Рудник (дем Суровичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рудник.
| Рудник Ανάργυροι | |
| — село — | |
  Рудник  Рудник  Рудник | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 656 m |
| Население | 357 души (2021 г.) |
Рудник (на гръцки: Ανάργυροι, Ан̀аргири, в превод Безсребреници, до 1928 година Ρούδνικ, Рудник[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 50 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 15 километра южно от Айтос на източния бряг на Руднишкото езеро (Химадитида).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано, че селото има 68 джизие ханета (домакинства).[2]
В XIX век Рудник е смесено българо-турско село, център на Руднишката нахия на Леринската каза. Но поради разрастването на Руднишкото езеро и заблатяването на местността около Рудник нахийският център е изместен в Суровичево и Рудник постепенно упада. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рудник (Roudnik) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 12 жители мюсюлмани и 365 българи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Рудник:
| „ | На изток [от Чор] се намира село Родник с 20 мохамедански и 30 български къщи. Данъкът на първите е 1800 пиастри, а на вторите - 4200 пиастри и инание-аскерие 2080 пиастри.[4] | “ |
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рудник има 160 жители българи и 50 жители турци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рудник е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[7]
В подготовката за въстание от ВМОРО Рудник е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
| „ | с. Рудникъ малко българско село, организирани 4-5 души, които не взеха участие въ възстанието.[8] | “ |
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]
По време на Балканската война един човек души от Рудник се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рудник има 11 къщи славяни християни и 7 къщи турци.[11] В 20-те години мюсюлманското население на Рудник се изселва в Турция, а на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено българско-бежанско като има 60 бежански семейства с 214 души.[12] В 1928 година е прекръстено на Анаргири.[13]
До 2011 година Рудник е част от дем Айтос на ном Лерин.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гроб[14] или Гробо | Γκρόμπο | Иполохагу Лука | Ύπολοχαγού Λουκά[15] | възвишение на ЮЗ от Рудник и на С от Ракита над Островското езеро[14] |
| Кутлово[14] | Κούτλοβο | Варелаки | Βαρελάκι[15] | възвишение на И от Рудник (672 m)[14] |
- Преброявания
- 2001 - 498 души
- 2011 - 452 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Рудник
Кирияз Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 155. (на руски)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157 и 875.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
