Рудари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Рударци. За други значения вижте Рудари (пояснение).

Рудари
Καλλιθέα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1126 m
Население (2001) 160 души

Рудари (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1928 Ρούδαρι, Рудари[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 160 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 38 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Рудари се намират средновековни руини, които се наричат Калето и Царев кладенец.[2]

В края на XIX век Рудари е чисто българско село. Българската църква „Света Петка“ е подновена през 1869 година.[2] Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рударе (Roudaré) е посочено като село в каза Ресен с 42 домакинства и 110 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 270 българи християни.[5]

По време на Илинденското въстание на 6 септември 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Андрея Спиров, Миал Василев, Русе Т. Василев, Ставре Т. Василев, Георги Томев, Митре Георгиев, Дамо Гавргиев, Ниче Гелев, Коте Гелев, Гроздан Калев, Павле Сотиров, Ничо Георгиев, Митре, Боше Котев, Неделко Новачев, Алексо Спиров и Георгиевица Тома[6]. През 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рудари (Roudari) има 360 българи екзархисти.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Рудари попада в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Калитеа.[9]

Според гръцки жандармерийски данни през 1931 година в Рудари живеят 376 българогласни. 105 мъже са определени като „българомислещи“, техните жени и деца, наброяващи 261 души, са включени в категорията „неопределени“, а за 10 души се смята, че „се чувстват като гърци“.[10]

В 1981 година селото има 170 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено влашко-„славофонско“.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рудари
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Андреев (1867 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Йоше, Спиро и Фоте Фотевски, гръцки комунисти[12]
  • Flag of Greece.svg Пандо Мияловски (1919 - 1946), гръцки комунист[13]
  • Flag of Greece.svg Спиро Евангелов (1921 - 1949), гръцки комунист[14]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρούδαρι - Καλλιθέα
  2. а б Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 42.
  3. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 2015-01-25.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  6. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. Историко-демографско изследване (1900-1990), Македонски научен институт, София, 1996, с. 226.
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  13. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  14. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония