Румянцево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Румянцево
Панорамен изглед от Румянцево
Панорамен изглед от Румянцево
Общи данни
Население763 души[1] (15 септември 2022 година)
28 души/km²
Землище27,277 km²
Надм. височина169 m
Пощ. код5785
Тел. код06985
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ63327
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Румянцево
Стефка Николова
(БСП)
Румянцево в Общомедия

Румянцево е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч, в полите на Предбалкана и на двата бряга на река Златна Панега.

География[редактиране | редактиране на кода]

Влизане и начало на главната улица в Румянцево

В миналото селото се е наричало Блъсничево. Преименувано е в чест на Сергей Румянцев, поет, журналист, близък до БЗНС, убит през Априлските събития в България (1925).

История[редактиране | редактиране на кода]

Къща в Румянцево. Поминък на местните е да продават декоративни камъни за алпинеуми от близкия карстов район

Селото се е наричало Блъсничево. В 1884 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е била дело на дебърския майстор Велко Илиев.[2] Църквата е разрушена от комунистическия режим.

В центъра на селото има паметник на Сергей Румянцев, а от средата на 2003 г. и нов параклис с камбана. Параклисът е посветен на св. Димитър Солунски.

Към 1893 година в селото са живели 55 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 797.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Златна Панега край с. Румянцево

Село Румянцево е известно с риболовния спорт по река Златна Панега, която извира от село Златна Панега.

В селото също има и музей на Сергей Румянцев и къща архитектурен паметник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.