Роман Кисьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роман Кисьов
Роден 6 юли 1962 г. (55 г.)
Националност Флаг на България България
Активен период 1987-досега
Жанр поезия живопис

Роман Кисьов е български поет и художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в град Русе. Син е на поета Здравко Кисьов. Основно и прогимназиално образование завършва в Русе. През 1981 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък (днес Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“), а през 1991 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност живопис, в класа на проф. Светлин Русев.

Работил е като художник-изпълнител в Държавна опера – Русе (1983 г.), като художник в Държавно предприятие „Книгоразпространение“ – Русе (1984 г.), като уредник в Художествената галерия в Казанлък (1985 г.), като преподавател по рисуване в профилирана гимназиална паралелка по Изобразително изкуство в СОУ „Възраждане“ – Русе (1991 – 2000 г.) и др. От 2000 г. живее и твори в София.

Поезия започва да пише като студент и от 1987 г. публикува активно в литературния печат. Негови стихове са печатани в почти всички централни и някои регионални литературни издания в България, излъчвани са по Българската национална телевизия и Българското национално радио, а също по Националното радио на Румъния, в телевизия „Метрополис“ в Белград (Сърбия) и др. През 1996 г. Регионалният телевизионен център в Русе заснема кратък филм – „Вратите на рая“, по едноименната поетична книга на Роман Кисьов (реж. Пенка Шопова). Стихове на Роман Кисьов са включени в поетически антологии в България, Италия, Румъния, Полша, Украйна, Сърбия, Република Македония, Йордания, Индия, Армения и Нагорни Карабах, както и в международната антология на английски език „Poets for World Peace“, Vol. 3 (Publishing house „Dhira Verlag“ – Switzerland, and Srephen Gill World Peace Academy – Canada, 2011)[1]. Също така той е включен в авторитетни литературни списания и издания в Русия, Австрия, Полша, Армения, Румъния, Грузия, Турция, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Република Македония, Албания, Косово, Нагорни Карабах, Индия. Публикуван е в електронни литературни и културни издания в Русия, Италия, Франция, Румъния, Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Армения, Индия, Китай, Египет, Ирак, Ливан, Мароко и др.

Поезията му е превеждана и публикувана на английски, руски, немски, френски, италиански, нидерландски, датски, гръцки, турски, румънски, полски, украински, сръбски, хърватски, босненски, македонски, албански, арменски, грузински, иврит, арабски, китайски, хинди и бенгали.

Участвал е в различни престижни международни фестивали на световната поезия, като Стружките вечери на поезията (Струга, Република Македония), Смедеревска поетична есен (Смедерево, Сърбия), Международната писателска среща в Белград (Сърбия), Поетически нощи в Куртя де Арджеш (Румъния), Ньегошеви поетически вечери (Черна гора), Международни литературни срещи в Баня Лука (Република Сръбска – Босна и Херцеговина), Международен поетичен фестивал в Нагорни Карабах, в Косово и др.[1]

През 2006 г. е куратор на проекта „Поезия в метрото“ на Метромедия – София.

Член е на редакционния съвет на международното многоезично списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“. Почетен член на Съюза на писателите на Армения.

През ноември 2016 г. е обявен от Столичната библиотека за „Поет на месеца“ в едноименната ежемесечна инициатива на библиотеката, стартирала през октомври 2016 г.

Превеждал е в отделни книги или поетически цикли съвременни руски, арменски, румънски, сръбски, босненски и македонски поети.

Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Правил е самостоятелни изложби в София, Виена, Берлин и Скопие[2] [3] [4] [1] Участвал е в групови изложби в България, Италия, Република Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис (в Гърция и Република Македония). Илюстратор и оформител на книги,[1] сред които поети като Хьолдерлин, Томас Бернхард, Кристине Буста, Тадеуш Ружевич, Кайетан Кович, Имант Зиедонис, Михаил Ренджов, Ацо Шопов и др. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия в Русе, Дом на културата „Средец“ в София, Дом „Витгенщайн“ – Виена, Дом на културата в Струмица (Република Македония), Градската художествена галерия в Куманово (Република Македония), Музей на град Скопие (Република Македония), както и на частни колекции в България и по света.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Националната награда за поезия на Държавно издателство „Христо Г. Данов“ (Пловдив), за книгата „Вратите на рая“ – 1995, по повод 140-годишния юбилей на най-старото издателство в България.[1]
  • Наградата за култура и изкуство „Сексагинта приста“ (Русе) – 1995, която замества липсващата тогава награда „Русе“ на Община Русе. [1]
  • Наградата „Литературен Дедал“, връчвана от издателство „Макавей“ (Скопие, Република Македония) – 2014.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вратите на рая“, стихотворения. Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1995. Книгата е спечелила Националната награда за поезия на Държавното издателство „Христо Г. Данов“ (Пловдив) през 1995 г. по повод 140-годишния юбилей на най-старото издателство в България.
  • „Сянката на полета“, поезия. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2000.
  • „Пилигрим на Светлината“, стихОткровения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2003.
  • „Криптус и други стихотворения“. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2004 (второ издание – 2007).[5]
  • „Гласове“, стихотворения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2009.[6] [7] [8] [9]
  • „Градината на тайните“, стихотворения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2014.[10] [11] [12] [13] [14] [15] [16]
  • „Яйца на феникс“, лапидарии. Изд. „Ерго“, София, 2014. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.[17] [18][19][20][21][22]
  • „Мистичната роза“, избрани стихотворения. Изд. „Ерго“, София, 2016. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.[23]

На чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

  • „Hodočasnik svjetla“ (Пилигрим на Светлината), Избрани стихове в Хърватия. Подбор, превод на хърватски език и послеслов: Жарко Миленич (Žarko Milenić) – izdavačka kuća „Slovo“, Zagreb (2008), (Книгата е спечелила конкурс за финансиране от Министерството за култура на Хърватия.)[24];
  • „Словото Пастир“, Избрани стихове в Република Македония. Подбор, препев и послеслов: Ефтим Клетников. (Издавач „Макавеј“ – Скопје, 2010), (Книгата е спечелила конкурс за финансиране от Министерството за култура на Република Македония.)
  • „কবিতা / Poems“ (Стихотворения), Избрани стихове в Калкута, Индия. Издание на Световния поетически фестивал в Калкута. Превод на бенгали и предговор: Alok Bandyopadhya; С предговор от проф. Ашис Санял (Ashis Sanyal) – директор на Световния поетически фестивал в Калкута. (Published by: 7th World Poetry Festival from Kolkata, India, 2013).[25] [26] [27] [28]
  • „Lumea cuvintelor“ (Светът на думите), Избрани стихове в Румъния. Подбор, превод на румънски език и предговор: Мариус Келару (Marius Chelaru) – издателство „Timpul“ (Време), Iași (Яш), Romania, 2014, (в сътрудничество с международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „Kado“).[29] [30]
  • „ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение“, Избрани стихове в Нагорни Карабах. Триезична – на арменски, български и руски. Превод на арменски език: Гагик Давтян. Превод на руски език: Кирил Ковалджи (Кирилл Ковальджи), Александър Говорков (Александр Говорков) и Владимир Щокман (Владимир Штокман); С предговор от Вардан Хакобян. Издателство „Вачаган Барепащ“, Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014. (Книгата излиза с подкрепата на Съюза на писателите на Нагорни Карабах и под егидата на Международния поетически фестивал в Нагорни Карабах.)[31] [32]
  • „Јајца од Феникс“, Избрани поетически лапидарии в Република Македония. Подбор и препев: Иван Шопов. Електронна книга – издателство „Темплум“, Скопие, 2016. [33]

Критика за него[редактиране | редактиране на кода]

  1. „POEZIA“, revista de cutura poetica, Anul IX, 2003 (APARE SUB EGIDA UNIUNII SCRIITORILOR DIN ROMANIA, EDITOR „FUNDATIA CULTURALA POEZIA“, Iasi, Romania)
  2. Александр Говорков, „Поэтические ночи в Валахии“, „Литературные Вести“, Газета Союза писателей Москвы, декабрь 2003 /№73/
  3. Велислава Стоянова, „Светци и грешници живописва Роман Кисьов“, в-к „Континент“, бр. 78, 4 април 1995 г.
  4. Валентина Радинска, „Кристалните криле на хармонията“, в-к „Континент“, бр. 144 (974), 23 юни 1995 г.
  5. Елка Димитрова, „Книгата на художника“, в-к „Литературен форум“, бр. 41, 22 – 28.XI.1995
  6. Кръстьо Станишев, „Просветляваща поезия“, в-к „Български писател“, бр. 33 (268), 22.XI.2000.
  7. Крум Гергицов, „В тайната на тайнописа“, „Литературен вестник“, бр. 25, год. 15, 6 – 12.7.2005
  8. Пламен Дойнов, „Литература 2004: повече поезия, по-малко проза“, „Литературен вестник“, бр. 19, год. 15, 25 – 31.5.2005
  9. Ефтим Клетников, „Поезијата како начин на вознесение“ („Есеи и критики“, изд. „Менора“, Скопје, 2009); „Поезията като акт на възнесение“ (Предговор към стихосбирката „Гласове“ от Р. Кисьов, изд. „Авангард принт“, Русе, 2009)
  10. Крум Гергицов, „Поетът е осмото чудо на света“, „Литературен вестник“, бр. 16, год. 19, 28.04 – 4.05.2010
  11. Вардан Хакобян, „Сътворено с думи и линии“ (Предговор към триезичната поетическа книга „Възнесение“ от Р. Кисьов в Нагорни Карабах, 2014)
  12. Мариус Келару (Marius Chelaru), „Поезията е крило на ангел“, списание „Convorbiri literare“ (Литературни разговори), издание на Съюза на румънските писатели, Яш, Румъния, декември 2014.
  13. Виолета Христова, „Мистичната поезия на Роман Кисьов“, електронно списание „Факел“, 13.11.2016.
  14. Марин Бодаков за „Мистичната роза“ на Роман Кисьов, „Ходене по буквите“, в-к „Култура“, бр. 39, 25.11.2016.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Роман Кисьов. // litclub.com. Посетен на 08.03.2008.
  2. Анонс в Public Republic за изложбата „Пластове“ в Българския културен институт в Берлин (съвместно с Антония Дуенде) – 16 – 30 април 2012., 14 April 2012.
  3. Анонс на немски език в немскоезичното издание на Public Republic за изложбата „Пластове“ в Българския културен институт в Берлин (съвместно с Антония Дуенде) – 16 – 30 април 2012
  4. Информация в македонския всекидневник „Вечер“ за откриването на самостоятелната изложба на Роман Кисьов „Ангели, лица и знаци“ в Музей на град Скопие (Република Македония) на 22 август 2014
  5. Стихове от „Криптус“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 17.12.2012
  6. Стихове от „Гласове“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 24.03.2013
  7. Стихове от „Гласове“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 20.07.2013
  8. Стихове от „Гласове“ в Открита литература
  9. „Роман Кисьов – Интервю с поет“ (представяне на Роман Кисьов по повод новата му книга „Гласове“, в. „Новинар“, 17 януари 2014
  10. „Градината на тайните“ на Роман Кисьов с премиера в Столична библиотека“, електронен бюлетин „Лира“, 24.10.2014.
  11. „С Роман Кисьов: за „Градината на тайните“ и изкуството на превода“, аудио интервю на Валентин Дишев с Роман Кисьов по повод новата му книга „Градината на тайните“, електронно мултимедийно списание за литература „DICTUM“, 18.10.2014.
  12. Анонс за „Градината на тайните“ в сайта „Диаскоп“, 23.10.2014.
  13. „Градината на тайните“ на Роман Кисьов – първа среща с публика“, отзив на Илияна Делева за софийската премиера на книгата „Градината на тайните“, „Градското списание“, 02.11.2014.
  14. „Роман и Градинаря – едновременно поезия и визия“, отзив за софийската премиера на книгата „Градината на тайните“ в личния блог на актрисата, режисьорка и театроведка Мая Кисьова, 29.10.2014.
  15. Стихотворение от книгата „Градината на тайните“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 4.11.2014.
  16. Стихотворение от книгата „Градината на тайните“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 2.11.2014.
  17. [http://www.ergobooks.eu/Roman-Kissiov-Yaica-na-feniks-nova-balgarska-lira-ergo_2-7151bi01UW-6977l3tY5L-0-0-0-0-0.html За книгата в сайта на издателство „Ерго“.
  18. "Поезия с музика на премиерата на „Яйца на феникс“ от Роман Кисьов", в сайта за култура, изкуство и свободно време Kafene.bg
  19. [http://azcheta.com/predstavyane-na-yajtsa-na-feniks-roman-kisov-galeriya/ Представяне на „Яйца на феникс“ – Роман Кисьов (фото-галерия в сайта „Аз чета“)
  20. [http://bnr.bg/hristobotev/post/100494572 Интервю на Невена Праматарова с Роман Кисьов за „Яйца на феникс“ в Артефир на програма „Христо Ботев“ по БНР.
  21. "Премиера на „Яйца на феникс“ от Роман Кисьов... с изтънчено усещане за мяра", отзив на Илияна Делева, „Градското списание“, 09.12.2014.
  22. Аудио интервю на Валентин Дишев с Роман Кисьов за книгата „Яйца на феникс“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 9.01.2015
  23. [http://www.ergobooks.eu/roman-kisiov-mistichnata-roza-nova-balgarska-lira-izdatelstvo-ergo_2-4245zzfG5C-6977l3tY5L-0-0-0-0-0.html
  24. „Čudesne riječi Romana Kisjova“, Послесловът към хърватската книга на Р. Кисьов в блога на преводача Жарко Миленич, 12. travnja 2009.
  25. Анонс за книгата на Роман Кисьов на бенгали, в Калкута, Индия, електронно списание „Литературен свят“., електронен бюлетин „Словеса“, 24 февруари 2013.
  26. „Поетична книга на Роман Кисьов е публикувана в Индия“, електронен бюлетин „Лира“, 25.02.2013.
  27. „Стихотворения“ на бенгали“, електронно списание „Public Republic“, 1 март 2013.
  28. „Книга с поезия на Роман Кисьов излезе в Румъния“, електронен бюлетин „Лира“, 07.10.2014.
  29. „Поетична книга на Роман Кисьов излезе в Румъния“, електронно списание „Литературен свят“, октомври 2014.
  30. „Възнесение“ на Роман Кисьов е първата книга на български автор, издадена в Нагорни Карабах“, електронен бюлетин „Лира“, 20.10.2014.
  31. „Представяне на триезична поетическа книга на Роман Кисьов“, електронно списание „Литературен свят“, октомври 2014.
  32. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Стихотворения на Роман Кисьов в преводи на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

Материали за изложби на Роман Кисьов[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]