Ругуновчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ругуновчани или карасулийци (единствено число ругуновчанин, ругуновчанка, на гръцки: Πολυκαστριώτες, поликастриотес) са жителите на град Ругуновец или Карасуле, Карасули, на гръцки Поликастро, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Ругуновец[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Костов
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Югов (1904 – 1991), виден български политик, министър-председател
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Костов (1911 – 2004), кмет на Пловдив
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Марков (1870-1965), български революционер, деец на ВМОРО[1][2]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Чавдаров Даскала (? – 1901), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 24 март 1901 година в Боймица[1][3]

И[редактиране | редактиране на кода]

Иванчо Карасулията

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Greece.svg Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки андартски деец[4]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Вардаровски (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково[1][3]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково[1][3]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Чавдаров (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[5]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Пено Годжов, активен участник в Българския комитет в Солун, синът му Васил е заклан на парчета през 1944 година. Прехвърля се в България, където и умира.[6]

С[редактиране | редактиране на кода]

Спиро Иванов
Стойко Христов

Починали в Ругуновец[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Петър Карайков (? – 1944), живял в Кара Суле, куриер и четник при Апостол Петков и Иван Карасулийски, участник в Българския комитет в Солун. Починал от естествена смърт.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  2. Парцел 7. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  3. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
  4. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 90
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 793.
  6. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 573-574.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 298.
  8. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 565.
     Портал „Македония“         Портал „Македония