Росица Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Росица Николова
Родена
Росица Николова
Починала
Стил поп
Глас мецосопран
Активност 19601965
Музикален издател Балкантон
Продуцент БНР
Влияния италианско, френско, латиноамериканско, англоезично

Росица Николова е българска поп певица, станала известна през 60-те години на 20. век с песента „Морското момиче Варна“, композиция на Димитър Вълчев.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Росица Николова е родена на 6 декември 1941 г. в Бургас. Завършва руска филология в Софийския държавен университет. Още като ученичка започва да пее в родния си град и става солистка на оркестъра, ръководен от Кирил Дончев. По-късно като студентка в София пее с Биг бенда към Студентския дом с диригент Димитър Ганев (диригент), а малко по-късно – и с оркестър „Мелоди“ с ръководител Развигор Попов.[1]

В началото на 60-те години сключва брак с Милчо Левиев, от който има дъщеря, и става солистка на ЕОБРТ (Естраден оркестър на българското радио и телевизия), дирижиран от Милчо Левиев. Лауреат е на Световния фестивал на младежта и студентите в Хелзинки през 1962 г. Първият ѝ запис в БНР е на песента „Пее обичта“ – м. Йосиф Цанков (1960) г.

Росица Николова става популярна с песента на Димитър Вълчев „Морското момиче Варна“ (1962), която записва с ЕОБРТ под диригентството на Милчо Левиев. Сред най-популярните ѝ песни са: „Ний пак сме влюбени“ – м. Милчо Левиев, т. Росен Василев (1962), „Помни, че те чакам“ – м. Емил Георгиев, т. Михаил Мишев (1963), „Върни се в Несебър“ – м. Тончо Русев (1963).[1] В края на 1964 г. прекъсва певческата си кариера, а последната песен, която записва в БНР, е „Москва сред звездите“ – м. Ангел Заберски.

След оттеглянето си от музикалната сцена Росица Николова работи като завеждащ секция „Естрадно изкуство“ при СМД и има важен принос за организирането на джаз-клуба в София и Първия преглед на българските джазови оркестри, както и за всички публични изяви, свързани с джаза в България през 70-те години. [1]

През 80-те години работи в Софийската опера като уредник, по-късно като преводач и коректор на книги.

Умира в София на 21 август 2014 г.

Въпреки че е от певиците с краткотрайна кариера, тя оставя трайна следа в историята на българската попмузика.

Песни, издавани на плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пее Росица Николова“ – малка грамофонна плоча с четири песни (1963)
  • Сборни малки плочи и единични песни в сборни дългосвирещи плочи /LP/ (1961 – 1964)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Рупчев, Й. Изборът на Рупи – И-П, Р. ИГ „Селена“. С. 1999. – стр. 199
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България