Рувензори
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Рувензори | |
|---|---|
 | |
  Местоположение на картата на Демократична република Конго | |
| Общи данни | |
| Местоположение | Централна Африка |
| Надм. височина | 5109 m |
| Рувензори в Общомедия | |
Рувензори е малка, но живописна планинска верига в централна Африка, разположена на границата между Уганда и Демократична република Конго, на височина достигаща до 5109 метра.
Един от „покривите на Африка“[редактиране | редактиране на кода]
Рувензори представлява 150-километрова планинска верига разположена на границата между Демократична република Конго и Уганда в посока от североизток на югозапад. Въпреки, че се намира около самия екватор, най-високите ѝ върхове са постоянно покрити със сняг. 9 от тях са високи над 4900 метра, като най-високият връх Маргарет (Стенли) е висок 5109 метра. Други големи върхове са Спик (4890 м.), Бекър (4843 м.), Емин (4798 м.), Геси (4715 м.) и др.
Рувензори е един от т.нар. „покриви на Африка“ заедно с Килиманджаро и Кения, наречени така, защото са най-високите точки на „черния континент“. За разлика от Килиманджаро и Кения обаче, Рувензори не са вулканични планини. Гранитните скали, от които са съставени са започнали да се издигат преди 10 милиона години, като преди 2 милиона години са се оформили като висока планинска верига.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
На езика на банту племето бананде Рувензори означава „дъждотворец“. Така Хенри Мортън Стенли кръщава планината, когато я открива през 1888 г. Името е напълно заслужено: дъждовете са почти всекидневни и обилни, като количествата в отделни части са над 3000 мм. Най-големи са количествата между месеците октомври и март, като най-високи са те през ноември и декември. Около 300 дни в годината върховете са скрити от надвиснали облаци. Температурите се променят във височина. Докато в подножието на планината те са постоянно високи през цялата година – между 27 и 33 градуса, то с увеличаването на надморската височина те спадат, докато се стигне до зоната на снеговете и леда на над 4700 метра.
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Флората и фауната на тази планинска верига са изключително разнообразни. В ниските части до 2500 метра височина се простират дъждовни екваториални гори, които нагоре преминават постепенно в бамбукови гори, а между 3200 и 4500 метра се простират гори от пирени, достигащи до 15 метра. В тази висока зона се срещат някои видове лобелия, като отделни видове надвишават 12 метра. В сравнение обикновените градински лобелии са не повече от 50 см. Причина за гигантските им размери е огромното количество валежи в Рувензори и специфичната почва. Други растения като кръстецът също стигат гигантски размери. Друга причина за този гигантизъм е липсата на други дървесни видове на височина над 3400 метра и липсата на конкуренция също помага на те зи растения да станат подобни великани.
Животинският свят също е изключително богат. В Рувензори се срещат слонове, множество маймуни, сред които и застрашените планински горили, колобусите, а също и множество папагали, птици-нектарници, гигантската горска свиня – най-едрото диво прасе в света, хамелеони, антилопи, сред които и рядката ситатунга, леопарди, дамани и др. Голяма част от местните животински и растителни видове са ендемити. В района са създадени много национални паркове, с цел да се защити уникалното биоразнообразие, като националните паркове Рувензори и Вирунга. Част от веригата е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
Първият изследовател, достигнал планините Рувензори е Хенри Мортън Стенли през 1888 г. По време на пътешествието си край езерото Алберт той забелязва очертанията на планината на хоризонта. В своя дневник пише: „облак със странна форма и изключително красив сребърен цвят прие очертанията на огромна планина, покрита със сняг. Сетих се, че това трябва да е Рувензори“. Стенли бил чувал за Рувензори отпреди това, тъй като за тях легенди се носят още от около 160 г., когато гръцкият математик и географ Птолемей ги описва като „Лунните планини“, мястото, откъдето извира река Нил. Всъщност древните гърци никога не са виждали Рувензори. Информацията, която са имали най-вероятно е получена от етиопски пътешественици, които достигнали района и данните от техните описания достигнали до египтяните и оттам до гърците.
През 1906 г. планините на Рувензори за първи път са картографирани от експедицията на италианският дук Абруци Луиджи Савойски. Доказано е и, че твърдението на Птолемей, че Нил извира от тази планинска верига е погрешно.
На езика на племето банту Рувензори означава дъждотворец и именно Стенли кръщава така блестящите от сняг планини, разположени на 48 км северно от екватора и на 96 км по границата на Уганда и Заир.В ценъра на скалистия масив се извисяват до небето половин дузина планини, а по тях са разпръснати ледници, които пълзят надолу към долините.
