Направо към съдържанието

Рудари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Рударци. За етническата група вижте Рудари (етническа група).
Рудари
Καλλιθέα
— село —
Гърция
40.7983° с. ш. 21.1544° и. д.
Рудари
Западна Македония
40.7983° с. ш. 21.1544° и. д.
Рудари
Леринско
40.7983° с. ш. 21.1544° и. д.
Рудари
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1126 m
Население107 души (2021 г.)

Ру̀дари (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, до 1928 година Ρούδαρι, Рудари[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 38 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Рудари се намират средновековни руини, които се наричат Калето и Царев кладенец.[2] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Рудари, хас на падишаха, с 34 ханета гяури, 31 ергени гяури и 2 вдовици гяурки.[3]

В края на XIX век Рудари е чисто българско село. Българската църква „Света Петка“ е подновена през 1869 година.[2] Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рударе (Roudaré) е посочено като село в каза Ресен с 42 домакинства и 110 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 270 българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пудари е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 48 къщи.[7]

По време на Илинденското въстание на 6 септември 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Андрея Спиров, Миал Василев, Русе Т. Василев, Ставре Т. Василев, Георги Томев, Митре Георгиев, Дамо Гавргиев, Ниче Гелев, Коте Гелев, Гроздан Калев, Павле Сотиров, Ничо Георгиев, Митре, Боше Котев, Неделко Новачев, Алексо Спиров и Георгиевица Тома.[8] През 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] В селото е отворено българско училище, но в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент на 30 септември 1904 година мюдюринът на Наколец съобщава на учителите в Рудари, Стърково, Медово, Герман и Оровник, че не признава селата за български и издава заповед за напускането им.[10]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рудари (Roudari) има 360 българи екзархисти.[11]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Семейство от Рудари в 1928/1929 година

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Рудари попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рудари има 50 къщи славяни християни.[12] В 1928 година селото е прекръстено на Калитеа.[13]

Според гръцки жандармерийски данни през 1931 година в Рудари живеят 376 българогласни. 105 мъже са определени като „българомислещи“, техните жени и деца, наброяващи 261 души, са включени в категорията „неопределени“, а за 10 души се смята, че „се чувстват като гърци“.[14]

В 1981 година селото има 170 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено влашко-„славофонско“.[15]

В 2000 година комплексът сгради Евробалканско поетическо убежище е обявен за паметник на културата.[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Рудари на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кале[17][18] Καλέ Кедронас Κεδρώνας[19] връх в Баба на С от Рудари (1338 m)[18]
Уши[18] или Ушите[20] Ούσι Дикорфо Δίκορφο[19] връх в Баба на СИ от Рудари (2118 m)[18]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1940 – 379 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 287 души
  • 1971 – 210 души
  • 1981 – 170 души
  • 1991 – 177 души
  • 2001 – 160 души
  • 2011 – 117 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рудари

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ангел Андреев (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Георги Коте, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[21] обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска, заловен с оръжие и едно знаме, което принадлежало на комитските чети“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[22]
  • Йосиф Наум, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“,[23] осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[24]
  • Йоше, Спиро и Фоте Фотевски, гръцки комунисти, войници на ДАГ, загинали[25]
  • Йорги Митре, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Коте Андреев, селски войвода на ВМОРО, брат на Ангел Андреев[26]
  • Лазар Васил, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[24]
  • Найдо Стоян, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[27]
  • Наум Видин, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[24]
  • Наум Фотев, български революционер, деец на ВМОРО, ранен и останал без ръка
  • Ничо Йорги, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска, заловен с оръжие и едно знаме, което принадлежало на комитските чети“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[22]
  • Павле Фотевски (1927 - ?), войник на ДАГ, емигрант в СССР и Югославия, женен за Андромахи Фотевска от Личища
  • Пандо Мияловски (1919 – 1946), гръцки комунист; член на ЕПОН, арестуван като войник в Националната армия за комунистическа дейност, осъден на смърт от военен съд в Янина и разстрелян[28]
  • Ристе Коста, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска, заловен с оръжие и едно знаме, което принадлежало на комитските чети“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[22]
  • Ристо Стоян, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска, заловен с оръжие и едно знаме, което принадлежало на комитските чети“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[27]
  • Стоян Йован, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[27]
  • Стоян Ристе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска, заловен с оръжие и едно знаме, което принадлежало на комитските чети“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[22]
  • Спиро Евангелов (1921 – 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал на 3 април 1949 година при Пирсояни[29]
  • Спиро Петро, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[30] обвинен, че „включвайки се в българската бунтовническа организация, е тръгнал по пътя на разбойничеството“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[31]
  • Спиро Ристе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[22] обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска, заловен с оръжие и едно знаме, което принадлежало на комитските чети“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[27]
  • Спиро Трайко, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Стоя Янковска-Вуянович (9 октомври 1928 – януари 2022, Скопие), участничка в Гръцката гражданска война, възпитателка на деца бежанци
  • Танас Цветко, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Трайко Сотир, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[27] обвинен в „присъединяване към българските бунтовници и употреба на огнестрелно оръжие в битките против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
Починали в Рудари
  • Тодор Иванов Тошков (? – 1916), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[32]

Местен комитет на „Охрана“[33]

[редактиране | редактиране на кода]
  • Константин Златев – командир
  • Георги Георгиев
  • Симеон Толев
  • Константин Христов
  • Лазар Ничев
  • Иван Ничев

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  4. ↑ Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 25 януари 2015.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 15.
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  10. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 96.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 226.
  15. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/3593/3261/10-1-2000 - ΦΕΚ 123/Β/9-2-2000 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-03. Посетен на 3 юли 2020 г.
  17. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 439. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  20. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 362. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 96. (на македонска литературна норма)
  22. ↑ а б в г д Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 97. (на македонска литературна норма)
  23. ↑ а б в г д Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 99. (на македонска литературна норма)
  24. ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 100. (на македонска литературна норма)
  25. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 312 - 314. (на английски)
  26. ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 638.
  27. ↑ а б в г д Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 98. (на македонска литературна норма)
  28. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 198. (на английски)
  29. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 118. (на английски)
  30. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 143. (на македонска литературна норма)
  31. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 144. (на македонска литературна норма)
  32. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 30, 31
  33. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946: политическа и военна история. София, Полиграф – Юг, 1999. с. 415.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рудари&oldid=12718174“.