Направо към съдържанието

Роман Кисьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роман Кисьов
български поет и художник
Роден
6 юли 1962 г. (62 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияНационална художествена академия
Направлениеживопис
ПовлиянСветлин Русев
Литература
Период1987 –
Жанровестихотворение
Семейство
БащаЗдравко Кисьов

Роман Кисьов е български поет и художник.

Роден е на 6 юли 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в град Русе. Син е на поета Здравко Кисьов. Основно и прогимназиално образование завършва в Русе. През 1981 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък (днес Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“), а през 1991 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност живопис, в класа на проф. Светлин Русев.

Работил е като художник-изпълнител в Държавна опера – Русе (1983 г.), като художник в Държавно предприятие „Книгоразпространение“ – Русе (1984 г.), като уредник в Художествената галерия в Казанлък (1985 г.), като преподавател по рисуване в профилирана гимназиална паралелка по Изобразително изкуство в СОУ „Възраждане“ – Русе (1991 – 2000 г.) и др. От 2000 г. живее и твори в София.

Поезия започва да пише като студент и от 1987 г. публикува активно в литературния печат. Негови стихове са печатани в почти всички централни и някои регионални литературни издания в България, излъчвани са по Българската национална телевизия и Българското национално радио, а също по Националното радио на Румъния, в телевизия „Метрополис“ в Белград (Сърбия) и др. През 1996 г. Регионалният телевизионен център в Русе заснема кратък филм – „Вратите на рая“, по едноименната поетична книга на Роман Кисьов (реж. Пенка Шопова), а през 2021 г. с подкрепата на Национален фонд „Култура“ е реализирана филмова импресия по стихове на Роман Кисьов – „Човекът“ (сц. и реж. Нина Томашова-Иванова). Стихове на Роман Кисьов са включени в поетически антологии в България, Италия, Румъния, Полша, Украйна, Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Йордания, Индия, Армения и Нагорни Карабах, както и в международната антология на английски език „Poets for World Peace“, Vol. 3 (Publishing house „Dhira Verlag“ – Switzerland, and Srephen Gill World Peace Academy – Canada, 2011)[1]. Също така той е включен в авторитетни литературни списания и издания в Русия, Великобритания, Австрия, Полша, Армения, Румъния, Грузия, Турция, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Република Северна Македония, Албания, Косово, Нагорни Карабах, Индия. Публикуван е в електронни литературни и културни издания в Русия, Италия, Франция, Испания, Румъния, Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Армения, Индия, Китай, Египет, Ирак, Ливан, Мароко, Бразилия и др.

Поезията му е превеждана и публикувана на английски[2][3][4], немски, френски[5], испански, португалски, италиански[6][7][8], нидерландски, датски, гръцки[9][10][11], турски, румънски[12][13], руски[14], полски, украински, сръбски, хърватски, босненски[15], македонски, албански[16], арменски[17][18][19], грузински, иврит, арабски[20] [21][22][23][24], китайски[25], хинди и бенгалски.

Участвал е в различни престижни международни фестивали на световната поезия, като Стружките вечери на поезията (Струга, Република Северна Македония)[26][27][28], Смедеревска поетична есен (Смедерево, Сърбия), Международната писателска среща в Белград (Сърбия), Международен поетически фестивал в Инджия (Сърбия), Поетически нощи в Куртя де Арджеш (Румъния), Ньегошеви поетически вечери (Черна гора), Международни литературни срещи в Баня Лука (Република Сръбска – Босна и Херцеговина), Международния литературен фестивал „Дни на приятелите на книгата“ в Риека (Хърватия), Световния поетичен фестивал в Патра (Гърция)[29][30], Международния поетичен фестивал „Дните на Наим (Фрашери)“ в Тетово (Република Северна Македония), Международен поетичен фестивал в Нагорни Карабах, в Печ / Pejë (Косово) и др.[1]

През 2006 г. е куратор на проекта „Поезия в метрото“ на Метромедия – София.

Член е на Българския ПЕН център, почетен член на Съюза на писателите на Армения. Член е и на редакционния съвет на международното многоезично списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.

През ноември 2016 г. е обявен от Столичната библиотека за „Поет на месеца“ в едноименната ежемесечна инициатива на библиотеката, стартирала през октомври 2016 г.

Претворявал е в отделни книги или поетически цикли съвременни руски, арменски, румънски, сръбски, босненски и македонски поети.

Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Правил е самостоятелни изложби в София, Виена, Берлин и Скопие[31][32][33][1] Участвал е в групови изложби в България, Италия, Унгария, Република Северна Македония и САЩ (представителна изложба на НХА в Ню Йорк и Вашингтон през 1990 г.), както и в международни пленери по живопис (в България, Унгария, Гърция и Република Северна Македония). Илюстратор и оформител на книги,[1] сред които поети като Хьолдерлин, Томас Бернхард, Кристине Буста, Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Кайетан Кович, Имант Зиедонис, Михаил Ренджов, Ацо Шопов, Радой Ралин, Кръстьо Станишев, Здравко Кисьов и др. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия в Русе, Художествената галерия в Казанлък, Дом на културата „Средец“ в София, Дом „Витгенщайн“ – Виена, Българския културен институт в Берлин, Дом на културата в Струмица (Република Северна Македония), Градската художествена галерия в Куманово (Република Северна Македония), Музей на град Скопие (Република Северна Македония), както и на частни колекции в България и по света. През 2013 г. международното списание за култура DIOGEN посвещава цял брой на Роман Кисьов като художник, с обширна информация за него и публикация на 70 негови живописни творби и рисунки.

  • „Вратите на рая“, стихотворения. Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1995. Книгата е спечелила Националната награда за поезия на Държавното издателство „Христо Г. Данов“ (Пловдив) през 1995 г. по повод 140-годишния юбилей на най-старото издателство в България.
  • „Сянката на полета“, поезия. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2000.
  • „Пилигрим на Светлината“, стихОткровения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2003.
  • „Криптус и други стихотворения“. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2004 (второ издание – 2007).[34]
  • „Гласове“, стихотворения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2009.[35][36][37]
  • „Градината на тайните“, стихотворения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2014.[38][39][40][41][42][43][44]
  • „Яйца на феникс“, лапидарии. Изд. „Ерго“, София, 2014. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.[45][46][47][48][49][50]
  • „Мистичната роза“, избрани стихотворения. Изд. „Ерго“, София, 2016. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.[51][52][53]
  • „Насън и наяве“, кратки истории. Изд. „Ерго“, София, 2021. Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата.[54][55][56][57]
  • „Светът на думите“, избрани и нови стихотворения. Изд. „Ерго“, София, 2022. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.[58][59][60]
  • "Епитафии", поезия. Изд. "Ерго", София, 2024. Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
  • „Hodočasnik svjetla“ (Пилигрим на Светлината), Избрани стихове в Хърватия. Подбор, превод на хърватски език и послеслов: Жарко Миленич (Žarko Milenić) – izdavačka kuća „Slovo“, Zagreb (2008), (Книгата е спечелила конкурс за финансиране от Министерството за култура на Хърватия.)[61];
  • „Словото Пастир“, Избрани стихове в Република Северна Македония. Подбор, препев и послеслов: Ефтим Клетников. (Издавач „Макавеј“ – Скопје, 2010), (Книгата е спечелила конкурс за финансиране от Министерството за култура на Република Македония.)
  • „কবিতা / Poems“ (Стихотворения), Избрани стихове в Калкута, Индия. Издание на Световния поетически фестивал в Калкута. Превод на бенгалски и предговор: Alok Bandyopadhya; С предговор от проф. Ашис Санял (Ashis Sanyal) – директор на Световния поетически фестивал в Калкута. (Published by: 7th World Poetry Festival from Kolkata, India, 2013).[62][63][64]
  • „Lumea cuvintelor“ (Светът на думите), Избрани стихове в Румъния. Подбор, превод на румънски език и предговор: Мариус Келару (Marius Chelaru) – издателство „Timpul“ (Време), Iași (Яш), Romania, 2014 (в сътрудничество с международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „Kado“).[65][66]
  • „ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение“, Избрани стихове в Нагорни Карабах. Триезична – на арменски, български и руски. Превод на арменски език: Гагик Давтян. Превод на руски език: Кирил Ковалджи (Кирилл Ковальджи), Александър Говорков (Александр Говорков) и Владимир Щокман (Владимир Штокман); С предговор от Вардан Хакобян. Издателство „Вачаган Барепащ“, Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014. (Книгата излиза с подкрепата на Съюза на писателите на Нагорни Карабах и под егидата на Международния поетически фестивал в Нагорни Карабах.)[67][68]
  • „Јајца од Феникс“, Избрани поетически лапидарии в Република Северна Македония. Подбор и препев: Иван Шопов. Електронна книга – издателство „Темплум“, Скопие, 2016. [69]
  • „Мистичната роза“, Избрани стихове в Република Северна Македония. Подбор и препев: Михайло Свидерски. Издателство „Восток“, Битоля, 2019. (Книгата е публикувана с подкрепата на Националния център за книгата при Националния дворец на културата – Конгресен център, София, България.)
  • „Ходочасник светла“ (Пилигрим на Светлината), Поезия, в Сърбия. Превод на сръбски език: Александър Марич (Александар Марић). Рецензент: Стеван Тонтич (Стеван Тонтић). Издателство „Поетикум“, Краљево (2021).
  1. „POEZIA“, revista de cutura poetica, Anul IX, 2003 (APARE SUB EGIDA UNIUNII SCRIITORILOR DIN ROMANIA, EDITOR „FUNDATIA CULTURALA POEZIA“, Iasi, Romania)
  2. Александр Говорков, „Поэтические ночи в Валахии“, „Литературные Вести“, Газета Союза писателей Москвы, декабрь 2003 /№73/
  3. Велислава Стоянова, „Светци и грешници живописва Роман Кисьов“, в-к „Континент“, бр. 78, 4 април 1995 г.
  4. Валентина Радинска, „Кристалните криле на хармонията“, в-к „Континент“, бр. 144 (974), 23 юни 1995 г.
  5. Елка Димитрова, „Книгата на художника“, в-к „Литературен форум“, бр. 41, 22 – 28.XI.1995
  6. Кръстьо Станишев, „Просветляваща поезия“, в-к „Български писател“, бр. 33 (268), 22.XI.2000.
  7. Крум Гергицов, „В тайната на тайнописа“, „Литературен вестник“, бр. 25, год. 15, 6 – 12.7.2005
  8. Пламен Дойнов, „Литература 2004: повече поезия, по-малко проза“, „Литературен вестник“, бр. 19, год. 15, 25 – 31.5.2005
  9. Ефтим Клетников, „Поезијата како начин на вознесение“ („Есеи и критики“, изд. „Менора“, Скопје, 2009); „Поезията като акт на възнесение“ (Предговор към стихосбирката „Гласове“ от Р. Кисьов, изд. „Авангард принт“, Русе, 2009)
  10. Крум Гергицов, „Поетът е осмото чудо на света“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., „Литературен вестник“, бр. 16, год. 19, 28.04 – 4.05.2010
  11. Вардан Хакобян, „Сътворено с думи и линии“ (Предговор към триезичната поетическа книга „Възнесение“ от Р. Кисьов в Нагорни Карабах, 2014)
  12. Мариус Келару (Marius Chelaru), „Поезията е крило на ангел“, списание „Convorbiri literare“ (Литературни разговори), издание на Съюза на румънските писатели, Яш, Румъния, декември 2014.
  13. Крум Гергицов за книгата с избрани стихотворения от Роман Кисьов "Мистичната роза" (изд. "Ерго", София, 2016), [1], в-к "Бряг", Русе, 28.02.2017.
  14. Росица Чернокожева за книгата "Насън и наяве" на Роман Кисьов, "Преливането ден и нощ", Портал "Култура", 06.07.2022.
  15. Митко Новков за книгата "Светът на думите" на Роман Кисьов, "Ной", Портал "Култура", 28.10.2022.
  16. Георги Цанков, "Спасителят на думите за нов живот" (послеслов в книгата "Епитафии", изд. "Ерго", София, 2024.)
  17. Патриция Николова, "Странстващите епитафии на поета Роман Кисьов" (послеслов в книгата "Епитафии", изд. "Ерго", София, 2024.)
  18. Крум Гергицов за книгата "Епитафии" от Роман Кисьов, "Всеки сам пише своята епитафия", "Литературен вестник", бр. 19, 15-21.5.2024.
  19. Мая Кисьова за книгата "Епитафии" на Роман Кисьов, ""Епитафии" от Роман Кисьов - територия на "превода" на думите на душата", "Културни новини" на сайта LiterNet, 26.04.2024.
  20. Йоанна Гудалова, "Роман Кисьов – прекрачващият граници творец", [2]
  1. а б в г Роман Кисьов // litclub.com. Посетен на 08.03.2008.
  2. ((en)) Роман Кисьов в международната поетическа антология на английски език „Poets for World Peace“.
  3. Стихове на български и английски в сп. Carmina Balcanica, 2008, кн. 1, стр. 130 – 132.
  4. Стихове на Р. Кисьов на английски и български език в сайта „FEKT“ – Международен фонд за културно образование и наследство / Fund for Cultural Education and Heritage.
  5. Страница на френски език, acosopov.com.
  6. ((it)) Стихотворения на италиански, 21 октомври 2010.
  7. Стихотворения на италиански, stanzainternazionale.
  8. Стихотворения на български и на италиански, poetarumsilva.com, 22 октомври 2018.
  9. В превод на гръцки на сайта Poeticanet, 13 февруари 2011.
  10. В превод на гръцки на сайта Poeticanet, 7 април 2013.
  11. В превод на гръцки език.
  12. Стихотворения в превод на румънски в сп. Ex Ponto, април-юни 2004, стр. 80.
  13. Стихотворения в превод на румънски език в сп. Poezia.
  14. Стихотворения в превод на руски език в сп. „Меценат и Мир“, 2009.
  15. Представяне на Р. Кисьов в сп. „DIOGEN plus“ – Сараево (Босна и Херцеговина).
  16. Стихотворения в превод на албански език в седмичника Nacional, Тирана Архив на оригинала от 2014-01-07 в Wayback Machine., 22 декември 2013.
  17. Стихотворения в превод на арменски език, 31 октомври 2012.
  18. Стихотворения в превод на арменски език в „Гракан Терт“, Ереван (издание на Съюза на арменските писатели), 19 декември 2013.
  19. Стихотворения в превод на арменски език, 29 октомври 2014.
  20. В превод на арабски език – в Египет, 27 октомври 2014.
  21. В превод на арабски език – в прочутия арабски сайт Modern discussion, 5 ноември 2014.
  22. В превод на арабски език – в Ливан, в сайта „Жамалия“ („Естетика“ или „Красота“) Архив на оригинала от 2015-01-02 в Wayback Machine., 14 ноември 2014.
  23. В превод на арабски език – в сайта за литература и култура „Алнур – Светлина“, Ирак, 7 ноември 2014.
  24. В превод на арабски език – в сайта на палестинската информационна агенция „Алхадас – Събитието“, 11 ноември 2014.
  25. В превод на китайски език Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., 18 декември 2013.
  26. Страница на Роман Кисьов в официалния сайт на Международния поетически фестивал „Стружки вечери на поезията“ Архив на оригинала от 2018-10-22 в Wayback Machine..
  27. „Итака“ на Роман Кисьов на английски в сайта на Международния поетически фестивал „Стружки вечери на поезията“ (Struga poetry evenings) Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine.
  28. Стихотворението „Поетът може“ на Роман Кисьов на английски в сайта на Международния поетически фестивал „Стружки вечери на поезията“ (Struga poetry evenings) Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine.
  29. Страница на Роман Кисьов в сайта Culture Book за участието му в Световния поетичен фестивал в Патра, Гърция (Patras World Poetry Festival 2021) Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine.
  30. Страница на Роман Кисьов в сайта Culture Book за участието му в Световния поетичен фестивал в Патра, Гърция (Patras World Poetry Festival 2022) Архив на оригинала от 2022-08-27 в Wayback Machine.
  31. Анонс в Public Republic Архив на оригинала от 2013-12-12 в Wayback Machine. за изложбата „Пластове“ в Българския културен институт в Берлин (съвместно с Антония Дуенде) – 16 – 30 април 2012. 14 април 2012.
  32. Анонс на немски език в немскоезичното издание на Public Republic за изложбата „Пластове“ в Българския културен институт в Берлин (съвместно с Антония Дуенде) – 16 – 30 април 2012, архив на оригинала от 1 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140201173936/http://www.public-republic.de/ausstellung-schichten.php#more-6398, посетен на 13 май 2012 
  33. Информация в македонския всекидневник „Вечер“ за откриването на самостоятелната изложба на Роман Кисьов „Ангели, лица и знаци“ в Музей на град Скопие (Република Северна Македония) на 22 август 2014, архив на оригинала от 6 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141006084205/http://vecer.mk/kultura/pristignaa-angelite-na-kisjov, посетен на 30 септември 2014 
  34. Стихове от „Криптус“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 17.12.2012
  35. Стихове от „Гласове“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 24.03.2013
  36. Стихове от „Гласове“ в Открита литература // Архивиран от оригинала на 2014-02-22. Посетен на 2013-04-22.
  37. „Роман Кисьов – Интервю с поет“ (представяне на Роман Кисьов по повод новата му книга „Гласове“, в. „Новинар“, 17 януари 2014 г.
  38. „Градината на тайните“ на Роман Кисьов с премиера в Столична библиотека“, електронен бюлетин „Лира“, 24 октомври 2014 г.
  39. „С Роман Кисьов: за „Градината на тайните“ и изкуството на превода“, аудио интервю на Валентин Дишев с Роман Кисьов по повод новата му книга „Градината на тайните“, електронно мултимедийно списание за литература „DICTUM“, 18 октомври 2014 г.
  40. Анонс за „Градината на тайните“ в сайта „Диаскоп“, 23 октомври 2014 г.
  41. „Градината на тайните“ на Роман Кисьов – първа среща с публика“, отзив на Илияна Делева за софийската премиера на книгата „Градината на тайните“ Архив на оригинала от 2019-04-02 в Wayback Machine., „Градското списание“, 2 ноември 2014 г.
  42. „Роман и Градинаря – едновременно поезия и визия“, отзив за софийската премиера на книгата „Градината на тайните“ в личния блог на актрисата, режисьорка и театроведка Мая Кисьова, 29 октомври 2014 г.
  43. Стихотворение от книгата „Градината на тайните“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 4 ноември 2014 г.
  44. Стихотворение от книгата „Градината на тайните“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 2 ноември 2014 г.
  45. За книгата в сайта на издателство „Ерго“.
  46. "Поезия с музика на премиерата на „Яйца на феникс“ от Роман Кисьов", в сайта за култура, изкуство и свободно време Kafene.bg
  47. Представяне на „Яйца на феникс“ – Роман Кисьов (фото-галерия в сайта „Аз чета“).
  48. Интервю на Невена Праматарова с Роман Кисьов за „Яйца на феникс“ в Артефир на програма „Христо Ботев“ по БНР.
  49. "Премиера на „Яйца на феникс“ от Роман Кисьов... с изтънчено усещане за мяра", отзив на Илияна Делева Архив на оригинала от 2019-04-02 в Wayback Machine., „Градското списание“, 9 декември 2014.]
  50. Аудио интервю на Валентин Дишев с Роман Кисьов за книгата „Яйца на феникс“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 9 януари 2015 г.
  51. www.ergobooks.eu
  52. Виолета Христова, „Мистичната поезия на Роман Кисьов“, електронно списание „Факел“, 13 ноември 2016.
  53. Марин Бодаков за „Мистичната роза“ на Роман Кисьов, „Ходене по буквите“, в-к „Култура“, бр. 39, 2 ноември 2016.
  54. Интервю на Кармен Манукян с Роман Кисьов по повод книгата му с кратки истории „Насън и наяве“ в „Нощен Хоризонт“ на БНР, 26 октомври 2021.
  55. Из книгата с кратки истории „Насън и наяве“ от Роман Кисьов в сайта „Диаскоп комикс“, 15 ноември 2021.
  56. Из книгата с кратки истории „Насън и наяве“ от Роман Кисьов в сайта на Бургаската писателска общност, юли 2021 г.
  57. Д-р Росица Чернокожева за книгата с кратки истории от Роман Кисьов „Насън и наяве“, Портал „Култура“, 6 юли 2022 г.
  58. Д-р Митко Новков за книгата с избрани и нови стихотворения от Роман Кисьов „Светът на думите“, Портал „Култура“, 28 октомври 2022 г.
  59. Интервю на Силвия Чолева с Роман Кисьов по повод книгата му „Светът на думите“ в „Артефир“ на БНР, 22 септември 2022 г.
  60. Интервю на Силвина Златарова с Роман Кисьов по повод книгата му „Светът на думите“ - БНР, 23 август 2022.
  61. „Čudesne riječi Romana Kisjova“, Послесловът към хърватската книга на Р. Кисьов в блога на преводача Жарко Миленич, 12. travnja 2009.
  62. Анонс за книгата на Роман Кисьов на бенгали, в Калкута, Индия, електронно списание „Литературен свят“, електронен бюлетин „Словеса“, 24 февруари 2013 г.
  63. „Поетична книга на Роман Кисьов е публикувана в Индия“, електронен бюлетин „Лира“, 25 февруари 2013 г.
  64. „Стихотворения“ на бенгали“ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine., електронно списание „Public Republic“, 1 март 2013.
  65. „Книга с поезия на Роман Кисьов излезе в Румъния“, електронен бюлетин „Лира“, 07.10.2014.
  66. „Поетична книга на Роман Кисьов излезе в Румъния“, електронно списание „Литературен свят“, октомври 2014.
  67. „Възнесение“ на Роман Кисьов е първата книга на български автор, издадена в Нагорни Карабах“, електронен бюлетин „Лира“, 20 октомври 2014.
  68. „Представяне на триезична поетическа книга на Роман Кисьов“, електронно списание „Литературен свят“, октомври 2014.
  69. Жарко Милениќ (БиХ), Јајца од Феникс, okno.mk, 14 ноември 2016 г.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за


За Роман Кисьов като художник

[редактиране | редактиране на кода]