Румянцево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румянцево
Панорамен изглед от Румянцево
Панорамен изглед от Румянцево
Общи данни
Население 738 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,277 km²
Надм. височина 212 m
Пощ. код 5785
Тел. код 06985
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 63327
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Румянцево
Стефка Николова
(БСП)
Румянцево в Общомедия

Румянцево е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч, в полите на Предбалкана и на двата бряга на река Златна Панега.

География[редактиране | редактиране на кода]

Влизане и начло на главна улица в Румянцево

В миналото селото се е наричало Блъсничево. Преименувано е в чест на Сергей Румянцев, поет, журналист, близък до БЗНС, убит през Априлските събития в България (1925).

История[редактиране | редактиране на кода]

Къща в Румянцево. Поминък на местните е да продават декоративни камъни за алпинеуми от близкия карстов район

Селото се е наричало Блъсничево. Според легендата навремето един богат човек притежавал земите на днешните села Тодоричене, Петревене и Румянцево, които се намират едно до друго. Преди да умре, той разделил имота си между тримата си синове Тодор, Петър и Блъско. Оттам дошли и имената на трите села - на Петър - Петревене, на Тодор - Тодоричене, и на Блъско - Блъсничево. В центъра на селото обаче вместо паметник на Блъско или старата, разрушена през социализма, църква, има паметник на Сергей Румянцев, а от средата на 2003 г. и нов параклис с камбана. Параклисът е посветен на св. Димитър Солунски.

Към 1893 година в селото са живели 55 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 797.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Златна Панега край с. Румянцево

Село Румянцево е известно с риболовния спорт по река Златна Панега, която извира от село Златна Панега.

В селото също има и музей на Сергей Румянцев и къща-архитектурен паметник.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.