Румънската армия в Междусъюзническата война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Румънската армия, мобилизирана четири дни след началото на Междусъюзническата война (на 20 юни 1913 г.), наброява 437 000 военнослужещи.[1] В хода на войната тя окупира Южна Добруджа и принуждава България да сключи мир като застрашава непосредствено столицата София.

Състав и съсредоточаване[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно с оперативните си планове, румънското главно командване разделя силите си на две групировки – главни сили (Дунавска армия, начело с престолонаследника Фердинанд[2]) за настъпление към София и отделна групировка (5-ти корпус, командван от генерал Йоан Кулчер[2]) за действия в Добруджа.

Дунавска армия[редактиране | редактиране на кода]

Дунавската армия се състои от осем пехотни дивизии (разделени в 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти армейски корпус), 1-ва и 2-ра резервни пехотни дивизии, две самостоятелни кавалерийски дивизии и 33-та резервна пехотна бригада. Те трябва да преминат река Дунав в участъка Бекет – Турну Мъгуреле и да настъпят през Луковит и Орхание за София. Съгласно плана, форсирането на Дунав трябва да се извърши на три места – при Бекет и Никопол с плавателни средства и при Корабия по понтонен мост. За тази цел войската трябва да се съсредоточи с 1-ви корпус и 1-ва кавалерийска дивизия в района на Бекет, с 2-ри, 3-ти и 4-ти корпус и 2-ра кавалерийска дивизия в района на Корабия и с 33-та резервна пехотна бригада в района на Турну Мъгуреле.[3] По Софийското направление действат 132 батальона, 72 ескадрона и 110 батареи.[4]

Пети корпус[редактиране | редактиране на кода]

По границата в Добруджа, на линията Черна вода – Кюстенджа – Меджидия, към 29 юни е съсредоточен 5-ти корпус, състоящ се от 9-та и 10-та пехотна, 3-та резервна дивизия, 31-ва резервна бригада и два конни полка.[5] Той трябва да окупира териториите до линията Тутракан—Добрич.[3] Общо за окупацията на Южна Добруджа са предвидени 40 батальона, 8 ескадрона и 29 батареи.[4]

Операции[редактиране | редактиране на кода]

Без да срещат съпротива, тъй като почти всички български войски са концентрирани срещу Сърбия и Гърция, румънските войски изпълняват поставените им задачи. Пети корпус нахлува в Южна Добруджа на 28 юни и в рамките на три дни окупира цялата област (заедно с градовете Силистра, Добрич, Тутракан и Балчик). Главните сили форсират Дунав на 2 юли при Бекет и Корабия и за седмица достигат Арабаконашкия проход, прекъсвайки връзката на българските армии в Македония с продоволствената им база в Северна България. Отделни конни разезди преминават Стара планина и достигат на 12 километра от София. С тези действия румънската армия изиграва решаваща роля за поражението на България.[2][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги, Гинчев, Иванов, Петко, Чолпанов, Борис. Междусъюзническата война 1913 г.. София, Държавно военно издателство, 1963. с. 99.
  • Дървингов, П. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925.
  • Филипов, И. и др.. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941.
  • Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военноиздателски фонд, 1922.
  • Hall, R. The Balkan Wars 1912 – 1913. Prelude to the First World War. London and New York, Routledge, 2000. ISBN 0-415-22946-4.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Филипов 1941, стр. 169 – 170
  2. а б в Hall 2000, стр. 117 – 118
  3. а б Гинчев 1963, стр. 114 – 115
  4. а б Христов 1922, стр. 40 – 41
  5. Христов 1922, стр. 196; Дървингов 1925, стр. 673
  6. Христов 1922, стр. 196 – 200