Роло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роло
дук на Нормандия
Rollo statue in falaise.JPG
статуя на Роло на централния площад във Фалез, Франция
Лични данни
Управление 911 — 927 г.
Роден
около 846 г.
Починал
около 932 г.
Нормандия
Погребан в Руанска катедрала
Наследник Уилям I, дук на Нормандия
Семейство
Бракове Попа
Гизела
Потомци Уилям I, дук на Нормандия, Герло
Роло в Общомедия

Роло (ок. 846 — ок. 932 г.), известен още и като Хролф, християнско кръщелно име Роберт[1], също така често титолован като Робърт I (за да бъде отличен от наследниците си) е викингски предводител, основател и първи владетел на викингското херцогство, което по-късно започва да се нарича Нормандия. Неговите наследници са титоловани като дукове на Нормандия, а след норманското нашествие от 1066 г. и като Крале на Англия.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името Ролло е латински превод на оригиналното нордическо име Хролф, както и на съвременното исландско Хролфур и скандинавското Ролф, въпреки че нормандците го наричат с местното име Ру[2] Понякога името му е споменато и чрез прозиводните франкски имена Родолф(ус) или Радулф(ус) или френското Раул.

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Първият исторически извор споменаващ Роло е Англосаксонската хроника от 9 век, която обаче не дава информация за неговия произход.

876 г. сл. Хр. През тази година Роло проникна в Нормандия със своята войска; и управлява петдесет зими[3]

Историците не са единни по отношение произхода на Роло. В своя труд De moribus et actis primorum Normannorum ducum,[4]Хроникьорът Дудо от Сент Кантен разказва за могъщ датски благородник, който е в конфликт с краля на Дания. От двамата сина на благородника единият, Гурим, е убит, а вторият, Роло, е прогонен от страната. Хрониката на Дудо е поръчана от Ричард I Нормански и е завършена някъде след 1015 г.[5] по времето на Ричард II Нормански. Сестрата на Ричард II, Ема, се жени за датския крал Кнут Велики през 1017 г.

Основавайки се на местни саги, норвежки и исландски историци считат, че Роло е всъщност Гангер Хролф (Хролф Ходещият), син на ярлът на Мьоре. Най-старият източник, подкрепящ тази версия е ръкописът „История на Норвегия“, написан на латински в края на 12 век. Според него Хролф влязъл в конфликт с норвежкия крал Харал Прекраснокосия и станал ярл в Нормандия. Прякорът Ходещият (на нордически Гангер) дошъл от легендата, че Хролф бил толкова голям, че никой кон не можел да издържи тежестта му.[6][7][8]

В своя труд Делата на граф Роджър от Калабрия и Сицилия и на дук Роберт Гискар, неговият брат Гофредо от Малатера също твърди, че Роло отплавал смело от Норвегия.[9]

Набези по Сена[редактиране | редактиране на кода]

През 885 г. Роло е сред лидерите на викингската флота, която обсажда Париж през 885 — 886 г, водена от Зигфред. Според легендата, когато пратеник на краля отива да преговаря с лидера на викингите, му бива отговорено, че всеки за себе си е вожд. Когато през 886 г., Зигфрид взима откуп, за да вдигне обсадата над града, Роло остава във Франция и опустошава Бургундия. Според някои източницци обаче Роло се появява във Франция едва през 905 г.

По-късно Роло се завръща по течението на река Сена и нахлува във френската област, която днес се нарича Нормандия. През 911 г. викингите, водени от Роло, започват нова обсада на Париж, а по-късно и на Шартър. Епископът на Шартър отправя призив за помощ, на който се отзовават редица френски благордници, включително дукът на Бургундия Рихард I Застъпник и бъдещият крал на Франция Робер I. На 20 юли 911 г. френските сили надделяват над Роло в битката при Шартър и то въпреки отсъствието на редица барони и на самия крал Шарл III Простовати.[10]

Херцогство Нормандия[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Роло в Руан

По силата на последвалия мирен договор Роло става васал на краля и се покръства под името Роберт. [11] В замяна крал Шарл дава на Роло земите между река Епт и морето, както и части от Бретан. Според Дудо от Сент Кантен Роло получава и ръката на кралската дъщеря Гизела, въпреки че този брак не се споменава във франкски източници. Роло става и владетел на област Нормания със столица Руан. Историците не са единодушни относно титлата, която Роло носи. Не е ясно дали той е дук или граф.

Според легендата, като част от условията на мирния договор, Роло трябва да целуне краката на крал Шарл. Роло обаче отказва да се подложи на това унижение и кара един от войните си да целуне кралския крак вместо него. Поднасяйки крайника към устата си, войнът вдига крака на краля толкова високо, че Шарл пада от трона.[12]

Роло остава верен на своята дума и след 911 г. защитава поречието на Сена от нашественици. Въпреки това той продължава и собствените си набези във Фландрия. Той счита клетвата си за приключена след като Шарл е свален от трона през 922 г. Тази година поставя началото на мащабна експанзия на запад, която приключва със споразумение, по силата на което Роло получава Льо Ман и Байе.

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Роло в Руанската катедрала

Някъде около 927 г. Роло предава властта над херцогството на сина си Уилям I Дългия меч. Роло умира не по-късно от 933 г. Въпреки че е официално покръстен, езическите му порядки отново се проявяват към края на неговия живот.[13]

Роло е пра-пра-пра-дядо на Уилям Завоевателя. Това го прави директен предшественик както на британското кралско семейство, така и на повечето съвременни европейски монарси и претендентите за трона на европейските държави, където монархията не е запазена.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. David Crouch, The Normans:The History of a Dynasty, (Hambledon Continuum, 2002), 8. (на английски)
  2. René Lepelley, Guillaume le duc, Guillaume le roi : extraits du Roman de Rou de Wace, Centre de publications de l'Université de Caen, Caen, 1987, p. 15 and 16.((fr))
  3. The Anglo-Saxon Chronicle (на английски)
  4. Dudo of Saint-Quentin. De moribus et actis primorum Normannorum ducum. // Historia Normannorum. Wiksource, 1015–1030.(на английски)
  5. Felice Lifshitz, Въведение в Gesta Normannorum от Дудо от Сент Кантен(на английски)
  6. Snorri Sturlson's, Heimskringla
  7. Icelandic Sagas, Volume 3: The Orkneyingers’ Saga. // sacred-texts.com.(на английски)
  8. Translated by Devra Kunin, История на Норвегия(на английски)
  9. Gaufredo Malaterra, Делата на граф Роджър от Калабрия и Сицилия и на дук Робърт Гискар, неговият брат(на английски)
  10. Francois Neveux. A Brief History of The Normans. Constable and Robinson Ltd. 2006; p. 62.(на английски)
  11. Roman de Rou, Wace.
  12. Holden, A.J. (1970). Le Roman de Rou de Wace. Paris: Éditions A.J. Picard. p.54. Lines 1147–1156.(на английски)
  13. van Houts, Elisabeth (2000). The Normans in Europe. Manchester and New York: Manchester University Press. pp. 41 (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Atkins“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.