Руджиеро Леонкавало

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Руджиеро Леонкавало
Руджиеро Леонкавало, 1910 г.
Руджиеро Леонкавало, 1910 г.
Информация
Роден
Починал
9 август 1919 г. (62 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Инструменти пиано
Уебсайт Страница в IMDb
Руджиеро Леонкавало в Общомедия

Руджиеро Леонкавало (на италиански: Ruggero Leoncavallo) е италиански композитор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Неапол, Италия. Развива се като отличен пианист и проявява изключителен интерес към литературата.

Първата му опера „Чатертон“ от 1896 г., остава непоставена на сцена. Триумфалната слава на първата веристка опера „Селска чест“ от неговия съвременник, композитора Пиетро Маскани, насочва вниманието на Леонкавало към новия оперен жанр.

Неговата опера „Палячо“ (1892) е класическа веристка опера, в която е показан животът на простия народ, става едно от най-популярните произведения не само в Италия, но и зад граница. Характерният за веристите стремеж да се покаже правдата на живота е довело е довело до своеобразно вмъкване на жива, действителна сцена в спектакъла на комедиантите. Операта се състои от пролог и две действия, напрегнати контрастни сцени.

По отношение на формата Леонкавало следва традициите на Верди.

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • Pagliacci – 21 май 1892, Teatro Dal Verme, Милано.
  • I Medici – 9 ноември 1893, Teatro Dal Verme, Милано). (Първа част от незавършената трилогия Crepusculum.)
  • Chatterton – 10 март 1896, Teatro Argentina, Рим. (Преработка на творба от 1876 г.)
  • La bohème – 6 май 1897, Teatro La Fenice, Венеция.
  • Zazà – 10 ноември 1900, Teatro Lirico, Милано.
  • Der Roland von Berlin – 13 декември 1904, Königliches Opernhaus, Берлин.
  • Maïa – 15 януари 1910, Teatro Costanzi, Рим.
  • Zingari – 16 септември 1912, Hippodrome, Лондон.
  • Mimi Pinson – 1913, Teatro Massimo, Палермо. (Преработка на La bohème.)
  • Goffredo Mameli – 27 април 1916, Teatro Carlo Felice, Генуа. (Да се отбележи, че Fondazione Leoncavallo класифицира това произведение като опера, а не като оперета.[1])
  • Edipo re – 13 декември 1920, Chicago Opera. (Постановката е осъществена след смъртта на Леонкавало, така че оркестрацията е завършена и дори извършена от Джовани Пенакио.)

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

  • La jeunesse de Figaro – 1906, САЩ.
  • Malbrouck – 19 януари 1910, Teatro Nazionale, Рим.
  • La reginetta delle rose – 24 юни 1912, Teatro Costanzi, Рим.
  • Are You There? – 1 ноември 1913, Prince of Wales Theatre, Лондон.
  • La candidata – 6 февруари 1915, Teatro Nazionale, Рим.
  • Prestami tua moglie – 2 септември 1916, Casino delle Terme, Montecatini. (Английско заглавие: Lend me your wife.)
  • Goffredo Mameli – 27 април 1916, Teatro Carlo Felice, Генуа.
  • A chi la giarrettiera? – 16 октомври 1919, Teatro Adriano, Рим. (English title: Whose Garter Is This?) Produced after the composer's death.
  • Il primo bacio – 29 април 1923 Salone di cura, Montecatini. Поставена на сцена след смъртта на композитора.
  • La maschera nuda – 26 юни 1925 Teatro Politeama, Неапол. Поставена на сцена след смъртта на композитора.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виж Le Opere di Leoncavallo, Fondazione Leoncavallo ((it))