Руен (община)

Руен (община)
	Руен (община)
	Знаме
Общи данни
Област	Област Бургас
Площ	689,94 km²
Население	25 818 души (31 декември 2024); 37,4 души/km²
Адм. център	Руен
Брой селища	41
Сайт	https://ruen.egov.bg/wps/portal/municipality-ruen/home/
Управление
Кмет	Ахмед Мехмед ; (ДПС; 2023)
Общ. съвет	29 съветници ДПС (22); Независима коалиция за Община Руен (4); ГЕРБ (2); РБ (1);
	Руен (община) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Руен.

Община Руен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в северната част на област Бургас. С площта си от 689,937 km² заема 5-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 8,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Поморие;
на юг – община Айтос;
на югозапад – община Карнобат;
на запад – община Сунгурларе;
на север – община Смядово от област Шумен и община Дългопол и община Долни чифлик от област Варна.

Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси, природни забележителности

Релеф

Територията на общината изцяло попада в пределите на Източна Стара планина, като преобладаващият релеф е предимно хълмист и ниско планински. В пределите на общината се включват части от пет съставни планини на Източна Стара планина. Северозападната част е заета от югоизточните склонове на Върбишка планина, като тук северозападно от село Люляково се издига най-високата точка на общината връх Ръкойка (725 m). Южно от долината на река Луда Камчия в югозападната част на общината се простират крайните североизточни склонове на Карнобатска планина с максимална височина от 646 m югоизточно от село Скалак. Североизточната четвъртина е заета от най-западните части на Камчийска планина с връх Каменяк (627 m) южно от село Каменяк и Еминска планина с връх Мандрабаир (621 m) южно от село Снягово. Най-югоизточната част на общината е заета от североизточните склонове на Айтоска планина с най-висока точка връх Голяма Кокарджа (404 m), разположен източно от Айтоския проход.

Между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг се простира широката и плоска долина на горното течение на Хаджийска река, като тук в нейното корито се намира и най-ниската точка на общината – 60 m н.в. Средната надморска височина е 302 m.

Води

Цялата община попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Луда Камчия, която протича на протежение от 39 km от югозапад на североизток. Реката навлиза в общината южно от гара Люляково и до село Дъскотна тече в широка долина с по-стръмни десни и полегати леви брегове. След Дъскотна реката протича през лудокамчийския пролом, който завършва северно от село Добромир с „опашката“ на язовир Цонево. Основните ѝ притоци са десни: Голяма река, вливаща се югозападно от село Дъскотна, Балабандере, вливаща се в язовир Цонево югозападно от село Добромир и най-горното течение на река Елешница, вливаща се в Камчия на територията на област Варна.

Югоизточната част на общината попада във водосборния басейн на Хаджийска река, която води началото си от Еминска планина, североизточно от общинския център село Руен. Тук тя протича с горното си течение в широка и плоска долина, заето от обработваеми земи.

Освен от по-горе споменатите реки водните ресурси на общината се формират и от 15 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и възстановяване на хидромелиоративната система. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси.

Климат

Климатът е умереноконтинентален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Средните годишни температури варират от 8 °C във високопланинските части до 11 °C по долината на река Луда Камчия. Средната температура през месец януари е около 1 °C, а през месец юли – 24 – 26 °C. Зимата е сравнително мека поради близостта до морето, пролетта – хладна, лятото е горещо с голям брой слънчеви дни, а есента е продължителна и топла.

Почви

Най-разпространени са канелените горски почви, а северните части от общината са заети от излужени и сиви горски почви. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

Полезни изкопаеми

Община Руен е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Южно от общинския център е разположено голямо находище на глина за строителна керамика. Кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край село Добромир.

Природни забележителности

Защитените територии са представени от природните забележителности:

„Чудните скали“ (скално образувание), на десния бряг на река Луда Камчия, северно от село Добромир;
„Костенурката“ (площ 0,1 ха, скално образувание), в долината на река Балабандере, северно от село Заимчево;
„Свинската глава“ (площ 0,5 ха, скално образувание), в долината на река Балабандере, северно от село Заимчево;
„Професора“ (площ 5 ха, скално образувание);
„Трите цера“ (площ 1,5 ха, естествено находище на червен божур).

Население

Коефициентът на възрастова зависимост за общината (45,4) и е по-нисък от средната стойност на показателя страната (46,2), а участието на двата компонента (лица под 15 г. и лица над 65 г.) е с минимален превес на лицата в над трудоспособна възраст. През периода 1999 – 2002 г. се наблюдава благоприятна промяна в стойността на показателя, като за сравнение през 1999 г. коефициентът на възрастова зависимост е бил по-висок от средното за страната (49,3 срещу 47,2).

Възрастовата структура на населението в община Руен е по-благоприятна в сравнение с повечето други общини, като през 2021 г. в под трудоспособна възраст са 4766 души (17,54%), в трудоспособна възраст са 17 117 души (62,98%), а в над трудоспособна възраст са 5297 души (19,48%).^[1]

Етническият състав на населението е: турски етнос 85%, български етнос 7%, роми 8%, като общината се нарежда на трето място в страната по концентрация на население от турския етнос. Ромското население е концентрирано в селата Руен, Вресово, Дъскотна, Ръжица, Ябълчево. Ромите живеят в компактни групи от 200 – 400 души, като при тях процесите на десоциализация са засилени поради трайното отпадане от пазара на труда и високото равнище на безработица.

Население на община Руен през годините, според данни на НСИ:^[2]

Година	Население
2010	27 942
2011	28 954
2012	28 759
2013	28 650
2014	28 482
2015	28 399
2016	28 170
2017	28 058
2018	27 846
2019	27 593
2020	27 447
2021	27 180
2022	26 056
2023	25 882
2024	25 818

Численост и движение

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[2]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023	2024
Раждаемост	391	384	299	285	337	320	323	321	302	300	296	290	253	237	265	269	210
Смъртност	302	288	282	327	345	274	295	268	306	290	305	281	367	431	346	288	302
Естествен прираст	89	96	17	-42	-8	46	28	53	-4	10	-9	9	-114	-194	-81	-19	-92

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[2]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023	2024
Раждаемост	13.8	13.6	10.7	9.9	11.8	11.2	11.3	11.3	10.7	10.7	10.6	10.5	9.2	8.7	10.2	10.4	8.1
Смъртност	10.7	10.2	10.1	11.3	11.2	9.6	10.4	9.4	10.9	10.3	11.0	10.2	13.4	15.9	13.3	11.1	11.7
Естествен прираст	3.1	3.4	0.6	-1.5	-0.3	1.6	0.9	1.9	-0.2	0.4	-0.4	0.3	-4.2	-7.2	-3.1	-0.7	-3.6

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	29 101	100.00
Турци	21 241	72.99
Българи	1619	5.56
Цигани	1300	4.46
Други	10	0.03
Не се самоопределят	322	1.10
Неотговорили	4609	15.83

Населени места

Общината има 41 населени места с общо население 26 385 жители към 7 септември 2021 г.^[4]

**Списък на населените места в община Руен, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Билка	525	14,637	Чифлик (до 1934 г.), Чифлишка махала (от 1934 г. до 1951 г.)	Разбойна	767	13,979	Харами дере (до 1934 г.)
Вишна	174	5,084	Боялар (до 1934 г.), Боляри	Речица	671	10,753	Гердеме дере (до 1934 г.)
Вресово	1013	26,647		Рожден	432	23,642	Надърлар (до 1934 г.)
Добра поляна	655	13,923	Байрям алан (до 1934 г.)	Рудина	216	7,198	Халваджилар (до 1934 г.)
Добромир	1011	18,636	Късъклар кайряк (до 1934 г.)	Руен	2358	25,877	Уланлии (до 1934 г.)
Дропла	244	9,229	Той кьой (до 1934 г.), Дропля (от 1934 г. до 1959 г.)	Рупча	401	11,975
Дъскотна	682	14,598	Дискотна (до 1934 г.)	Ръжица	1091	18,493	Чавдарлък (до 1934 г.)
Дюля	-	12,124	Айваджик дере (до 1934 г.)	Сини рид	320	9,036	Челеби кьой (до 1934 г.), Челебиево (от 1934 г. до 1978 г.)
Заимчево	345	22,677	Ичмей зиямет (до 1934 г.)	Скалак	481	24,175	Саръ кая (до 1934 г.)
Зайчар	1127	22,975	Гюдженлер (до 1934 г.)	Снежа	330	16,769	Сападжа (до 1934 г.)
Звезда	-	15,607	Айваджик (до 1934 г.)	Снягово	1104	21,300	Ресиллер (до 1934 г.)
Каменяк	172	8,496	Ташлък (до 1934 г.)	Соколец	506	17,342	Дуган кая (до 1934 г.)
Каравельово	460	17,496	Кара Велилер (до 1934 г.)	Средна махала	296	8,177	Орта махле (до 1934 г.), Средня махала (от 1934 г. до 1966 г.)
Листец	369	9,813	Кара алилер (до 1934 г.)	Струя	576	12,720	Късъклар Хаджи махле (до 1934 г.), Манастирец
Люляково	1607	44,793	Кереметлик (до 1934 г.)	Топчийско	800	34,646	Топчу махле (до 1934 г.)
Мрежичко	462	7,212	Юсуф чобанлар (до 1934 г.)	Трънак	1251	18,511	Текенлик (до 1934 г.)
Планиница	1300	17,396	Чепелджа (до 1934 г.)	Череша	554	30,281	Ичмей вакъф (до 1934 г.)
Подгорец	320	7,747	Голям Хедиетлер (от 1965 г. до 1978 г.)	Шиварово	271	17,514	Боаз дере (до 1934 г.), Устово (от 1934 г. до 1949 г.)
Преображенци	450	15,320	Надър (до 1978 г.)	Ябълчево	1077	17,835	Алма дере (до 1934 г.)
Припек	365	6,496	Малък Хедиетлер (от 1965 г. до 1980 г.)	Ясеново	351	9,082	Гердеме (до 1934 г.)
Просеник	1251	29,726	Бурунджук (до 1934 г.)	ОБЩО	26385	689,937	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Уланлии на с. Руен;
МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Боялар на с. Боляри;

– преименува с. Байрям алан на с. Добра поляна;

– преименува с. Късъклар кайряк (Кайряк махле) на с. Добромир;

– преименува с. Той кьой на с. Дропля;

– преименува с. Дискотна на с. Дъскотна;

– преименува с. Айваджик дере на с. Дюля;

– преименува с. Късъклар Емир махле на с. Емирово;

– преименува с. Ичмей зиямет на с. Заимчево;

– преименува с. Гюдженлер на с. Зайчар;

– преименува с. Айваджик на с. Звезда;

– преименува с. Ташлък на с. Каменяк;

– преименува с. Кара Велилер на с. Каравельово;

– преименува с. Билек ахмед махле (Билек махле) на с. Китка;

– преименува с. Кара алилер на с. Листец;

– преименува с. Кереметлик на с. Люляково;

– преименува с. Късъклар Хаджи махле на с. Манастирец;

– преименува с. Юсуф чобанлар на с. Мрежичко;

– преименува с. Чепелджа на с. Планиница;

– преименува с. Бурунджук на с. Просеник;

– преименува с. Харами дере на с. Разбойна;

– преименува с. Гердеме дере на с. Речица;

– преименува с. Надърлар на с. Рожден;

– преименува с. Халваджилар на с. Рудина;

– преименува с. Чавдарлък на с. Ружица;

– преименува с. Джумая кьой на с. Сборско;

– преименува с. Саръ кая на с. Скалак;

– преименува с. Сападжа на с. Снежа;

– преименува с. Ресиллер на с. Снягово;

– преименува с. Дуган кая на с. Соколец;

– преименува с. Орта махле на с. Средня махала;

– преименува с. Топчу махле на с. Топчийско;

– преименува с. Текенлик на с. Трънак;

– преименува с. Боаз дере на с. Устово;

– преименува с. Челеби кьой на с. Челебиево;

– преименува с. Ичмей вакъф на с. Череша;

– преименува с. Чифлик (Чифлик махле) на с. Чифлишка махала;

– преименува с. Алма дере на с. Ябълчево;

– преименува с. Гердеме на с. Ясеново;

Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Устово на с. Шиварово;
Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Чифлишка махала на с. Билка;

– преименува с. Боляри на с. Вишна;

– преименува с. Манастирец на с. Струя;

Указ № 512/обн. 24.11.1959 г. – осъвременява името на с. Дропля на с. Дропла;
Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Сборско;
Указ № 1060/обн. 28.12.1965 г. – разделя с. Хедиетлер и признава две нови населени места: с. Голям Хедиетлер и с. Малък Хедиетлер;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Средня махала на с. Средна махала;
Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Емирово;
Указ № 1060/обн. 02.06.1978 г. – преименува с. Голям Хедиетлер на с. Подгорец;

– преименува с. Надър на с. Преображенци;

– преименува с. Челебиево на с. Сини рид;

указ № 519/обн. 01.04.1980 г. – преименува с. Малък Хедиетлер на с. Припек;
Реш. МС № 7/ обн. ДВ бр. 5/18 януари 2013 г. – заличава с. Китка и го присъединява като квартал на с. Шиварово

Транспорт

През средата на общината, от североизток на югозапад, по долината на река Луда Камчия преминава участък от 30 km от трасето жп линията Комунари – Дъскотна – Карнобат.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 75,6 km:

участък от 37,2 km от Републикански път III-208 (от km 53,2 до km 90,4);
началният участък от 20,9 km от Републикански път III-2085 (от km 0 до km 20,9);
последният участък от 17,5 km от Републикански път III-7305 (от km 9,8 до km 27,3).