Руждене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Руждене
Γρανίτης
Изглед от селото.
Изглед от селото.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Боздаг
Надм. височина 1126 m
Население (2001) 102 души
Пощенски код 66033

Ру̀ждене, известно и с турската форма на името си Гюреджик или Гиреджик (на гръцки: Γρανίτης, Гранитис, до 1927 Γιουρεντζίκ, Гюредзик[1]), е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия със 102 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра южно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) в планината Боздаг (Фалакро). Разположено е във висока котловина, през която минава главният път от Гоце Делчев за Драма и Кавала. От всички страни селото е обградено от високи и стръмни планински ридове – на север Свети Илия, на юг Корията, на запад Свети Петър и на изток Бо̀ра и Пазла̀ка.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името Руждене е жителско име със суфикс -jane, производно от Руда.[3]

Според Йордан Н. Иванов името на селото е жителско име от местното име *Руда, произхождащо от руда.[4] Турската форма Гюреджик е умалително от турското güre, див, неопитен, което е свързано с местоположението на селото в дива планинска местност. Жителското име е гюрежѝченин, гюрежѝченка, гюрежѝчене[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално селото е на изток от местността Селището, но поради обезлесяване на южния склон на хребета Свети Илия и голяма част от Бора, където се добиват много дървени въглища, жителите се преселват в усойното подножие на Корията. Край селото се намира местността Костобѝя с развалини от стари постройки, които най-вероятно са от стара римска крепост, пазеща пътя.[2]

Както името му го показва селището е рударско, миньорско. Развито било и железодобиването. Още от Средновековието се добива фероманган, среброносен галенит и други изкопаеми, за което свидетелстват изоставените рудни галерии, наричани дупки. В ранната османска епоха селото е дервентджийско.[6]

Църквата „Свети Архангели“ е от 1873 година.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Гюреджик, на С от Просочен при полите на Боздаг, в едно долище, заградено с вейки от Боздаг. Разстоянието от Просочен до Гюреджик е 3 1/2 часа; път неравен и тесен. Орна земя няма; селянете са въгляри и дървари. Църква, в която четат гръцки, и гръцко училище с 30 ученика. Броят на къщите е 70, само българе.[8]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Гюреджик има 120 български къщи.[9] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Гиреджик (Гюреджик) има 500 жители българи християни.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дюреджик (Duiouredjik) се състои от 1360 българи екзархисти и в селото действа основно българско училище с един учител и 45 ученика.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Руждене са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Архангели

По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война е опожарено от гръцката армия[13] и остава в Гърция. В 1913 година къщите са не повече от 120.[6]

Според гръцката статистика, през 1913 година в Руждене (Γκιουρετζίκ, Гюреджик) живеят 481 души.[14]

През 1913 и 1918 година се изселват 35 български семейства в България, а останалите в 1925 година. Настанени са в Пловдив и района, Неврокоп и района, Ямболско.[6] На негово място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Руждене е смесено местно-бежанско село със 44 семейства и 159 души бежанци.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Руждене
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Джегов (Джебов, 1879 – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 25 юли 1913 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Велик К. Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Велик Костадинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димов Гюруджуклията, български хайдутин и революционер, участник в Четническата акция на Македонския комитет
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Михайлов (1880/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Костадинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Иванов Цицинков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Гюрджийски (Гюрджиклийев, 1842/1845 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Тринадесета кукушка дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Богданов (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Тозев (Коста Тозгов, 1877/1878 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 29 юни 1913 година[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Ив. Спиртов (Спирков, ? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, загинал на 8 ноември 1912 година на връх Голак[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан (Стоимен; 1800 – 1883), български свещеник, преселва се в Пещера, където е свещеник до смъртта си[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Кръстев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Кръстев Апостолов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, земеделец, ІІІ отделение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 21 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен, убит на 21 юни 1913 година[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Илиев (1885 – 1913), македоно-одрински опълченец, жител на Драма, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета серска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, починал от холера на 25 май 1913 година, носител на кръст „За храброст“[29]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιουρετζίκ -- Γρανίτης
  2. а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 14.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 122.
  5. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 107.
  6. а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 15.
  7. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014.
  8. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 34.
  9. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204-205.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.840.
  13. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 207.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 363.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 457.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 363.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 791.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 89.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 631.
  26. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.616.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 389.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 316.
     Портал „Македония“         Портал „Македония