Ругинце (община Липково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ругинце.
- За другото село Ругинце в Северна Македония вижте Ругинце.
| Ругинце Руница | |
| — село — | |
  Ругинце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Скопска Църна гора |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 654 души (1948 г.) |
| Пощенски код | 1325 |
| МПС код | KU |
| Ругинце в Общомедия | |
Ругинце или Ругинци (на македонски литературен език е възприето албанското име на селото - Руница, на македонска литературна норма: Ругинце; на албански: Runica, Руница) е село в Северна Македония, в община Липково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато като Ругинци (Христо Матанов смята, че под това име се разбира местност в околностите на Прешево) в Първата Архилевицка грамота от 1354/5 г. като дарение от севастократор Деян в полза на църквата в Архилевица. През 1378-9 г. наследниците на Деян - Йоан и Константин Драгаш - даряват църквата в Архилевица с всичките ѝ имоти на манастира Хилендар в Света гора.[1]
В края на XIX век Ругинце е смесено българо-албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ругинце е населявано от 462 жители българи християни и 350 арнаути мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ругинци има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 69 жители, всички албанци.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1996, с. 57
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски) Данните могат да се отнасят и за другото Ругинце.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
