Роман Кисьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роман Кисьов
Роден 6 юли 1962 г. (54 г.)
Националност Флаг на България България
Активен период 1987-досега
Жанр поезия живопис

Роман Кисьов е български поет и художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в град Русе. Син е на поета Здравко Кисьов. Основно и прогимназиално образование завършва в Русе. През 1981 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък (днес Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“), а през 1991 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност живопис, в класа на проф. Светлин Русев.

Поезия започва да пише като студент и от 1987 г. публикува активно в литературния печат. Негови стихове са печатани в почти всички централни и някои регионални литературни издания в България, излъчвани са по Българската национална телевизия и Българското национално радио, а също по Националното радио на Румъния, в телевизия „Метрополис“ в Белград (Сърбия) и др. През 1996 г. Регионалният телевизионен център в Русе заснема кратък филм – „Вратите на рая“, по едноименната поетична книга на Роман Кисьов (реж. Пенка Шопова). Стихове на Роман Кисьов са включени в поетически антологии в България, Италия, Румъния, Полша, Сърбия, Република Македония, Йордания, Индия, Армения и Нагорни Карабах, както и в международната антология на английски език „Poets for World Peace“, Vol. 3 (Publishing house „Dhira Verlag“ – Switzerland, and Srephen Gill World Peace Academy – Canada, 2011)[1]. Също така той е включен в авторитетни литературни списания и издания в Русия, Армения, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Република Македония, Албания, Косово, Нагорни Карабах, Индия. Публикуван е в електронни литературни и културни издания в Русия, Италия, Франция, Румъния, Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Армения, Индия, Китай, Египет, Ирак, Ливан, Мароко и др.

Поезията му е превеждана и публикувана на английски, руски, френски, италиански, нидерландски, датски, гръцки, турски, румънски, полски, сръбски, хърватски, босненски, македонски, албански, арменски, грузински, иврит, арабски, китайски, хинди и бенгали.

Участвал е в различни престижни международни фестивали на световната поезия, като Стружките вечери на поезията (Струга, Република Македония), Смедеревска поетична есен (Смедерево, Сърбия), Международната писателска среща в Белград (Сърбия), Поетически нощи в Куртя де Арджеш (Румъния), Ньегошеви поетически вечери (Черна гора), Международни литературни срещи в Баня Лука (Република Сръбска - Босна и Херцеговина), Международен поетичен фестивал в Нагорни Карабах, в Косово и др.[1]

През 2006 г. е куратор на проекта „Поезия в метрото“ на Метромедия – София. Член е на редакционния съвет на международното многоезично списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“. Превеждал е в отделни книги или поетически цикли съвременни руски, арменски, румънски, сръбски, босненски и македонски поети.

Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Правил е самостоятелни изложби в София, Виена, Берлин и Скопие[2] [3] [4] [1] Участвал е в групови изложби в България, Италия, Република Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис (в Гърция и Република Македония). Илюстратор и оформител на книги,[1] сред които поети като Хьолдерлин, Томас Бернхард, Кристине Буста, Тадеуш Ружевич, Кайетан Кович, Имант Зиедонис, Михаил Ренджов, Ацо Шопов и др. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Градската художествена галерия в Русе, Дом на културата „Средец“ в София, Дом „Витгенщайн“ – Виена, Дом на културата в Струмица (Република Македония), Градската художествена галерия в Куманово (Република Македония), Музей на град Скопие (Република Македония), както и на частни колекции в България и по света.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Националната награда за поезия на Държавно издателство „Христо Г. Данов“ (Пловдив), за книгата „Вратите на рая“ – 1995, по повод 140-годишния юбилей на най-старото издателство в България.[1]
  • Наградата за култура и изкуство „Сексагинта приста“ (Русе) – 1995, която замества липсващата тогава награда „Русе“ на Община Русе. [1]
  • Наградата "Литературен Дедал", връчвана от издателство "Макавей" (Скопие, Република Македония) - 2014.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вратите на рая“, стихотворения. Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1995. Книгата е спечелила Националната награда за поезия на Държавното издателство „Христо Г. Данов“ (Пловдив) през 1995 г. по повод 140-годишния юбилей на най-старото издателство в България.
  • „Сянката на полета“, поезия. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2000.
  • „Пилигрим на Светлината“, стихОткровения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2003.
  • „Криптус и други стихотворения“. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2004 (второ издание – 2007).[5]
  • „Гласове“, стихотворения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2009.[6] [7] [8] [9]
  • „Градината на тайните“, стихотворения. Изд. „Авангард принт“, Русе, 2014.[10] [11] [12] [13] [14] [15] [16]
  • „Яйца на феникс“, лапидарии. Изд. „Ерго“, София, 2014. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.[17] [18][19][20][21][22]
  • „Мистичната роза“, избрани стихотворения. Изд. „Ерго“, София, 2016. Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.[23]

На чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

  • „Hodočasnik svjetla“ (Пилигрим на Светлината), Избрани стихове в Хърватия. Подбор, превод на хърватски език и послеслов: Жарко Миленич (Žarko Milenić) – izdavačka kuća „Slovo“, Zagreb (2008), (Книгата е спечелила конкурс за финансиране от Министерството за култура на Хърватия.)[24];
  • „Словото Пастир“, Избрани стихове в Република Македония. Подбор, препев и послеслов: Ефтим Клетников. (Издавач „Макавеј“ – Скопје, 2010), (Книгата е спечелила конкурс за финансиране от Министерството за култура на Република Македония.)
  • „কবিতা / Poems“ (Стихотворения), Избрани стихове в Калкута, Индия. Издание на Световния поетически фестивал в Калкута. Превод на бенгали и предговор: Alok Bandyopadhya; С предговор от проф. Ашис Санял (Ashis Sanyal) – директор на Световния поетически фестивал в Калкута. (Published by: 7th World Poetry Festival from Kolkata, India, 2013).[25] [26] [27] [28]
  • „Lumea cuvintelor“ (Светът на думите), Избрани стихове в Румъния. Подбор, превод на румънски език и предговор: Мариус Келару (Marius Chelaru) – издателство „Timpul“ (Време), Iași (Яш), Romania, 2014, (в сътрудничество с международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „Kado“).[29] [30]
  • „ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение“, Избрани стихове в Нагорни Карабах. Триезична – на арменски, български и руски. Превод на арменски език: Гагик Давтян. Превод на руски език: Кирил Ковалджи (Кирилл Ковальджи), Александър Говорков (Александр Говорков) и Владимир Щокман (Владимир Штокман); С предговор от Вардан Хакобян. Издателство „Вачаган Барепащ“, Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014. (Книгата излиза с подкрепата на Съюза на писателите на Нагорни Карабах и под егидата на Международния поетически фестивал в Нагорни Карабах.)[31] [32]
  • „Јајца од Феникс“, Избрани поетически лапидарии в Република Македония. Подбор и препев: Иван Шопов. Електронна книга - издателство "Темплум", Скопие, 2016. [33]

Критика за него[редактиране | редактиране на кода]

  1. „POEZIA“, revista de cutura poetica, Anul IX, 2003 (APARE SUB EGIDA UNIUNII SCRIITORILOR DIN ROMANIA, EDITOR „FUNDATIA CULTURALA POEZIA“, Iasi, Romania)
  2. Александр Говорков, „Поэтические ночи в Валахии“, „Литературные Вести“, Газета Союза писателей Москвы, декабрь 2003 /№73/
  3. Велислава Стоянова, „Светци и грешници живописва Роман Кисьов“, в-к „Континент“, бр. 78, 4 април 1995 г.
  4. Валентина Радинска, „Кристалните криле на хармонията“, в-к „Континент“, бр. 144 (974), 23 юни 1995 г.
  5. Елка Димитрова, „Книгата на художника“, в-к „Литературен форум“, бр. 41, 22-28.XI.1995
  6. Кръстьо Станишев, „Просветляваща поезия“, в-к „Български писател“, бр. 33 (268), 22.XI.2000.
  7. Крум Гергицов, „В тайната на тайнописа“, „Литературен вестник“, бр. 25, год. 15, 6-12.7.2005
  8. Пламен Дойнов, „Литература 2004: повече поезия, по-малко проза“, „Литературен вестник“, бр. 19, год. 15, 25-31.5.2005
  9. Ефтим Клетников, „Поезијата како начин на вознесение“ („Есеи и критики“, изд. „Менора“, Скопје, 2009); „Поезията като акт на възнесение“ (Предговор към стихосбирката „Гласове“ от Р. Кисьов, изд. „Авангард принт“, Русе, 2009)
  10. Крум Гергицов, „Поетът е осмото чудо на света“, „Литературен вестник“, бр. 16, год. 19, 28.04-4.05.2010
  11. Вардан Хакобян, „Сътворено с думи и линии“ (Предговор към триезичната поетическа книга „Възнесение“ от Р. Кисьов в Нагорни Карабах, 2014)
  12. Мариус Келару (Marius Chelaru), „Поезията е крило на ангел“, списание „Convorbiri literare“ (Литературни разговори), издание на Съюза на румънските писатели, Яш, Румъния, декември 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Роман Кисьов. // litclub.com. Посетен на 08.03.2008.
  2. Анонс в Public Republic за изложбата „Пластове“ в Българския културен институт в Берлин (съвместно с Антония Дуенде) – 16-30 април 2012., 14 April 2012.
  3. Анонс на немски език в немскоезичното издание на Public Republic за изложбата „Пластове“ в Българския културен институт в Берлин (съвместно с Антония Дуенде) – 16-30 април 2012
  4. Информация в македонския всекидневник „Вечер“ за откриването на самостоятелната изложба на Роман Кисьов „Ангели, лица и знаци“ в Музей на град Скопие (Република Македония) на 22 август 2014
  5. Стихове от „Криптус“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 17.12.2012
  6. Стихове от „Гласове“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 24.03.2013
  7. Стихове от „Гласове“ в блога на Христина Панджаридис Книголюбие, 20.07.2013
  8. Стихове от „Гласове“ в Открита литература
  9. „Роман Кисьов – Интервю с поет“ (представяне на Роман Кисьов по повод новата му книга „Гласове“, в. „Новинар“, 17 януари 2014
  10. „Градината на тайните“ на Роман Кисьов с премиера в Столична библиотека“, електронен бюлетин „Лира“, 24.10.2014.
  11. „С Роман Кисьов: за „Градината на тайните“ и изкуството на превода“, аудио интервю на Валентин Дишев с Роман Кисьов по повод новата му книга „Градината на тайните“, електронно мултимедийно списание за литература „DICTUM“, 18.10.2014.
  12. Анонс за „Градината на тайните“ в сайта „Диаскоп“, 23.10.2014.
  13. „Градината на тайните“ на Роман Кисьов – първа среща с публика“, отзив на Илияна Делева за софийската премиера на книгата „Градината на тайните“, „Градското списание“, 02.11.2014.
  14. „Роман и Градинаря – едновременно поезия и визия“, отзив за софийската премиера на книгата „Градината на тайните“ в личния блог на актрисата, режисьорка и театроведка Мая Кисьова, 29.10.2014.
  15. Стихотворение от книгата „Градината на тайните“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 4.11.2014.
  16. Стихотворение от книгата „Градината на тайните“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 2.11.2014.
  17. [http://www.ergobooks.eu/Roman-Kissiov-Yaica-na-feniks-nova-balgarska-lira-ergo_2-7151bi01UW-6977l3tY5L-0-0-0-0-0.html За книгата в сайта на издателство „Ерго“.
  18. "Поезия с музика на премиерата на „Яйца на феникс“ от Роман Кисьов", в сайта за култура, изкуство и свободно време Kafene.bg
  19. [http://azcheta.com/predstavyane-na-yajtsa-na-feniks-roman-kisov-galeriya/ Представяне на „Яйца на феникс“ – Роман Кисьов (фото-галерия в сайта „Аз чета“)
  20. [http://bnr.bg/hristobotev/post/100494572 Интервю на Невена Праматарова с Роман Кисьов за „Яйца на феникс“ в Артефир на програма „Христо Ботев“ по БНР.
  21. "Премиера на „Яйца на феникс“ от Роман Кисьов... с изтънчено усещане за мяра", отзив на Илияна Делева, „Градското списание“, 09.12.2014.
  22. Аудио интервю на Валентин Дишев с Роман Кисьов за книгата „Яйца на феникс“ в електронното списание за литература „Кръстопът“, 9.01.2015
  23. [http://www.ergobooks.eu/roman-kisiov-mistichnata-roza-nova-balgarska-lira-izdatelstvo-ergo_2-4245zzfG5C-6977l3tY5L-0-0-0-0-0.html
  24. „Čudesne riječi Romana Kisjova“, Послесловът към хърватската книга на Р. Кисьов в блога на преводача Жарко Миленич, 12. travnja 2009.
  25. Анонс за книгата на Роман Кисьов на бенгали, в Калкута, Индия, електронно списание „Литературен свят“., електронен бюлетин „Словеса“, 24 февруари 2013.
  26. „Поетична книга на Роман Кисьов е публикувана в Индия“, електронен бюлетин „Лира“, 25.02.2013.
  27. „Стихотворения“ на бенгали“, електронно списание „Public Republic“, 1 март 2013.
  28. „Книга с поезия на Роман Кисьов излезе в Румъния“, електронен бюлетин „Лира“, 07.10.2014.
  29. „Поетична книга на Роман Кисьов излезе в Румъния“, електронно списание „Литературен свят“, октомври 2014.
  30. „Възнесение“ на Роман Кисьов е първата книга на български автор, издадена в Нагорни Карабах“, електронен бюлетин „Лира“, 20.10.2014.
  31. „Представяне на триезична поетическа книга на Роман Кисьов“, електронно списание „Литературен свят“, октомври 2014.
  32. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Стихотворения на Роман Кисьов в преводи на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

Материали за изложби на Роман Кисьов[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]