Рудолф Ото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рудолф Ото
Rudolf Otto
немски теолог
RudolfOtto.jpg
Роден
Пайне, Германия
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Религия Лутеранство
Рудолф Ото в Общомедия

Рудолф Ото (Rudolf Otto) (25 септември 1869, Пайне, Германия6 март 1937, Марбург, Германия) e немски теолог, философ на религията и сравнителното религиознание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Ото е роден на 25 септември 1869 в Пайне, Германия. Учи в университета в Ерланген и в Гьотингенския университет, където написва дисертация за Мартин Лутер и се хабилитира с текст за Имануел Кант. През 1906 става професор, а през 1910 г. получава титлата доктор хонорис кауза от университета в Гисен. През 1915 г. става професор във Вроцлавския университет, а през 1917 г. – в Марбургския университет, най-стария протестантски университет в света, където остава да преподава до 1929 г. През 1927 г. основава Марбургския музей на религиите (Religionskundliche Sammlung), свързан с религиознанието и събирането на религиозни артефакти, който съществува и до днес. Умира на 6 март 1937 в Марбург, Германия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното му съчинение е Святото (Das Heilige), с подзаглавие Върху ирационалното в идеята за Божественото и неговата връзка с рационалното (Über das Irrationale in der Idee des Göttlichen und sein Verhältnis zum Rationalen), публикувано през 1917 г., което става едно от най-успешните немски теологически съчинения на XX в. Превежда на немски редица индийски философски и религиозни текстове, сред които Бхагавад Гита, Вишну Нараяна и Сидханта на Рамануджа. В книгата си Западно-източният мистицизъм (1926) прави сравнителен анализ на философите Майстер Екхарт и Шанкара.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Понятието за Светия Дух при Лутер, 1898
  • Животът и делото на Исус, 1901
  • Как Шлайермахер преоткри религията, 1903
  • Натуралистки и религиозен светоглед, 1904
  • Религиозната философия на Кант и Фриз, 1909
  • Святото, 1917
  • Западно-източният мистицизъм, 1926
  • Индийската религия на благодатта и християнството, 1930
  • Божието Царство и Синът Човешки, 1934
  • Трактат с напътствия за Бхагавад Гита, 1935

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Ото, Рудолф. Идеята за святото. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2014.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Бачев, М. Феноменология на святото (От Имануел Кант до Рудолф Ото). УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]