Росица Кендерова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Росица Кендерова
българска геоморфоложка
Родена
Росица Михаилова Кендерова

Учила вСофийски университет
Московски държавен университет

Росица Михаилова Кендерова е българска геоморфоложка, професор в Софийския университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1983 г. завършва география в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със степен магистър. От 1984 г. е докторант в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, където защитава докторат на тема „Съвременна екзогенеза и морфолитогенеза във високопланинския пояс на Рила и Пирин“ през 1988 г.[2] От 1 юли 1988 г. е асистент по геоморфология и до 2002 г. заема последователно длъжностите старши асистент и главен асистент. През декември 2002 г. е избрана за доцент по научна специалност Геоморфология и палеогеография.[1] През 2018 г. е избрана за професор.

Основател и председател е на Сдружението на геоморфолозите в България, член е на Българското геологическо дружество и в Международната асоциация на геоморфолозите. Член е на Scientific Advisory Committee на Romanian-Bulgarian-Hungarian-Serbian Conference – Geographical Research and Cross-Border Cooperation within the Lower Basin of the Danube, като и на редакционната колегия на Географски Разгледи – списанието на Македонското географско дружество. Рецензент е на публикации в Arabian Journal of Geosciences. Ръководителка е на магистърска програма „Геоморфология“ и на докторската програма „Геоморфология и палеогеография“ към Геолого-географския факултет.[1]

Научните ѝ интереси са в областта на кватернерната геоморфология и палеогеография, съвременната морфогенеза и геоморфология и археология. Научните ѝ приноси са в регионалните геоморфоложки и палеогеографски изследвания на генетичните типове наслаги по поречията на реките Марица, Струма и в Пирин. Има принос и в първите геоморфоложки изследвания на в района на Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, които са свързани с анализа на различните криогенни процеси, форми и наслаги.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Христова, Нели. Рецензия от проф. д-р Нели Христова // Софийски университет, 13 април 2018 г. с. 2. Посетен на 27 април 2020 г.
  2. Топлийски, Димитър. Становище от проф. дгн Димитър Топлийски // Софийски университет, 16 април 2018 г. с. 3. Посетен на 27 април 2020 г.
  3. Чолеев, Иван. Рецензия от проф. дгн Иван Чолеев // Софийски университет, 26 март 2018 г. Посетен на 27 април 2020 г.