Румен Сурджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Румен Сурджийски
български кинорежисьор
Румен Сурджийски
Румен Сурджийски

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Професия Драматичен театър "Йордан Йовков" – Добрич,
Студия за игрални филми „Бояна“ – София,
Национална галерия за чуждестранно изкуство – София
Филмова кариера
Значими филми „Лебед“ (1976),
„Снимки за спомен“ (1979),
„Място под слънцето“ (1986)
Румен Сурджийски в Общомедия

Румен Иванов Сурджийски е български кинорежисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 септември 1943 г. в село Гложене. През 1967 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Учи в класа на Заслужилия артист проф. Стефан Сърчаджиев, а по-късно и в класа на проф. Анастас Михайлов. Първата му професионална постановка е „Калиакра“ (сезон 1967 – 1968 г.),[1] на сцената на Добричкия драматичен театър „Йордан Йовков“. По-известен е с филмите си „Лебед“ (1976),[2] „Снимки за спомен“ (1979)[3] и „Място под слънцето“ (1986).[4]

Детство и юношество[редактиране | редактиране на кода]

Румен Сурджийски е роден в село Гложене (Врачанско), в семейство на обикновен работник. През 1943 година, поради състоянието на война и продължаващите бомбардировки на София, родителите му избират за неговото раждане спокойния живот на село.

Училището му върви. Много спортува – футбол, лека атлетика, гимнастика и плуване. Често посещава Културния дом на транспортните работници, където се проявяват множество музикални и драматични състави. В дома репетира и детско-юношески драмсъстав, ръководен от актрисата от Младежкия театър Льоли Попова.

По същото време се явява на конкурс в Радио „София“, където търсят няколко деца за участие в научно-популярно предаване, заедно с актьора от Народния Театър Емил Стефанов. Приемат го. По-късно започва да води самостоятелно радио-предаване – „Чудни страници“. Излъчва се всяка събота сутрин.

Още като ученик участва в редица кино-клубове, ръководени от Тодор Андрейков, проф. Неделчо Милев и други. Там се състои първото му запознаване с европейското и световно кино.

В 11-ти клас е избран за знаменосец на гимназията. Завършва 14-то СПТУ училище „Проф. д-р Асен Златаров“ в кв. „Банишора“ (София).

В родната казарма служи две години, в мотострелкови полк в поделението в Гара Пирин (днес Кресна, област Благоевград). Приет е в школата за младши сержанти.

Студентство[редактиране | редактиране на кода]

Киното е негова мечта, но кинофакултетът към „ВИТИЗ“ все още не е открит, а за следване в чужбина не може и да си мечтае – баща му е обикновен работник. Затова решава друго – да завърши театрална режисура, а после да търси своя път в киното.

Кандидатства за висше образование с две специалности – английска филология и режисура. Приемат го и на двете места. От осем души приети режисьори, той е на четвърто място. Избира режисурата.

Постъпва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, през 1963 г. Негови учители са проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов, за когото той твърди: „гениален преподавател, споменът за който ще топли душата ми, докато съм жив...“ Във втори курс проф. Сърчаджиев умира, а класът продължава да следва при проф. Анастас Михайлов.

По време на следването си се учи от филмите на Микеланджело Антониони, Федерико Фелини, Жан-Люк Годар и други режисьори от „френската нова вълна“. Силно впечатление му правят филмите на полското и чешкото кино, творчеството на Анджей Вайда, Милош Форман, световни режисьори, като Ингмар Бергман, Акира Куросава и др.

Негови състуденти са: Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Кирил Кавадарков, Добромир Манев, Продан Нончев, Иво Русев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Лидия Еминова, Людмила Захариева, Веселина Благоева. Както той сам възкликва: „Какъв клас, какви актьори!“

Кариера и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първи стъпки в киното, Румен Сурджийски прави като актьор. Още като студент във ВИТИЗ, той участва с две малки роли във филмите „С дъх на бадеми“ (1967)[5] и „Случаят Пенлеве“ (1967).[6]

През същата година (1967), той завършва ВИТИЗ и постъпва по желание като режисьор-постановчик в Добричкия Драматичен Театър „Йордан Йовков“.[7] Първата му пиеса на негова сцена е „Калиакра“ (сезон 1967 – 1968),[1] която е възобновена постановка от минал театрален сезон, с автор драматургът на театъра, Кръстьо Дренски. Постановката пресъздава легендата за Калиакра, главната роля, в която се изпълнява от Заслужилата актриса Катя Паскалева. Следват постановките „Големанов“ от Сте Ле Костов (1968), с която Добричкия Драматичен Театър гостува на Театъра в град Нитра, Словакия, „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев (сезон 1968 – 1969),[8] „Свекърва“ от Антон Страшимиров (сезон 1968 – 1969)[9] и „Чичовци“, драматизация по Иван Вазов (сезон 1969 – 1970).[10]

На сцената на Добричкия Драматичен Театър „Йордан Йовков“, Румен Сурджийски има удоволствието да работи с колектив – актьорите Катя Паскалева, Кирил Кавадарков, Лидия Еминова, Пламен Дончев, Радослав Стоилов, Стоян Герганов, заедно с някои от заварените актьори – Калчо Георгиев, Галина Ненова, Любен Попов, Венцислав Вълчев, Атанас Божинов, с режисьорите Николай Поляков и Кузман Попов. Художник е Лидия Бацинова. През 1970 г. пожар изпепелява старата сграда на театъра и трупата се премества в местния културен дом.

През 1970 г., Румен Сурджийски е поканен от Пенчо Димитров, асистент-продуцент от Студията за игрални филми „Бояна“, да работи като асистент-режисьор по диалога, в българо-италианската продукция „Михаил Строгов“[11] („Michael Strogoff“, 1970),[12] на режисьора Ерипрандо Висконти. Работата на тези асистенти е да помагат на българските актьори да се справят с английския текст, тъй като филмът се снима на английски език. Той не се колебае, напуска театъра и така започва неговият път в киното.

Като асистент-режисьор, Румен Сурджийски работи и в продукцията „Необходимият грешник“ (1971)[13] на режисьора Борислав Шаралиев.

Като втори режисьор, той снима филмите: „Трета след слънцето“ (1972),[14] на реж. Георги Стоянов, „Иван Кондарев“ (1974),[15] на реж. Никола Корабов, „Виза за океана“ (1975),[16][17] на реж. Лада Бояджиева и "Хора отдалече“ (1977),[14] на реж. Никола Рударов.

Първият му авторски проект е документалният филм „Както в кинопреглед“ (1975),[18] който е колективен портрет на жените, работещи в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. За него, той получава наградата за дебют на Фестивала на документалното кино в Пловдив.

Дебютът му като режисьор-постановчик е с филма „Лебед“ (1976),[19] по сценарий на Владимир Ганев и по мотиви от разказа „Инат хора“ на Ивайло Петров. Следват филмите „Снимки за спомен“ (1979)[20] по сценарий на Атанас Ценев и Димитър Димитров (базиран на романа „Моето първо лято“ на Емил Манов), и „Място под слънцето“ (1986)[4] по сценарий на Цилия Лачева.

От 1981 година е член на Съюза на българските филмови дейци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иванова 1988, с. 115.
  2. Янакиев 2000, с. 425.
  3. Янакиев 2000, с. 542.
  4. а б Янакиев 2000, с. 447.
  5. Генчева 1988, с. 296.
  6. Генчева 1988, с. 312.
  7. Иванова 1988, с. 137.
  8. Иванова 1988, с. 123.
  9. Иванова 1988, с. 125.
  10. Иванова 1988, с. 113.
  11. ДОКЛАДИ: Театър и кино. Музика, Том 17, Автор: Пантелей Зарев, Издателство: Българска Академия на Науките, 1987 г., стр. 161
  12. Films and Filming, Vol. 18, Author Robin Bean [Editor], Hanson Books, 1971, p. 22
  13. Генчева 2008, с. 47 – 48.
  14. а б Генчева 2008, с. 250 – 251.
  15. Генчева 2008, с. 79 – 81.
  16. Генчева 2008, с. 180 – 181.
  17. Рашко Младенов: Спомени, четвърти абзац „Потеглихме от пристанище Бургас...“. // glasove.com, 23 юли 2017.
  18. Списание „Пламък“, Том 21, Броеве 1 – 4, Издател: „Съюз на българските писатели“, 1977 г., стр 220
  19. Генчева 2008, с. 240 – 241.
  20. Генчева 2008, с. 336 – 337.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванова, Елена. 60 ГОДИНИ ТРИБУНА И СЪВЕСТ: История на Драматичен театър „Йордан Йовков“, град Толбухин. Пловдив, „Христо Г. Данов“, 1988.
  • Янакиев, Александър. „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“. „Титра“, 2000. ISBN 9549048624.
  • Генчева, Галина. „Български игрални филми: анотирана илюстрована филмография“. Т. 2 (1948 – 1970). София, Българска национална филмотека, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. ISBN 9543160694. индекс 116.
  • Генчева, Галина. „Български игрални филми: анотирана илюстрована филмография“. Т. 3 (1971 – 1980). Българска национална филмотека, Издателство „Д-р Иван Богоров“, 2008. ISBN 9789543160693. индекс 181.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]