Румелия (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за цялата историческа област. За административната единица в Османската империя, вижте Румелийски еялет.

Румелия
Карта на Румелия
Карта на Румелия
Румелия в Общомедия

Румелия (на турски: Rumeli, в превод „Страна на ромеите“) е исторически термин, който описва територията, която в съвремието се нарича Балкани или Балкански полуостров, по времето, когато се администрира от Османската империя.

Етимологията на името Румелия произлиза от арабското название за Източната римска империя – Рум (т.е. Рим). Първоначално седалището на управителя (с титла бейлербей) е в Пловдив, по-късно е в София, а от 1836 г. (когато провинцията обхваща само земите на Западна Македония и Албания) главен град става Битоля.

Около 1600 г. добитото сребро в рудниците на Румелия се изчислява на около 50 тона годишно.[1]

През 1717 г. лейди Мери Монтагю пише, че селяните в Румелия познават „един вид изобилие, защото толкова обширни земи остават в общо владение и те имат свободата да сеят по свое желание, а те като цяло са много трудолюбиви земеделци“.[2]

През 1833 г. Дейвид Ъркърт пише, че в никоя част на Европа не е видял селска класа, която да се радва на подобно охолство като това, което често наблюдава при раята на Румелия.[2]

През XIX век според Робърт Уолш е много обичайно за Румелия наличието на големи гробища далеч от населени места. Той пише, че град има на всеки 50 мили и село на всеки 10. Той описва Румелия като необитаема и необработваема страна.[3]

Названието Румелия временно изчезва след административните реформи през 1864 г. В съответствие с Берлинския договор е образувана автономната провинция Източна Румелия от санджаците Стара Загора, Сливен, Пловдив и (частично) Одрин през 1878 г.[4]

В по-ново време названието Румелия се употребява само за областта Тракия.

На европейския бряг на Босфора е построена крепостта Румели хисар. Тя е издигната от султан Мехмед II в средата на XV в., за да попречи на обсадения Константинопол да се запасява по море. Името на крепостта означава именно Римска крепост.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Красимир Т. Кръстев, МОНЕТНАТА ЦИРКУЛАЦИЯ В АНХИАЛСКАТА КААЗА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (КРАЯ НА XVI – СРЕДАТА НА XVII В.) (ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИ ОТ КОЛЕКТИВНИТЕ НАХОДКИ). НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.544“, архив на оригинала от 23 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен 23 септември 2020 
  2. а б Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 168 – 171.
  3. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 135 – 137.
  4. Reclus, Onésime; Ibáñez, Vicente Blasco; Reclus, Élisée; Doré, Gustave (1907). Novísima Geografía Universal. Madrid La Edit. Española-Americana. p. 636. OCLC 432767489