Рудино
| Рудино Άλωρος | |
  Рудино  Рудино  Рудино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 357 души (2021 г.) |
Рудино (на гръцки: Άλωρος, Алорос, до 1922 година Ρούδινος, Рудинос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Рудино е разположено в южната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 km южно от демовия център Съботско (Аридеа) и на 16 километра северно от град Воден (Едеса).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]
Край селото са открити находки от класическата и елинистическата епоха. Над него има крепост, която се отъждествява с Европос, и която от север, изток и юг е обградена от Мъгленица и контролира пътищата на юг и на север. В резултат на разкопките, проведени в селището през 1986 и 1993 година, са открити македонски и други монети от IV до II век пр. Хр. В 1978 година е открита късноелинистическа гробница от II век пр. Хр. Открити са и находки от римско време.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В селото има стари медни рудници, един от които работи до късни векове, които и дават името му.[3] Рудинският мост на Мъгленица е от османско време.[4] В XIX век Рудино е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Будино (Boudino) е посочено като село във Воденска каза с 53 домакинства и 136 жители българи и 198 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Рудино (Рудина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 325 души и 93 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Рудино живеят 550 българи мохамедани.[7]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи 542 жители.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рудина има 50 къщи славяни мохамедани.[8] В 1922 година е преименувано на Алорос.[2]
След Гръцко-турската война, в 1924 година мюсюлманското население на Рудино е изселено в Турция и в селото са настанени бежанци от Източна Тракия и понтийски гърци[2] от Никополи.[3] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 121 бежански семейства и 489 души.[9]
Землището на селото се напоява добре и дава високи приходи. Произвеждат се овошки, тютюн, пипер, десертно грозде, а е развито и краварството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име[10] | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Калинка[11] | Καλίγκα | Родия | Ροδιά[10] | възвишение в Паяк на ЮИ от Рудино[11] |
| Кале[11] | Καλέ | Кастро | Κάστρο[10] | възвишение в Паяк на ЮИ от Рудино (210 m)[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 449[2] | 395[2] | 500[2] | 694[2] | 529[2] | 752[2] | 569[2] | 536[2] | 583[2] | 464 | 417 | 357 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Τοπική Κοινότητα Αλώρου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
- ↑ Γέφυρα στο Άλωρο // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 20 април 2018.[неработеща препратка]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1069. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
| ||||||||||||||||||||||||
