Росоки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Росоки
Росоки
— село —
Во Росоки.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.5667° с. ш. 20.6942° и. д.
Росоки
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Мала река
Надм. височина 1 056 m
Население (2002) 0 души
Пощенски код 1254
Росоки в Общомедия

Росоки (на македонска литературна норма: Росоки) е село в Република Македония, в Община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала река високо в планината Бистра на Мала река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Росоки
Цветен триод Лазаревац от края на XVIII век, намерен в Росоки

В XIX век Росоки е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свето Преображение Господне“ е от XVIII, а „Въведение Богородично“ („Света Богородица“) е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Росок е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 287 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Раосоки има 450 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Раосоки има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Росоки има 46 български екзархийски къщи.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Росоки като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Росоки

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 263.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  10. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 262.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония