Росица Ангелова-Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Росица Ангелова-Георгиева
български етнограф
Родена
Починала
1990 г. (72 г.)

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Росица Александрова Ангелова-Георгиева е български етнограф и славянски филолог, старши научен сътрудник в Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 февруари 1917 г. в Църквино. През 1939 г. завършва славянска филология в Софийския университет. От 1945 до 1949 г. е асистент и уредник в Етнографския музей в София. От 1950 г. е научен сътрудник, а от 1965 г. – старши научен сътрудник в Етнографския институт и музей при Българска академия на науките. Умира през 1990 г. в София.[1]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Росица Ангелова-Георгиева е автор на редица научни публикации, свързани с етнографията на България:[1]

  • „Село Радуил, Самоковско. Народопис и говор“ (1958)
  • „Игра по огън – нестинарството“ (1955)
  • „За народната свобода. Априлското въстание и българската народна поезия“ (1961)
  • „Бит и фолклор. Същност и специфика на фолклора“ (1972)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 17 – 18.