Румъния във Втората световна война
| Румъния във Втората световна война | |||
| Втора световна война | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | ноември 1940 – 1945 г. | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Общи загуби | |||
| възстановяване на Северна Трансилвания загуба на Бесарабия и Буковина | |||
| Румъния във Втората световна война в Общомедия | |||
Румъния във Втората световна война преминава през няколко драматични етапа: от неутралитет, през съюз със Нацистка Германия, до преминаване на страната към съюзниците през 1944 г. Страната е значим участник на Източния фронт и претърпява териториални загуби и промени в управлението.
Предвоенна ситуация
[редактиране | редактиране на кода]През 1939 г. Румъния е монархия под управлението на Карол II. След подписването на пакта Рибентроп – Молотов между СССР и Германия, Румъния попада в съветската сфера на влияние. През юни 1940 г. СССР отправя ултиматум, след което Румъния отстъпва Бесарабия и Северна Буковина. Впоследствие страната губи и Северна Трансилвания в полза на Унгария (Виенски арбитраж), и Южна Добруджа – в полза на България.
Присъединяване към Оста
[редактиране | редактиране на кода]През септември 1940 г. ген. Йон Антонеску поема властта като „кондукатор“. Под негово ръководство Румъния се присъединява към Тристранния пакт (ноември 1940) и допуска германски войски на своя територия. Румъния участва активно в Операция Барбароса от 22 юни 1941 г., изпращайки над 300 000 войници срещу СССР с цел възстановяване на Бесарабия и Буковина.
Участие на Източния фронт
[редактиране | редактиране на кода]Румънската армия се бие в Южна Украйна, в обсадата на Одеса, в битката за Севастопол и в катастрофалната Битка при Сталинград, където румънските фронтове са пробити от Червената армия. До 1944 г. Румъния понася сериозни загуби – както човешки, така и материални.
Смяна на фронта
[редактиране | редактиране на кода]На 23 август 1944 г. крал Михай I организира държавен преврат, арестува Антонеску и обявява война на Германия. Румъния преминава на страната на съюзниците и започва настъпление срещу немските и унгарски сили в Трансилвания, Унгария, Чехословакия и Австрия.
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]След войната Румъния се озовава в съветската сфера на влияние. Въпреки че Северна Трансилвания е възстановена в полза на Румъния, страната остава под силен съветски контрол. През 1947 г. монархията е премахната и е установена Румънска народна република.
Еврейският въпрос и Холокостът
[редактиране | редактиране на кода]Румъния провежда антисемитска политика особено активно в окупираните съветски територии (Приднестровие), където десетки хиляди евреи са избити или депортирани. Антонеску носи основната отговорност за румънското участие в Холокоста.
Загуби
[редактиране | редактиране на кода]- Човешки загуби: около 300 000 убити, ранени и изчезнали
- Икономически загуби: разрушения от бойни действия и съветска окупация
- Териториални резултати: възстановяване на Северна Трансилвания, но загуба на Бесарабия и Буковина
Вижте още
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Axworthy, Mark. Third Axis, Fourth Ally: Romanian Armed Forces in the European War, 1941–1945. London: Arms and Armour, 1995. ISBN 1-85409-267-7.
- Deletant, Dennis. Hitler’s Forgotten Ally: Ion Antonescu and His Regime, Romania 1940–44. Palgrave Macmillan, 2006.
- Ioan Scurtu, Istoria Românilor în timpul celor patru regi: Carol I, Ferdinand, Carol II și Mihai I. Editura Enciclopedică, 2004.
- Oprea, Marius. „Romania in World War II“ – *Encyclopedia of Eastern Europe*, Routledge, 2000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
