Романтичен национализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Странник над море от мъгла“ (1818), символизира класическото европейско начало на немския романтизъм довел до обединение на Германия (1871).

Романтичният национализъм (на немски: Volkstum — «народност») е жажда за идеализация на народното/националното минало и култура, характерни за късната фаза на романтизма.

Векът на романтичния национализъм в европейската история е периодът от края на Наполеоновите войни (1814) до началото на Първата световна война (1914). Появата на национални чувства оставя незаличим отпечатък върху европейската история, а в Германия, Италия, Гърция и редица други страни, сред които и България, тази жажда води до формирането на национални държави. Пикът на романтичния национализъм е по времето на „пролетта на народите“. [1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]