Направо към съдържанието

Ротердам Оупън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ABN AMRO Open
Основан1972
ГрадРотердам
Държава Нидерландия
Настилкатвърда, на закрито (зала)
Уебсайтwww.abnamrowtt.nl
ATP Тур
Категориясерии 500 на ATP
Състезатели32 сингъл
16 квалификации
16 двойки
Награден фонд2 224 460 $ (2023)
Ротердам Оупън в Общомедия

ABN AMRO Оупън е турнир по тенис за мъже, провеждащ се в Ротердам, Нидерландия от 1972 г. Турнирът се играе на твърд корт и на закрито. Понастоящем е част от международните серии 500 на ATP на АТП.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Ротердам Ахой

Първият тенис турнир ABN AMRO Open се провежда през ноември 1972 г. и е спечелен от Артър Аш. На следващата година турнирът не се организира, тъй като се премества на дата през март. Първоначално Ротердам Оупън е събитие от веригата Световно първенство по тенис, а през 1978 г. става част от веригата Гран при по тенис. От 1990 г. е част от АТП Тур. Артър Аш печели турнира и през 1975 и 1976 година и държи рекорда за най-много титли на сингъл, три.

През 1984 г. финала между Джими Конърс и Иван Лендъл е прекъснат във втория сет, поради бомбена заплаха и мачът не се доиграва. И двамата играчи са обявени за победители.[1]

От 2004 г. бившият нидерландски тенисист Рихард Крайчек е директор на турнира.

Рекордните 115 894 души присъстват на изданието на турнира през 2012 г., когато Роджър Федерер се завърна за първи път от седем години. [2] Този рекорд е подобрен през 2018 г., когато присъстват 120 000 фенове, след като Федерер прие уайлдкард в събитието след петгодишно отсъствие. [3]

Мъже – сингъл

[редактиране | редактиране на кода]
ГодинаШампионФиналистРезултат
2026 Алекс де Минор Феликс Оже-Алиасим6 – 3, 6 – 2
2025 Карлос Алкарас Алекс де Минор6 – 4, 3 – 6, 6 – 2
2024 Яник Синер Алекс де Минор7 – 5, 6 – 4
2023 Даниил Медведев Яник Синер5 – 7, 6 – 2, 6 – 2
2022 Феликс Оже-Алиасим Стефанос Циципас6 – 4, 6 – 2
2021 Андрей Рубльов Мартон Фучович7 – 6(7–4), 6 – 4
2020 Гаел Монфис Феликс Оже-Алиасим6 – 2, 6 – 4
2019 Гаел Монфис Станислас Вавринка6 – 3, 1 – 6, 6 – 2
2018 Роджър Федерер Григор Димитров6 – 2, 6 – 2
2017 Жо-Вилфрид Цонга Давид Гофен4 – 6, 6 – 4, 6 – 1
2016 Мартин Клижан Гаел Монфис6 – 7(1–7), 6 – 3, 6 – 1
2015 Станислас Вавринка Томаш Бердих4 – 6, 6 – 3, 6 – 4
2014 Томаш Бердих Марин Чилич6 – 4, 6 – 2
2013 Хуан Мартин дел Потро Жулиен Бенето7 – 6(7–2), 6 – 3
2012 Роджър Федерер Хуан Мартин дел Потро6 – 1, 6 – 4
2011 Робин Сьодерлинг Жо-Вилфрид Цонга6 – 3, 3 – 6, 6 – 3
2010 Робин Сьодерлинг Михаил Южни6 – 4, 2 – 0, отказва се
2009 Анди Мъри Рафаел Надал6 – 3, 4 – 6, 6 – 0
2008 Микаел Льодра Робин Сьодерлинг6 – 7(3–7), 6 – 3, 7 – 6(7–4)
2007 Михаил Южни Иван Любичич6 – 2, 6 – 4
2006 Радек Щепанек Кристоф Рокюс6 – 0, 6 – 3
2005 Роджър Федерер Иван Любичич5 – 7, 7 – 5, 7 – 6(7–5)
2004 Лейтън Хюит Хуан Карлос Фереро6 – 7(1–7), 7 – 5, 6 – 4
2003 Макс Мирни Рамон Сльойтер7 – 6(7–3), 6 – 4
2002 Никола Ескюде Тим Хенман3 – 6, 7 – 6(9–7), 6 – 4
2001 Никола Ескюде Роджър Федерер7 – 5, 3 – 6, 7 – 6(7–5)
2000 Седрик Пиолин Тим Хенман6 – 7(3–7), 6 – 4, 7 – 6(7–4)
1999 Евгени Кафелников Тим Хенман6 – 2, 7 – 6(7–3)
1998 Ян Симеринк Томас Йохансон7 – 6(7–2), 6 – 2
1997 Рихард Крайчек Даниел Вацек7 – 6(7–4), 7 – 6(7–5)
1996 Горан Иванишевич Евгени Кафелников6 – 4, 3 – 6, 6 – 3
1995 Рихард Крайчек Паул Хархюис7 – 6(7–5), 6 – 4
1994 Михаел ЩихРепублика Южна Африка Уейн Ферейра4 – 6, 6 – 3, 6 – 0
1993 Андерс Ярид Карел Новачек6 – 3, 7 – 5
1992 Борис БекерРусия Александър Волков7 – 6(11–9), 4 – 6, 6 – 2
1991 Омар Кампорезе Иван Лендъл3 – 6, 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–4)
1990 Брад Гилбърт Йонас Свенсон6 – 1, 6 – 3
1989 Якоб Хласек Андерс Ярид6 – 1, 7 – 5
1988 Стефан Едберг Милослав Мечирж7 – 6, 6 – 2
1987 Стефан Едберг Джон Макенроу3 – 6, 6 – 3, 6 – 1
1986 Йоаким Нюстрьом Андерс Ярид6 – 0, 6 – 3
1985 Милослав Мечирж Якоб Хласек6 – 1, 6 – 2
1984 Иван Лендъл
Джими Конърс		6 – 0, 1 – 0
Финалът е прекъснат
1983 Джийн Майер Гилермо Вилас6 – 1, 7 – 6
1982 Гилермо Вилас Джими Конърс0 – 6, 6 – 2, 6 – 4
1981 Джими Конърс Джийн Майер6 – 1, 2 – 6, 6 – 2
1980 Хайнц Гюнтхарт Джийн Майер6 – 2, 6 – 4
1979 Бьорн Борг Джон Макенроу6 – 4, 6 – 2
1978 Джими Конърс Раул Рамирес7 – 5, 7 – 5
1977 Дик СтоктънРумъния Илие Настасе2 – 6, 6 – 3, 6 – 3
1976 Артър Аш Боб Лутц6 – 3, 6 – 3
1975 Артър Аш Том Окер3 – 6, 6 – 2, 6 – 4
1974 Том Окер Том Горман3 – 6, 7 – 6(7–2), 6 – 1
1973Турнирът на се провежда
1972 Артър Аш Том Окер3 – 6, 6 – 2, 6 – 1

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bomb Scare Ends Rotterdam Final // The New York Times, March 19, 1984. Посетен на 27 March 2012.
  2. ↑ ABN AMRO WTT History // Архивиран от оригинала на 4 февруари 2013. Посетен на 7 ноември 2023.
  3. ↑ Federer gewinnt ATP-500-Turnier in Rotterdam - NZZ // 18 February 2018. Посетен на 9 April 2018.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ротердам_Оупън&oldid=12826614“.