Рудолф II фон Хахберг-Заузенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Рудолф II фон Хахберг-Заузенберг (на немски: Rudolf II von Hachberg-Sausenberg, * 1301, † 1352) е маркграф на Хахберг-Заузенберг от 1318 до 1352 г.

Той е вторият син на маркграф Рудолф I фон Хахберг-Заузенберг и Агнес, дъщеря, наследничка на Ото фон Рьотелн.

След смъртта на брат му Хайнрих през 1318 г. Рудолф II поема управлението на господствата Рьотелн и Заузенберг заедно с брат си Ото I.

Резиденцията е преместена от замък Заузенбург в замък Рьотелн.[1] През есента 1332 г. войската на град Базел обсажда замъка му Рьотелн, понеже той (или брат му) са убили кмета на Базел, Буркхард Вернер фон Рамщайн.[2] Конфликтът е прекратен след преговорите на благородниците от града и страната.

Рудолф е женен на 13 януари 1341 г. за Катарина фон Тирщайн († 21 март 1385), дъщеря на граф Валрам II фон Тирщайн, пфалцграф на Базел († 1356), и съпругата му Агнес фон Нойенбург-Арберг († пр. 1345). Двамата имат децата:

  • Рудолф III (1343 – 1428), негов последник
  • Агнес († ок. 1405), омъжена за барон Буркхард II фон Бухег († 1365).
Катарина фон Тирщайн, съпругата на Рудолф II

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 65.
  2. Benno Notter, Ramstein, Burkhard Werner, Швейцарски исторически лексикон

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 65.
  • Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 6; bei Schülin zitiert „In: Markgräflerland, Jg. 3, Heft 1, 1931“.
  • Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, I., S. 488 – 494
  • Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, vol. 16., p. 98