Румен Леонидов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Румен Леонидов
български поет и преводач, журналист и общественик

Роден
17 май 1953 г. (65 г.)
Предприемаческа дейност
Работил в „Свободно поетическо общество“
Издателство „Факел“
Fakel.bg
Литература
Жанрове стихотворение
Награди Първа награда за поезия и Наградата на ВМРО на „Мелнишките вечери на поезията“ (2008)
„Иван Николов“ (2011)
„Кристалът на Виленица“ (Словения) (2012)
Семейство
Съпруга Вивиана Асса[1]

Румен Леонидов е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Към 2011 година има издадени девет стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Румен Леонидов е роден на 17 май 1953 година в София, България. Правнук на войводата от ВМОРО Леонид Янков. Редовно посещава лобното място на прадядо си, където е канен официално като гостуващ поет. Завършва Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

По време на комунизма работи във вестниците „Студентска трибуна“ и „Средношколско знаме“, а също и в списание „Факел“. В края на 80-те години сътрудничи на нелегалните дисидентски списания „Мост“ и „Глас“. След това работи в „Литературен вестник“, сп. „Български месечник“, БНТ, сп. „Смут“, сп. „Власт“, сп. „Бизнес уик“, в. „Поглед“, в. „Класа“, сп. „Книжарница“, в. „Животът днес“. Уволняван е общо 6 пъти[3].

Като издател на книги първо ръководи дейността на „Свободно поетическо общество“[4], а след това на издателство „Факел“.

През 2010 г. създава сайта Fakel.bg.[5]

Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели[6].

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 1990 г.[7]

Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2007 г.[8]

Член на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2007 г.[9]

Член на журито на националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ за 2008 г.[10][11]

Член на журито на националния конкурс за хумор и сатира „Кубрат – 2012“[12] и на „Кубрат – 2016“[13].

Член на журито на Националния конкурс „Голямата къща на мъдрите хора“ през 2013 г.[14] и на Третия национален конкурс „Голямата къща на мъдрите хора“ на тема „Dum spiro, spero“, обявен от община Асеновград през 2015 г.[15].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • За книгата „Голям и малък“ е отличен със „Сребърен плакет“ (1995), Рим, Италия.
  • На „Мелнишките вечери на поезията“ през 2008 година печели първа награда за поезия и Наградата на ВМРО за стихотворението си „Песен за Леонид войвода“[16] [17].
  • През 2010 година печели първа награда за поезия от националния хумористичен конкурс „Каунь 2010“ в Хасково.[18]
  • През 2011 година си поделя с Марин Бодаков литературната награда „Иван Николов“.[19]
  • През 2012 г. става носител на „Кристалът на Виленица“, най-голямата литературна награда на Словения.[20]
  • През 2013 г. сайтът му Fakel.bg става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Електронно издаване и нови технологии“.[21]
  • През 2014 г. Асоциация „Българска книга“ го обявява за „Рицар на книгата“ в категория „Интернет базирани медии“ – за сайта Fakel.bg, на който той е собственик и главен редактор.[22]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Румен Леонидов е автор на 9 стихосбирки. В чужбина има публикувани три сборника - „Камък в блатото“ (1998, Скопие) и „Край на митологията“ (2007, Варшава, „С върха на езика“ (2009, Любляна).

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Предупреждение“ (1977)
  • „И огънят си спомни за искрата“ (1982)
  • „Голям и малък“ (1990)
  • „Неточните размери на живота“ (1995)
  • „Сънят на продавача“ (1997)
  • „Край на митологията“ (1997, 2009)
  • „Класически парчета“ (2000)
  • „Сляпата неделя“ (2011)
  • „Румботавър“ (2013)

Други книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Уплашеният човек“ (2011, есета)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Искра Ценкова, „Семейно положение муза“, сп. „Тема“, бр. 10 (57), 13 октомври 2008 г.
  2. „Румен Леонидов: Ако в жилите ни тече пикня и политиците ни ще са като нас“, bivol.bg, 16 декември 2011.
  3. „Най-уволняваните журналисти за свободата на вестниците“, интервю на Иван Бакалов с Румен Леонидов и Тодор Токин, e-vestnik.bg, 24 януари 2008.
  4. Ива Николова, „Гражданинът Румен Леонидов се отрече от поета Румен Леонидов“, segabg.com, 13 май 2000.
  5. Контакти, fakel.bg, 02.12.2010.
  6. Страница на Румен Леонидов в Литернет
  7. * 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
  8. Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкови награди за 2007 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 04.06.2007.
  9. Номинации за Националната награда за поезия „Иван Николов“ 2007.
  10. „Резултати от конкурса Биньо Иванов 2008“, ХуЛите, 25 май 2008 г.
  11. Валентин Дишев, „Майски празници „Глоси“ Кюстендил - Благоевград’2008“, Public Republic, 4 юни 2008 г.
  12. „Хумористичният конкурс в Кубрат става международен“, сайт на община Кубрат.
  13. „В Кубрат наградиха победителите в Деветия национален конкурс за хумор и сатира“, сайт на БТА, 20 май 2016 г.
  14. „Връчиха национални награди за сатира“, asenovgrad-online.com, 22 май 2013 г.
  15. „Наградиха победителите в Третия национален конкурс за хумор и сатира“, asenovgradnews.com, 21 май 2015 г.
  16. „Румен Леонидов: Когато от чутото те побият тръпки“, Public Republic, интервю на Росица Йотковска, 23 ноември 2008.
  17. Живко Желев, „Румен Леонидов удави Мелник в кръв и вино“ на личния сайт на Живко Желев, 8 октомври 2008 г.
  18. „Баш Каунь 2010 – карикатуристът Борислав Данев“, haskovo.info, 7 септември 2010 г.
  19. „Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов взеха Националната награда за поезия „Иван Николов“
  20. „Румен Леонидов взе наградата „Кристалът на Виленица“, lira.bg, 12.09.2012.
  21. „Наградиха Иван Теофилов с наградата „Хр. Г. Данов“, информационна агенция „Стандарт“, 15.06.2013.
  22. Евгения Джорджева, „Румен Леонидов стана „Рицар на книгата“, bivol.bg, 24 април 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Македония“         Портал „Македония