Роял Оук (линеен кораб, 1914)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Роял Оук“
HMS Royal Oak (08)
HMS Royal Oak (08).jpg
Линкорът „Роял Оук“ през 1937 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Ривендж“
Производител Devonport Royal Dockyard в Девънпорт, Великобритания.
Живот
Заложен 15 януари 1914 г.
Спуснат на вода 17 ноември 1914 г.
Влиза в строй 1 май 1916 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 14 октомври 1939 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 176,9 m (по КВЛ)
189,2 m (максимална)
Ширина 27,0 m
(максимална)
Газене 8,7 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
40 000 к.с.[1]
Скорост 22 възела
(41 km/h)
Водоизместимост 30 450 t (нормална)
31 630 t (пълна)
Броня главен пояс: 102 – 330 mm;
траверси: 102 – 152 mm;
палуба: 127 mm;
барбети: 102 – 254 mm;
кули ГК: 330 mm;
бойна рубка: 279 mm
Екипаж от 1009 до 1146 души
(в мирно време)
Далечина на
плаване
5 000 морски мили при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 381 mm;
14x1 152 mm
Зенитна артилерия:
2x1 76 mm;
4x1 47 mm
Торпеда 4 x 533 mm ТА
„Роял Оук“ в Общомедия

Роял Оук (на английски: HMS Royal Oak, Кралският Дъб на крал Чарлз II) е британски линеен кораб. Кораб от типа „Ривендж“.

Потопен е на 14 октомври 1939 г. в Скапа Флоу на Оркнейските острови от проникналата там немска подводна лодка U-47.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 13 май 1914 г. спецификациите на корабите от типа „Revenge“ са одобрени от Адмиралтейството и през юни е издадена поръчката за тяхното строителство. С началото на войната работите по тези линкори са спрени и на 26 август поради ниският процент на тяхната готовност поръчките за построяването им са анулирани. Предполага се, че започналата вече война няма да е продължителна и новите кораби поради това няма да успеят да вземат участие в бойните действия.

През януари 1915 г. е получено разрешението да се достроят корабите с чисто нефтено отопление вместо комбинираното въглищно-нефтено. Според разчетите се предполага, че в този случай турбините след незначителни преправяния ще бъдат способни да развият 40 000 к.с. вместо 31 000 к.с., които са разчетени за получаване в първоначалния проект. Това позволява значително да се увеличи скоростта – от 21 възела (при 300 оборота на винта в минута) до 23 възела (при 320 оборота). Прехода към нефтено отопление би позволи значително да се намали запаса от гориво, без да се променя в крайна сметка разчетната далечина на плаване – вместо предишните 3000 тона въглища и 1500 тона нефт корабите вземат по 3400 тона нефт. Икономисаното тегло се предполага да се използва главно за въоръжение – за увеличаване на боезапаса за главния калибър от 80 до 100 изстрела на оръдие. Редицата последващи усъвършенствания, в края на краищата, водят до увеличение на водоизместимостта на изменения проект до 25 800 тона. Следва да се каже, че още една от хубавите страни на прехода към нефтено отопление на котлите е рязкото намаляване на броя на огнярите – със 75 човека.

На 14 октомври 1939 г., с началото на прилива, немската подводница „U-47“ (с командир капитан-лейтенант Гюнтер Прин) благополучно се промъква на рейда за котвена стоянка в Скапа Флоу. В един от корабите на противника Прин разпознава английският линкор „Royal Oak“, другия е спомагателния съд „Pegasus“.

„Royal Oak“ поради своята напреднала възраст се използва като плаваща зенитна батарея, а неговите мощни оръдия трябва да прикриват близолежащата акватория. По това време на „Royal Oak“ има 1200 човека екипаж, 200 от които се намират на вахта. На кораба е въведена светомаскировка.

В 1:04 на 14 октомври прозвучава взрив. Болшинството от екипажа на кораба решават, че това е следствие от атака на самолет. Обща тревога не е вдигната. След няколко минути (в 1:16) се раздават още няколко взрива. Кораба започва бързо да се накренява на десния борд. Един от взривовете поврежда системата за осветяване и високоговорителната система за оповестяване. Последният взрив предизвиква детонация на един от погребите. Проблясъците и пламъците заблуждават тези, които вече са на палубата. Създава се илюзия за атака по въздуха. В 1:29 минути кораба се преобръща и потъва на дълбочина 30 метра. Загиват 833 моряка, включая контраадмирал Хенри Блекгроув.

Несанкционираните гмуркания в мястото на гибел на линкора са забранени, ежегодно там се провежда церемония за помен на кораба.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 2008, 116 с.. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • А.А. Михайлов. Линейные корабли типа „Роял Соверен“. СПб., 2002, 88 с..
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 1987, 190 с.. ISBN 0-85177-691-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Royal Oak (1914)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.