Рудолф I (Тюбинген)
| Рудолф I | |
| пфалцграф на Тюбинген | |
 Рудолф I фон Тюбинген | |
| Роден |
1165 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Баща | Хуго II (Тюбинген) |
| Майка | Елизабет фон Брегенц |
| Деца | Рудолф II (Тюбинген) Вилхелм фон Тюбинген (граф на Гисен) Хуго III (Тюбинген) |
| Рудолф I в Общомедия | |
Рудолф I (на немски: Rudolf I, * ок. 1160, † 17 март 1219) е пфалцграф на Тюбинген от 1182 до 1219 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е първият син на пфалцграф Хуго II фон Тюбинген († 1182) и Елизабет фон Брегенц (* 1152, † сл. 1 април 1216), единствената дъщеря-наследничка на граф Рудолф I фон Брегенц и Куреция (Raetia prima) и втората му съпруга Вулфхилд от Бавария († сл. 1160), дъщеря на херцог Хайнрих IX (Бавария), наричан Хайнрих Черния. Майка му е близка роднина на император Фридрих Барбароса († 1190) и на Велфите.
Около 1183 г. Рудолф основава манастир Бебенхаузен като фамилно гробно място (Премонстрантски манастир). Рудолф разменя земи с епископия Шпайер църквата „Св. Мартин“ в Маймсхайм и получава затова необходимите земи за основаването на манастира. По време на кралските избори през 1198 г. Рудолф е за Фридрих II Барбароса от династията Хоенщауфен и през 1212 г. му помага да пресече Алпите в Реция.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Рудолф I се жени пр. 30 юли 1181 г. за графиня Мехтхилд фон Глайберг-Гисен (* ок. 1155, † 12 януари сл. 1203), дъщеря на граф Вилхелм фон Глайберг († 1177) и на съпругата му Салома фон Гисен-Изенбург († сл. 1197). Тя е наследничка на Гисен. Двамата имат децата:[2][3]
- Хуго III (V) (ок. 1185 – 26 юли 1216), пфалцграф на Тюбинген, баща на пфалцграф Конрад I († 1253)
- Рудолф II (ок. 1185, † 1 ноември 1247), пфалцграф на Тюбинген
- Вилхелм (ок. 1190 – ок. 1252/1256), граф на Асперг-Гисен
- Елизабет († сл. 1223), монахиня в манастир „Св. Маргаретен“ във Валдкирх
От друга връзка:
- дъщеря, омъжена за маркграф Готфрид II фон Ронсберг († май 1208), син на граф и маркграф Хайнрих I фон Ронсберг († 1191) и Удилхилд фон Гамертинген († 1191)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ludwig Schmid: Geschichte des Pfalzgrafen von Tübingen, nach meist ungedruckten Quellen, nebst Urkundenbuch. Ein Beitrag zur schwäbischen und deutschen Geschichte. Fues, Tübingen 1853, S. 135 – 150.
- Friedrich Karl Fürst zu Hohenlohe-Waldenburg, Über die Siegel der Pfalzgrafen von Tübingen, Stuttgart, 1862
- Bebenhausen: Pfalzgraf Rudolph I. von Tübingen (gest. 1219)[неработеща препратка]
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Tafel 47.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bernhard Peter: Photos schöner alter Wappen Nr. 1215 Архив на оригинала от 2013-03-20 в Wayback Machine.
- ↑ Rudolf I, Pfalzgraf von Tubingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Rudolf I. Pfalzgraf v.Tübingen, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Rudolf I. Pfalzgraf von Tübingen, www.geneall.net
- Rudolf I. Pfalzgraf von Tübingen (1182 – 1219), genealogie-mittelalter