Рудолф Ото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рудолф Ото
Rudolf Otto
немски теолог
RudolfOtto.jpg
Роден
Пайне, Германия
Починал
7 март 1937 г. (67 г.)

Националност Флаг на Германия Германия
Религия Лутеранство
Рудолф Ото в Общомедия

Рудолф Ото (Rudolf Otto) (25 септември 1869, Пайне, Германия6 март 1937, Марбург, Германия) e немски теолог, философ на религията и сравнителното религиознание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Ото е роден на 25 септември 1869 в Пайне, Германия. Учи в университета в Ерланген и в Гьотингенския университет, където написва дисертация за Мартин Лутер и се хабилитира с текст за Имануел Кант. През 1906 става професор, а през 1910 г. получава титлата доктор хонорис кауза от университета в Гисен. През 1915 г. става професор във Вроцлавския университет, а през 1917 г. – в Марбургския университет, най-стария протестантски университет в света, където остава да преподава до 1929 г. През 1927 г. основава Марбургския музей на религиите (Religionskundliche Sammlung), свързан с религиознанието и събирането на религиозни артефакти, който съществува и до днес. Умира на 6 март 1937 в Марбург, Германия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното му съчинение е Святото (Das Heilige), с подзаглавие Върху ирационалното в идеята за Божественото и неговата връзка с рационалното (Über das Irrationale in der Idee des Göttlichen und sein Verhältnis zum Rationalen), публикувано през 1917 г., което става едно от най-успешните немски теологически съчинения на XX в. Превежда на немски редица индийски философски и религиозни текстове, сред които Бхагавад Гита, Вишну Нараяна и Сидханта на Рамануджа. В книгата си Западно-източният мистицизъм (1926) прави сравнителен анализ на философите Майстер Екхарт и Шанкара.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Понятието за Светия Дух при Лутер, 1898
  • Животът и делото на Исус, 1901
  • Как Шлайермахер преоткри религията, 1903
  • Натуралистки и религиозен светоглед, 1904
  • Религиозната философия на Кант и Фриз, 1909
  • Святото, 1917
  • Западно-източният мистицизъм, 1926
  • Индийската религия на благодатта и християнството, 1930
  • Божието Царство и Синът Човешки, 1934
  • Трактат с напътствия за Бхагавад Гита, 1935

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Ото, Рудолф. Идеята за святото. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2014.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Бачев, М. Феноменология на святото (От Имануел Кант до Рудолф Ото). УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]