Руй Лопес де Сегура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руй Лопес де Сегура
Ruy López de Segura
испански свещеник, епископ и шахматист
Luigi Mussini- Leonardo da Cutro e Ruy Lopez giocano a scacchi alla corte di Spagna.jpg
Турнир по шах в испанския кралски двор. Картина на Луиджи Мусини (1886)
Роден
1530 г.
Починал
1580 г. (50 г.)

Религиякатолицизъм
Руй Лопес де Сегура в Общомедия

Родриго (Руй) Лопес де Сегура (на испански: Rodrigo (Ruy) López de Segura) е испански свещеник, епископ и шахматист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лопес е роден през 1530 година в Сафра край Бадахос. Учи и живее в Саламанка.

abcdefgh
8
Chessboard480.svg
черен топ на бяло поле a8
черен офицер на бяло поле c8
черна дама на черно поле d8
черен цар на бяло поле e8
черен офицер на черно поле f8
черен кон на бяло поле g8
черен топ на черно поле h8
черна пешка на черно поле a7
черна пешка на бяло поле b7
черна пешка на черно поле c7
черна пешка на бяло поле d7
черна пешка на бяло поле f7
черна пешка на черно поле g7
черна пешка на бяло поле h7
черен кон на бяло поле c6
бял офицер на бяло поле b5
черна пешка на черно поле e5
бяла пешка на бяло поле e4
бял кон на бяло поле f3
бяла пешка на бяло поле a2
бяла пешка на черно поле b2
бяла пешка на бяло поле c2
бяла пешка на черно поле d2
бяла пешка на черно поле f2
бяла пешка на бяло поле g2
бяла пешка на черно поле h2
бял топ на черно поле a1
бял кон на бяло поле b1
бял офицер на черно поле c1
бяла дама на бяло поле d1
бял цар на черно поле e1
бял топ на бяло поле h1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Изходна позиция на наречения на Руй Лопес дебют

Трудът му Libro de la invención liberal y arte del juego del Axedrez (Книга за изобретателността и изкуството в шахмата) е втората основополагаща книга за шахмат в историята. Идеята за книгата идва когато през 1560 година побеждава безапелацинно в турнир в Рим италианския майстор Джовани Леонардо де Кутри. В Рим попада на издадена през 1512 година книга за шахмат на португалския майстор Дамяно да Одемира, която не му допада. Това го мотивира да напише собствена книга за шахмат. Тя е публикувана през 1561 в Алкала де Енарес. Лопес пише за корените на шахмата, посочва правилата на шахматната игра, които отговарят в голяма степен на модерните правила, и създава за първи път точен анализ на дотогава познатите шахматни дебюти. Затова Лопес бива наричан и „Баща на шахматната теория“.

Анализира най-вече испанската партия – дебют, наречен нему (на много езици „испанската партия“ се нарича „дебют на Руй Лопес“), започващ с ходовете 1. e4 e5 2. Кf3 Кс6 3. Оb5 и царския гамбит.

Лопес използва за първи път понятието „гамбит“. По думите му, италианската дума произлиза от терминологията на борбата – от dare il gambetto.

Лопес не само разполага с превъзходни теоретични познания, а и с огромна практическа сила на игра. Въпреки това в провелия се в Мадридския кралски двор Мадридски турнир през 1575 година той губи мача-реванш срещу Леонардо де Кутри с 2 – 3, след като печели първите две партии. Лопес губи и срещу друг италиански майстор Паоло Бои, което позволява италианският триумф на първи международен турнир по шахмат в историята на играта да бъде пълен. От този момент Италия заема мястото на Испания като най-силна шахматна страна.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ruy López de Segura“ и страницата „Ruy López de Segura“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.