Рудолф I (Саксония-Витенберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изборът на Хайнрих VII от Люксенбург, за когото Рудолф дава своя глас
Рудолф I от Саксония-Витенберг
първи курфюрст на Курфюрство Саксония
Rudolf-I-von-Sachsen.jpg
Лични данни
Управление 13551356 като курфюрст
Роден
1284 г.
Починал
12 март 1356 г. (72 г.)
Наследник Рудолф II
Семейство
Баща Албрехт II
Майка Агнес фон Хабсбург
Брак Юта (Бригита) от Бранденбург
Потомци Рудолф II
Герб Coat of arms of Saxony.svg
Рудолф I от Саксония-Витенберг в Общомедия

Рудолф I (на немски: Rudolf I.; * 1284; † 12 март 1356) е херцог на Саксония-Витенберг през 1298 – 1356 г., първият курфюрст на Курфюрство Саксония от род Аскани през 13551356 г. и райхсмаршал на Свещената Римска империя от 1298 до 1356 г. Получава сан курфюрст през 1355 г. в Прага от император Карл IV за поддръжка в борбата за императорска власт..

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф I произлиза от род Аскани от Саксония-Витенберг. Той е син на курфюрст и райхсмаршал Албрехт II († 25 август 1298). Майка му Агнес (1257–1322) е сестра на римско-немския крал Албрехт I от Хабсбургите.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща му на 25 август 1298 г. Рудолф I е още малолетен. От майка си Рудолф I получава още през 1290 г. графството Брена и околностите, които първо са управлявани от нея. По това време тя го праща за възпитаване при брат ѝ Албрехт I. Тя е негова регентка в Саксония-Витенберг до 1302 г.

На старите жители в неговата територия той забранява славянския език и под влиянието на майка му започва гонитба на евреите от Витенберг. През 1340 г. той построява дворец Витенберг. През 1308 г. след убийството на чичо му Албрехт I († 1 май 1308) той дава гласа си на 27 ноември 1308 г. на граф Хайнрих VII от Люксенбург и му помага с пари и войска. Така спечелва подкрепата на бъдещия император на Свещена Римска империя.

В резултат на посредническа дейност Рудолф завързва връзка с пражския двор, което се оказва важно след изборите през 1346 година, когато за император е при сложни условия е избран чешкия крал Карл IV Люксембургски. Рудолф е единствения курфюрст, присъстващ на неговата коронация. За благодарност за поддръжката, той през 1347 година получава Алтмарк; така граница между Саксония и Бранденбург става река Елба. През 1350 година отношенията се развалят, когато император Карл утвърждава Людвиг Баварски за маркграф на Бранденбург и Лужица. Отношенията се възстановяват след като Карл отдава на Рудолф Валхенхоф в Прага , находящ се на Мала страна.

Най-големият си успех Рудолф преживява на 4 октомври 1355 година, когато императорът издава „Златната Була“, която приема за курфюрствата закон за първородството; прави курфюрствата неделими и предоставя титула „курфюрст на Саксония“ на сакс-витенбергския клон.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф I умира на 12 март 1356 г. във Витенберг, където първо е погребан във францисканската църква и е преместен през 1883 г. в дворцовата църква.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

1. брак 1298 г. с маркграфиня Юта (Бригита) от Бранденбург († 9 май 1328 Витенберг), дъщеря на маркграф Ото V от Бранденбург.

2. брак 28 август 1328 г. с Кунигунда от Полша (1298; † 9 април 1333), дъщеря на крал Владислав I Локетек от Полша и на Хедвиг от Калиш. Била е вдовица на силезкия херцог Бернхард II от херцогство Швидница-Явор

  • 9. Миско (също Месико) (* 1330; † 1350) ∞ Евдоксия

3. брак 1333 г. с Агнес от Линдов (* 18 декември 1314; † 9 май 1343), дъщеря на граф Улрих I от Линдов, преди това омъжена с херцог Хайнрих от Мекленбург († 1329)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jirí Louda and Michael Mac Lagan, Heraldry of the Royal Families of Europe. Little, Brown and Company, London, 1999
  • Johann Franzl, Rudolf I. Der erste Habsburger auf dem deutschen Thron.
  • Beck, Lorenz Friedrich: Rudolf I. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 184 f. (Digitalisat).
  • Otto von Heinemann: Rudolf I. (Herzog von Sachsen-Wittenberg). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 554 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]