Росица (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Росица.

Росица
Gorna Rositsa Bridge 2.JPG
Мост над река Росица в близост до село Горна Росица
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.7614° с. ш. 25.1161° и. д.
43.2461° с. ш. 25.7078° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България,
Област Габрово
Община Севлиево
Област Велико Търново
Община Сухиндол,
Община Павликени,
Община Велико Търново
Община Горна Оряховица
Дължина 164 km
Водосборен басейн 2262 km²
Отток 10,6 m³/s
Начало
Място северно от хижа „Мазалат“,
Калоферска планина,
Стара планина
Координати 42°45′41.04″ с. ш. 25°06′57.96″ и. д. / 42.7614° с. ш. 25.1161° и. д.
Надм. височина 1400 m
Устие
Място ляв приток на река ЯнтраДунавЧерно море
Координати 43°14′45.96″ с. ш. 25°42′28.08″ и. д. / 43.2461° с. ш. 25.7078° и. д.
Надм. височина 44 m
Ширина 30 m
Росица в Общомедия
Карта на водосборния басейн
Река Росица в района на село Батошево

Росица е река в Северна България, протичаща през област Габрово (община Севлиево) и област Велико Търново (общини Сухиндол, Павликени, Велико Търново и Горна Оряховица), ляв приток на река Янтра. Дължината ѝ е 164 km, която ѝ отрежда 13-то място сред реките на България. Река Росица е най-големият приток на Янтра.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Росица извира на 300 m северно от хижа „Мазалат“ в Калоферска планина на около 1400 m н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ се разширява, а след село Горна Росица навлиза в Севлиевска котловина. От село Кормянско до село Горско Косово пресича в дълбок пролом Севлиевските височини, като проломът е „удавен“ от водите на язовир „Александър Стамболийски“. След изтичането си от язовира Росица се насочва на североизток, а от град Бяла черква – на изток, като протича в широка долина между Павликенското плато на север и Търновските височини на юг. Тази част от долината ѝ е заета от обработваеми земи и служи за граница между Дунавската равнина и Предбалкана. Влива се отляво в река Янтра, на 44 m н.в., на 2 km източно от село Крушето, община Горна Оряховица.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Росица е 2262 km2, което представлява 28,8% от водосборния басейн на Янтра, а границите му са следните:

  • на запад и северозапад – с водоброрния басейн на река Осъм;
  • на север, изток и североизток – с водосбрните басейни на малки реки, вливащи се директно в река Янтра;
  • на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Росица е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Росица. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • ← Мала Бухалница
  • → Багреница
  • ← Зелениковец
  • → Бяла река
  • ← Маришница
  • → Негойчевица
  • → Студена река
  • → Щолби
  • Лопушница 22 / 148
  • Видима 68 / 554

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишен отток при гр. Севлиево – 10,6 m3/s. По течението на реката има изградени още 4 хидрометрични станции – при с. Водолей, с. Валевци, при устието на р. Видима и при устието на Росица в Янтра.

Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният – септември. През пролетното пълноводие протича около 70 – 80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие – 9 – 10%.

Подхранването на Янтра е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Много често Росица причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ протежение в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги. Реката приижда няколко пъти: през 1848, 1858, 1871, 1897 и 1901 г. На 28 юни 1938 г. след пороен дъжд речното корито на реката прелива. Жертвите от това наводнение са 47 на брой. Десетки къщи и пътища са разрушени, стотици домашни животни се удавят.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 19 населени места, в т. ч. 2 града и 17 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на река Росица в Дунавската равнина, особено в долното течение, се използват главно за напояване, като за тази цел през 1953 г. в най-тясната част на пролома на реката през Севлиевските височини е изграден язовир „Александър Стамболийски“. Водите на язовира и бреговете му предлагат чудесни места за отмора и риболов. В основата на стената действа ВЕЦ „Росица“, а в горното ѝ течение при село Батошево – ВЕЦ „Батошево“.

В село Батошево в близост до реката се намира Батошевският женски манастир „Въведение богородично“.

До село Горна Росица, на левия бряг на реката е изградена модерната мотописта „Горна Росица“.

Над реката при Севлиево минава каменен мост, построен през 1857 – 1858 г. от майстор Колю Фичето.

На 9 km преди устието на реката, на левия ѝ бряг, в землището на село Никюп се намират останките на античния римски град Никополис ад Иструм, основан през 102 г. сл. Хр. от римския император Траян.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]