Рубидий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Рубидий
Рубидий – Сиво-бял метал
Сиво-бял метал
Спектрални линии на рубидий
КриптонРубидийСтронций
K

Rb

Cs
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Рубидий, Rb, 37
Група, период, блок 15s
Химическа серия алкален метал
Електронна конфигурация [Kr] 5s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 8, 1
CAS номер 7440-17-7
Свойства на атома
Атомна маса 85,4678 u
Атомен радиус (изч.) 235 (265) pm
Ковалентен радиус 220±9 pm
Радиус на ван дер Ваалс 303 pm
Степен на окисление 1, −1
Оксид Rb2O (силно основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
0,82
Йонизационна енергия I: 403 kJ/mol
II: 2632,1 kJ/mol
III: 3859,4 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична обемноцентрирана
Плътност 1532 kg/m3
Температура на топене 312,45 K (39,45 °C)
Температура на кипене 961 K (688 °C)
Моларен обем 55,79×10-6 m3/mol
Критична точка 2093 K; 16×106 Pa (приблизително) [1]
Специф. топлина на топене 2,19 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 69 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 434 486 552 641 769 958
Скорост на звука 1300 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 364 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 8,3×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,128 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 58,2 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен [2]
Модул на еластичност 2,4 GPa
Модул на свиваемост 2,5 GPa
Твърдост по Моос 0,3
Твърдост по Бринел 0,216 MPa
История
Наименован от латинското rubidus – „тъмно-червен“ [3][4]
Откритие Роберт Бунзен и Густав Кирхоф [3][4]
(1861 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
83Rb синт. 86,2 дни ε 83Kr
γ
84Rb синт. 32,9 дни β+ 84Kr
ε 84Kr
β- 84Sr
γ
85Rb 72,17 % стабилен
86Rb синт. 18,7 дни β- 86Sr
γ
87Rb 27,83 % 4,9×1010 г. β- 87Sr

Рубидият (Rb) е с номер 37 в периодичната система на елементите. Той е много активен метал, при съприкосновение с въздуха той пламва и изгаря. Подобно на другите алкални елементи той прилича на натрия. Той е сребристо-бял метал с метален блясък, мек, пластичен, лек, лесно се реже с нож. Електро- и топлопроводим е. Има го в скалите, по-често в базалта, варовика, в някои глинени материали, дори в кръвта на животните. Среща се също и в много минерали на калия и лития.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Наличие[редактиране | редактиране на кода]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Техника на безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • * ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
  • ((en)) Haynes, William M.. CRC Handbook of Chemistry and Physics. 92nd. Boca Raton, FL, CRC Press, 2011. ISBN 1439855110. с. 4.121.
  • ((de)) Kirchhoff, G. и др. Chemische Analyse durch Spectralbeobachtungen. // Annalen der Physik 189 (7). 1861. DOI:10.1002/andp.18611890702. с. 337 – 381.
  • ((en)) Weeks, Mary Elvira. The discovery of the elements. XIII. Some spectroscopic discoveries. // Journal of Chemical Education 9 (8). 1932. DOI:10.1021/ed009p1413. с. 1413 – 1434.