Ругуновчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ругуновчани или карасулийци (единствено число ругуновчанин, ругуновчанка, на гръцки: Πολυκαστριώτες, поликастриотес) са жителите на град Ругуновец или Карасуле, Карасули, на гръцки Поликастро, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Ругуновец[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Костов
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Югов (1904 – 1991), виден български политик, министър-председател
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Костов (1911 – 2004), кмет на Пловдив
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Марков (1870-1965), български революционер, деец на ВМОРО[1][2]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Чавдаров Даскала (? – 1901), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 24 март 1901 година в Боймица[1][3]

И[редактиране | редактиране на кода]

Иванчо Карасулията

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Greece.svg Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки андартски деец[4]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Вардаровски (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково[1][3]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година край Лесково[1][3]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Чавдаров (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[5]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Пено Годжов, активен участник в Българския комитет в Солун, синът му Васил е заклан на парчета през 1944 година. Прехвърля се в България, където и умира.[6]

С[редактиране | редактиране на кода]

Спиро Иванов
Стойко Христов

Починали в Ругуновец[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Петър Карайков (? – 1944), живял в Кара Суле, куриер и четник при Апостол Петков и Иван Карасулийски, участник в Българския комитет в Солун. Починал от естествена смърт.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  2. Парцел 7. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  3. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
  4. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 90. (на гръцки)
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 793.
  6. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 573-574.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 298.
  8. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 565.
     Портал „Македония“         Портал „Македония