, на който се отзовават редица френски благордници, включително дукът на Бургундия Рихард I Застъпник и бъдещият крал на Франция Робер I. На 20 юли 911 г. френските сили надделяват над Роло в битката при Шартър и то въпреки отсъствието на редица барони и на самия крал Шарл III Простовати.[10]

Херцогство Нормандия[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Роло в Руан

По силата на последвалия мирен договор Роло става васал на краля и се покръства под името Робер.[11] В замяна крал Шарл дава на Роло земите между река Епт и морето, както и части от Бретан. Според Дудо от Сент Кантен Роло получава и ръката на кралската дъщеря Гизела, въпреки че този брак не се споменава във франкски източници. Роло става и владетел на област Нормания със столица Руан. Историците не са единодушни относно титлата, която Роло носи. Не е ясно дали той е дук или граф.

Според легендата, като част от условията на мирния договор, Роло трябва да целуне краката на крал Шарл. Роло обаче отказва да се подложи на това унижение и кара един от войните си да целуне кралския крак вместо него. Поднасяйки крайника към устата си, войнът вдига крака на краля толкова високо, че Шарл пада от трона.[12]

Роло остава верен на своята дума и след 911 г. защитава поречието на Сена от нашественици. Въпреки това той продължава и собствените си набези във Фландрия. Той счита клетвата си за приключена след като Шарл е свален от трона през 922 г. Тази година поставя началото на мащабна експанзия на запад, която приключва със споразумение, по силата на което Роло получава Льо Ман и Байе.

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Роло в Руанската катедрала

Някъде около 927 г. Роло предава властта над херцогството на сина си Уилям I Дългия меч. Роло умира не по-късно от 933 г. Въпреки че е официално покръстен, езическите му порядки отново се проявяват към края на неговия живот.[13]

Роло е пра-пра-пра-дядо на Уилям Завоевателя. Това го прави директен предшественик както на британското кралско семейство, така и на повечето съвременни европейски монарси и претендентите за трона на европейските държави, където монархията не е запазена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. David Crouch, The Normans:The History of a Dynasty, (Hambledon Continuum, 2002), 8. ((en))
  2. René Lepelley, Guillaume le duc, Guillaume le roi: extraits du Roman de Rou de Wace, Centre de publications de l'Université de Caen, Caen, 1987, p. 15 and 16.((fr))
  3. The Anglo-Saxon Chronicle ((en))
  4. Dudo of Saint-Quentin. De moribus et actis primorum Normannorum ducum. // Historia Normannorum. Wiksource, 1015 – 1030. (на латински)((en))
  5. Felice Lifshitz, Въведение в Gesta Normannorum от Дудо от Сент Кантен ((en))
  6. Snorri Sturlson's, Heimskringla
  7. Icelandic Sagas, Volume 3: The Orkneyingers’ Saga. // sacred-texts.com.((en))
  8. Translated by Devra Kunin, История на Норвегия ((en))
  9. Gaufredo Malaterra, Делата на граф Роджър от Калабрия и Сицилия и на дук Робърт Гискар, неговият брат ((en))
  10. Francois Neveux. A Brief History of The Normans. Constable and Robinson Ltd. 2006; p. 62.((en))
  11. Roman de Rou, Wace.
  12. Holden, A.J. (1970). Le Roman de Rou de Wace. Paris: Éditions A.J. Picard. p.54. Lines 1147 – 1156.((en))
  13. van Houts, Elisabeth (2000). The Normans in Europe. Manchester and New York: Manchester University Press. pp. 41 ((en))
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Atkins“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.