Ротацизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ротацизъм е събирателно наименование на езикови явления, свързани с употребата на съгласния звук „р“. Във фонетиката означава превръщването на друг съгласен звук в „р“. Понятието е наречено на името на гръцката буква „ро“ (р).

Ротацизъм в индоевропейските езици[редактиране | редактиране на кода]

В индоевропейските езици, ротацизмът се наблюдава сравнително често.

Албански език[редактиране | редактиране на кода]

В южните диалекти на албанския n преминава в r.

  • Valona (от латинското Avlona) става Vlora (гр. Вльора)

Германски езици[редактиране | редактиране на кода]

  • В холандски език: vriezengevroren
  • В английски език: waswere (от германското waswēzun), lose vs forlorn (от германското liusanaluzenaz)
  • В някои немски диалекти (в Мекленбург и Хесен), d между гласни преминава често в r: BorremBoden „под“

Латински език[редактиране | редактиране на кода]

В латински език s преминава в r.

  • flos (им.) – florem (вин.)
  • genus (им.) – generis (род.)
  • corroborarerobustus (глагол от conrobosare)
  • de iureiustus
  • eroest

Италиански език[редактиране | редактиране на кода]

В неаполитанския диалект d преминава в r:

  • medesimomeresemo
  • diasporariaspro

В по-редки случаи l преминава в r:

  • alberoarvero
  • ultimourdemo

Португалски език[редактиране | редактиране на кода]

В португалски l е преминало в r:

  • obrigado < obligado
  • praça < plaza

Румънски език[редактиране | редактиране на кода]

В румънски l и n между гласни преминават в r:

  • caelum > cer
  • sole > soare
  • monumentum > mormint
  • fenestra > fereastră

В славянските езици ротацизмът е рядко срещано явление.

Словенски език[редактиране | редактиране на кода]

В словенски ротацизмът се изразява в промяната на ž в r:

  • moreš < можешь
  • kdor < кътоже

Ротацизмът в словенския се наблюдава в писмени паметници от 10 век.

Ротацизъм в тюркските езици[редактиране | редактиране на кода]

Особено значение за изучаването и възстановяването на тюркския праезик е следното явление. На звука z в древнотюркски и в останалите тюркски езици съответства звук r в чувашки и в думи от прабългарски, запазени в българския език.

Пример за това дава следното сравнение:

чувашки български други тюркски значение
шаран sazan (тур.) шаран
губер kigiz (узб.) килим
хĕр kiz (тур.) дъщеря
тăххăр dokuz (тур.) девет
саккăр sekiz (тур.) осем
сĕр „цедя“ шуртя др-тюрк. süz „шуртя“; тур. süzmek „цедя“;
заета в унг. szűr „процежда се“
шуртя, процеждам се
вăрах „дълъг, бавен“ верига тур. uzak „далечен, отдалечен“
тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“
верига

Според теорията на „зетацистите“ (Рамщед, Рясянен, Менгес, Илич-Свитич и др.) в тюркския праезик са съществували два вида r, като означеното от тях като r2 се слива с обикновеното r в западните тюркски (огурски) езици (прабългарски, чувашки), а преминава в z във всички останали, условно наречени източни тюркски езици. Най-ранните писмени паметници на древнотюркски език, Орхонските надписи, засвидетелстват z. Гореспоменатите учени, а и някои други (Хелимски, Старостин) се основават на факта, че всички ранни тюркски заемки в монголските езици показват наличие на r, вместо z, напр. тюрк. ikkiz > монг. ikere „близнаци“. Същото се отнася и за тюркски заемки в унгарския език, които може би са проникнали през прабългарски.

Други учени, т. нар. „ротацисти“ (Гомбоч, Немет, Щербак, Рона-Таш, Яхунен) поддържат противоположното мнение, че изходният звук е z и че фонетичната промяна е настъпила само в огурските езици. Тя обаче не може да обясни как попадат тюркски заемки с r в монголските или самоедските езици в Северен Сибир. Това би означавало езикови малцинства (чуваши или прабългари) да се движат сред преобладаващо z-говорещо население на огромна територия и да налагат своето произношение на чужди езикови групи, което не съответства на историческите данни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Е. Хелимски. Происхождение чередования R–Z и дилемма „ротацизма–зетацизма“. С.Т. 1986, бр. 2. стр.40 – 50.
  • В. Егоров. Современный чувашский литературный язык в сравнительно-историческом освещении. Чебоксари, 1971.
  • Р. Федотов. Чувашский язык в семье алтайских языков. Чебоксари, 1980.