Рудолф I (Саксония-Витенберг)
| Рудолф I от Саксония-Витенберг | |
|---|---|
| първи курфюрст на Курфюрство Саксония | |
 |
|
| Управление | 1355 – 1356 като курфюрст |
| Наследник | Рудолф II |
| Лични данни | |
| Роден |
около 1284 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Албрехт II |
| Майка | Агнес фон Хабсбург |
| Брак | Юта (Бригита) от Бранденбург |
| Потомци | Рудолф II |
| Герб |
 |
| Рудолф I от Саксония-Витенберг в Общомедия | |
Рудолф I (на немски: Rudolf I.; * 1284; † 12 март 1356) е херцог на Саксония-Витенберг през 1298 – 1356 г., първият курфюрст на Курфюрство Саксония от род Аскани през 1355 – 1356 г. и райхсмаршал на Свещената Римска империя от 1298 до 1356 г. Получава сан курфюрст през 1355 г. в Прага от император Карл IV за поддръжка в борбата за императорска власт.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Рудолф I произлиза от род Аскани от Саксония-Витенберг. Той е син на курфюрст и райхсмаршал Албрехт II († 25 август 1298). Майка му Агнес (1257–1322) е сестра на римско-немския крал Албрехт I от Хабсбургите.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на баща му на 25 август 1298 г. Рудолф I е още малолетен. От майка си Рудолф I получава още през 1290 г. графството Брена и околностите, които първо са управлявани от нея. По това време тя го праща за възпитаване при брат ѝ Албрехт I. Тя е негова регентка в Саксония-Витенберг до 1302 г.
На старите жители в неговата територия той забранява славянския език и под влиянието на майка му започва гонитба на евреите от Витенберг. През 1340 г. той построява дворец Витенберг. През 1308 г. след убийството на чичо му Албрехт I († 1 май 1308) той дава гласа си на 27 ноември 1308 г. на граф Хайнрих VII от Люксенбург и му помага с пари и войска. Така спечелва подкрепата на бъдещия император на Свещена Римска империя.
В резултат на посредническа дейност Рудолф завързва връзка с пражкия двор, което се оказва важно след изборите през 1346 година, когато за император е при сложни условия е избран чешкия крал Карл IV Люксембургски. Рудолф е единствения курфюрст, присъстващ на неговата коронация. За благодарност за поддръжката, той през 1347 година получава Алтмарк; така граница между Саксония и Бранденбург става река Елба. През 1350 година отношенията се развалят, когато император Карл утвърждава Людвиг Баварски за маркграф на Бранденбург и Лужица. Отношенията се възстановяват след като Карл отдава на Рудолф Валхенхоф в Прага, находящ се на Мала страна.
Най-големият си успех Рудолф преживява на 4 октомври 1355 година, когато императорът издава „Златната Була“, която приема за курфюрствата закон за първородството; прави курфюрствата неделими и предоставя титула „курфюрст на Саксония“ на сакс-витенбергския клон.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Рудолф I умира на 12 март 1356 г. във Витенберг, където първо е погребан във францисканската църква и е преместен през 1883 г. в дворцовата църква.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
1. брак 1298 г. с маркграфиня Юта (Бригита) от Бранденбург († 9 май 1328 Витенберг), дъщеря на маркграф Ото V от Бранденбург.
- 1. Алберт († малък 4 юли 1329)
- 2. Йохан († малък)
- 3. Ана († 1328/29) ∞ Бернхард от Полша († 1356)
- 4. Рудолф II (* 1307; † 6 декември 1370) - втори курфюрст на Курфюрство Саксония ∞ графиня Елизабет от Линдов и Рупин
- 5. Елизабет († 1353) ∞ пр. 22 юни 1344 Валдемар I, княз на Анхалт-Цербст († 1367)
- 6. Агнес († 4 януари 1338) ∞ Бернхард III от Анхалт-Бернбург (1300–1348)
- 7. Ото († 30 март 1350) ∞ Елизабет († 1384), дъщеря на Вилхелм от Брауншвайг-Люнебург
- 8. Беатрикс († сл. 26 февруари 1345 манастир Косвиг) ∞ 27 януари 1337 Албрехт II от Анхалт-Цербст (1306–1362)
2. брак 28 август 1328 г. с Кунигунда от Полша (1298; † 9 април 1333), дъщеря на крал Владислав I Локетек от Полша и на Хедвиг от Калиш. Била е вдовица на силезкия херцог Бернхард II от херцогство Швидница-Явор
- 9. Миско (също Месико) (* 1330; † 1350) ∞ Евдоксия
3. брак 1333 г. с Агнес от Линдов (* 18 декември 1314; † 9 май 1343), дъщеря на граф Улрих I от Линдов, преди това омъжена с херцог Хайнрих от Мекленбург († 1329)
- 10. Вилхелм († млад)
- 11. Венцел (* 1337; † 1388 Целе)- трети курфюрст на Курфюрство Саксония ∞ 23 януари 1367 Цецилия (1350–1434), дъщеря на Франческо I да Карара от Падуа
- 12. Хелена († 2 април 1367) ∞ 1353 Йохан I от Хардег, бургграф на Магдебург († 1 януари 1394)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Jirí Louda and Michael Mac Lagan, Heraldry of the Royal Families of Europe. Little, Brown and Company, London, 1999
- Johann Franzl, Rudolf I. Der erste Habsburger auf dem deutschen Thron.
- Beck, Lorenz Friedrich: Rudolf I. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 184 f. (Digitalisat).
- Otto von Heinemann: Rudolf I. (Herzog von Sachsen-Wittenberg). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 554 f.