Ругинце (община Липково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ругинце.

За другото село Ругинце в Северна Македония вижте Ругинце.
Ругинце
Руница
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
42.2142° с. ш. 21.6108° и. д.
Ругинце
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Липково
Географска област Скопска Църна гора
Надм. височина 600 m
Население 654 души (1948 г.)
Пощенски код 1325
МПС код KU
Ругинце в Общомедия

Ругинце или Ругинци (на македонски литературен език е възприето албанското име на селото - Руница, на македонска литературна норма: Ругинце; на албански: Runica, Руница) е село в Северна Македония, в община Липково, разположено в западните поли на Скопска Църна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато като Ругинци (Христо Матанов смята, че под това име се разбира местност в околностите на Прешево) в Първата Архилевицка грамота от 1354/5 г. като дарение от севастократор Деян в полза на църквата в Архилевица. През 1378-9 г. наследниците на Деян - Йоан и Константин Драгаш - даряват църквата в Архилевица с всичките ѝ имоти на манастира Хилендар в Света гора.[1]

В края на XIX век Ругинце е смесено българо-албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ругинце е населявано от 462 жители българи християни и 350 арнаути мохамедани.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ругинци има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 69 жители, всички албанци.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1996, с. 57
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски) Данните могат да се отнасят и за другото Ругинце.
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония