Рудолф II (Саксония-Витенберг)
| Рудолф II Слепия | |
|---|---|
| 2-ри курфюрст на Саксония-Витенберг | |
 |
|
| Управление | 1356 – 1370 |
| Наследил | Рудолф I |
| Наследник | Венцел I |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Рудолф I |
| Майка | Бригита Бранденбург |
| Бракове |
Елизабет Хесен Елизабет |
| Герб |
 |
| Рудолф II Слепия в Общомедия | |
Рудолф II Слепия (на немски: Rudolf II Herzog von Sachsen-Wittenberg, * 1307, † 6 декември 1370 във Витенберг) от род Аскани е херцог и принц-курфюрст в херцогство Саксония-Витенберг през 1356 – 1370 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син и наследник на херцог Рудолф I († 1356) и на първата му съпруга маркграфиня Юта (Юдит, Бригита) от Бранденбург († 9 май 1328), дъщеря на маркграф Ото V от Бранденбург.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Рудолф получава от баща си рано дипломатически задачи. На 25 август 1346 г. Рудолф участва в Битката при Креси на страната на френския крал Филип VI и след смъртта на бохемския крал Ян Люксембургски (26 август 1346) поема главното командване на немските помощни войски. Френският крал му подарява един трън с кръв от короната от тръни на Исус Христос. Рудолф поставя ценната реликва в построената от баща му базилика-капела в дворец Витенберг.
Рудолф се нарича за пръв път през 1370 г. princeps elector (курфюрст), което има право от 1356 г. Малко преди смъртта си той ослепява почти напълно и затова е наричан също „Слепия“.
Бракове[редактиране | редактиране на кода]
Рудолф II се жени през 1336 г. за Елизабет († 1354), дъщеря на ландграф Ото I от Хесен, и втори път за Елизабет († 15 ноември 1373), дъщеря на граф Улрих II фон Линдов-Рупин.
От първия си брак той има децата:
- Беате († сл. 1373)
- Елизабет († 1353)
От втория си брак:
- Албрехт (* 1371, † 1371)
След неговата смърт Рудолф II е наследен, понеже няма наследници, от малкия му полубрат Венцел I (* 1337, † 15 май 1388), от третия брак на баща му с Агнес от Линдов († 9 май 1343).
През февруари 2009 г. е открит неговия гроб при разкопките на бившия францискански манастир Витенберг. Курфюрст Рудолф е погребан с оловния му меч в дървен ковчег до втората му съпруга и дъщеря му.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Georg Hirschfeld, Geschichte der Sächsisch-Askanischen Kurfürsten. Verlag Sittenfeld, Berlin 1884
- Otto von Heinemann, Rudolf II, Herzog und Kurfürst von Sachsen, Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 555.