Румен Станев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Румен Станев
Католически епископ
Издигнат от Франциск
Роден 19 август 1973 г. (47 г.)
Националност българин
Coat of arms of Rumen Ivanov Stanev.svg
Румен Станев в Общомедия

Румен Иванов Станев е български римокатолически духовник, титулярен епископ на Симидика, помощен епископ и генерален викарий на Софийско-пловдивската епархия.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Румен Станев е роден на 19 август 1973 година в пловдивското село Калояново. Той смята за свое родно място село Житница, където живеят родителите му, и където прекарва детството си и завършва основното си образование. Средното си образование завършва в Техникума по обществено хранене „Проф. д-р Асен Златаров“ в град Пловдив. По професия е готвач. След отбиване на военната си служба през 1994 година, Румен е изпратен в Рим, където посещава Висшата семинария и през 1999 година завършва бакалавърска степен по богословие в Папския Урбански университет към Конгрегацията за разпространение на вярата.

Ръкоположен е за свещеник на 11 септември 1999 година в катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив, след което е назначен за помощник-енорийски свещеник в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски. От 5 септември 2005 г. до избирането му за епископ е енорийски свещеник в енорията „Свети Архангел Михаил“ също в Раковски.

По време на своето 15-годишно служене в енорията, той ремонтира основно храма и обновява интериора му като са изработени витражи на местните мъченици на вярата - епископ Иван Романов, отец Флавиан Манкин, Гено Буров и Рафаел Пеев. През 2016 – 2018 г. с дарения и доброволен труд на вярващите отец Станев изгражда гробищния параклис „Свети Йосиф“.[3] На 6 май 2019 година по време на Апостолическото поклонничество на папа Франциск в България отец Станев посреща папата в енорийския храм, където е проведена среща с над 750 представители на католическата общност в България.[4] Въпреки ограниченията по време на вирусната пандемия през 2020 година, успява да пренесе и инсталира в храма тръбен орган от енория „Свети Жан-Мари Виане“ в град Базел в Швейцария. Отец Румен Станев е председател на организацията Каритас Витания и е член на Епископската съветническа колегия към Епископската конференция на Католическата църква в България.

На 5 септември 2020 година отец Станев е назначен от Светия престол за помощен епископ на Софийско-пловдивската епархия и титулярен симидикански епископ.[5] Седалището на помощния епископ е София, където се грижи за католиците от латински обред, както българи, така и чужденци и заедно с епархийния епископ на епархията „Свети Йоан XXIII“ поддържа отношения с Българската православна църква и останалите вероизповедания в страната. Помощният епископ е представител на Католическата църква в България пред българските граждански власти.[6]

На 4 ноември 2020 г. на 39-та извънредна изборна Национална конференция на федерацията „Каритас България“ епископ Румен Станев е избран за неин президент.[7]

Епископ Станев е ръкоположен за титулярен епископ на Симидика на 17 януари 2021 година в софийската съкатедрала „Свети Йосиф“ от софийско-пловдивския епископ Георги Йовчев, в съслужие с източнокатолическия български епископ Христо Пройков и скопския епископ Киро Стоянов.[5] На ръкополагането присъстват президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и апостолическият нунций в България архиепископ Анселмо Пекорари. С това епископ Станев е първият помощен епископ на Софийско-пловдивската епархия с постоянно седалище в столицата. Дотогава не е имало епископ от латинския обред с постоянно седалище в София.[8]

Монсеньор Румен Станев владее италиански и ползва френски.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Марк Ноел Авелин симидикански епископ
(17 януари 2021 – …)
настоящ
Стефан Манолов генерален викарий на Софийско-пловдивската епархия
(1 февруари 2021 – …)
настоящ
     Портал „Католицизъм“         Портал „Католицизъм          Портал „България“         Портал „България