Рупрехт I (Пфалц)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курфюрст Рупрехт I с двете му съпруги Елизабет от Намюр (в средата) и Беатрикс от Берг (дясно)
Печат на Универистет Хайделберг от 1386 г. Рупрехт I коленичи в дясно от Св. Петър, с Пфалцския лъвски герб.

Рупрехт I Червения (на немски: Ruprecht I, der Rote, von der Pfalz, * 9 юни 1309 във Волфратсхаузен, † 16 февруари 1390 в Нойщат ан дер Вайнщрасе) от род Вителсбахи е пфалцграф при Рейн и курфюрст на Пфалц (1329–1390) и основател на Универистет Хайделберг.

Рупрехт I е най-малкият син на баварския херцог Рудолф I († 12 август 1319) и съпругата му Мехтхилд от Насау (1280–1323), дъщеря на крал Адолф от Насау. Той е правнук на германския крал Рудолф I от династията на Хабсбургите.

Рупрехт е на 10 години, когато баща му умира през 1319 г. и граф Йохан от Насау поема опекунството над майка му, на Рупрехт и двата му братя Адолф († 1327) и Рудолф II († 1353). Фамилията живее в дворците на Хайделберг. Чичо му Лудвиг IV Баварски превзема Рейнпфалц според договора с брат му Рудолф I от 26 февруари 1317 г. Войната свършва през август 1322 г. Братята се сдобряват с чичо им Лудвиг IV едва след смъртта на Мехтхилд през юни 1323 г.

През 1329 г. с договора в Павия чичо му Лудвиг IV Баварски разрешава Пфалц да стане самостоятелно княжество. Двамата братя управляват първо заедно с тяхния племеник Рупрехт II (синът на Адолф). На 18 февруари 1338 г. Рупрехт I и племеникът му Рупрехт II си разделят княжеството.

През 1356 г. Пфалц получава правото да участва в изборите за римския крал и става Курфюрство (затова и името Курпфалц).

Рупрехт I не е посещавал висшо училище, но се образова сам. На 1 октомври 1386 г. курпфюрст Рупрехт I основава наречения на него Универистет Хайиделберг, който съществува и днес и е най-старият университет на днешна Германия.

Рупрехт I се жени през 1350 г. за графиня Елизабет от Фландрия-Намюр (1340–1382) от род Дампиер, дъщеря на граф Йохан I от Фландрия и Намюр, и втори през 1385 г. за принцеса Беатрикс от Берг (1360–1395), дъщеря на херцог Вилхелм II от Берг. Той няма деца.

Рупрехт умира през 1390 г. Погребан е църквата Нойщат до втората му съпруга Беатрикс. Негов последник става племеникът му Рупрехт II.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jakob Wille, Ruprecht I., Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 731–737.
  • Ludwig Häusser, Geschichte der Rheinischen Pfalz. J.C.B.Mohr, Heidelberg 1856, S. 190–191 (online)
  • Eike Wolgast, Die Universität Heidelberg 1386-1986. Springer-Verlag, Berlin 1986, ISBN 354016829X, S. 3 (online)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]