Рурска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рур.

Рурска област
Ruhrgebiet
— Агломерация —
Изглед от Дортмунд
Изглед от Дортмунд
Страна Флаг на Германия Германия
Провинция Северен Рейн-Вестфалия
Площ 4 435 km²
Надм. височина 13-441 m
Население 8 572 745 души
1933 души/km²
Рурска област в Общомедия

Рурска област или Област Рур (на немски: Ruhrgebiet) е историко-географски район в Западна Германия, провинция Северен Рейн-Вестфалия, известна в миналото главно с въгледобив и концентрацията на предприятия от тежката промишленост. Областта Рур включва територията между реките Рур на юг, Рейн на запад и Липе на север.

Градска агломерация[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на населините места в агломерацията

С население от 5,3 милиона души това е най-голямата агломерация в Германия и пета в Европа след тези около Москва, Лондон, Мадрид и Париж. Областта е част от по-голямата урбанизирана зона Рейн-Рур

От запад на изток основните градове в агломерацията са Дуисбург, Оберхаузен, Мюлхайм ан дер Рур, Ботроп, Есен, Гелзенкирхен, Реклингхаузен, Бохум, Херне, Дортмунд и Хам.

История на региона[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието, големи части от региона по-късно наречен Рур, се намирали в графство Марк, херцогства Клеве и Берг и в териториите на владика на Мюнстер и архиепископа на курфюрство Кьолн. Областта включвала няколко села и кепости и е била предимно аграрна: нейната льосова почва я правела една от по-богатите зони на южна Германия. Имперският град Дортмунд бил търговски и културен център. Лежал на главен източно-западен търговски път заедно с Дуйсбург, което развивало и двата града. Те били части от Ханзейската лига.

Развитието на региона в урбанизирана и индустриална зона започнало в края на 18 век с ранната индустрализация на близката Wupper долина част от Bergisches Land. До 1820 година тук стотици водно захранвани мелници произвеждали текстил, дървен материал, керемиди и желязо чрез автоматизирани процеси. Също така в други работилници по хълмовете, висококвалифицирани работници произвеждали ножове, инструменти, оръжия и колани, използвайки вода, въглища и брикети. Историята няма утвърдено име за тази фаза на индустриалната революция, но някои биха я нарекли - ранна водно захранвана индустриална революция.

Докато машините ставали по-големи и превключвали от водна към парна енергия, местно добити въглища и брикети станали скъпи и недостатъчни.Така индустрията на Bergische поръчва все повече и повече въглища от новият въгледобивен район по поречието на река Рур. Впечатляващи и скъпи железници били изградени през хълмистия Wupper регион, за да пренасят въглища, а по-късно и стомана от Рур, и за транспортирането на готовите продукти.

До 1850 г. съществуват почти 300 въглищни мини в експлоатация в областта Рур, в и около централните градове Дуйсбург, Есен, Бохум и Дортмунд. Въглищата се изнасят или преработват в коксуващи фурни в кокс, използвани в доменните пещи за производство на желязо и стомана. В този период името Ruhrgebiet станало добре познато. Преди въглищните депозити по течението на Рур да бъдат изчерпани, минната индустрия се премества на север към Емчер и накрая до Липе, пробивайки все по-дълбоки мини по пътя си. Шлюзовете вградени в Мюлхайм на Рур довели до разширяването му като пристанище. С изграждането на ЖП линията Кьолн-Минден в края на 19 век, няколко железни произведения били построени в границите на днешния град Оберхаузен.

Населението нараствало бързо. В градовете, популацията от 2000-5000 души в началото на 19 век, скочила на 100,000 за 100 години.

Добрите миньори били наети от други региони в мините Рур и стоманодобивни предприятия. Така неквалифицирани хора започнали да прииждат. От 1860 г. насам е имало мащабни миграции от Силезия, Померания, Източна Прусия и провинцията Позен към Рур. Много от тях били полско говорящи и били третирани като второкласни граждани. През 1899 г. това довело до въстание на млади полски работници в Херне, които по-късно основали съюз на работниците. Добрите миньори често били настанени в "миньорски колонии", построени от минните фирмите. До края на Прусия през 1870 г., над 3 милиона души живеели в Ruhrgebiet, а новата въгледобивна област се била превърнала в най-големият промишлен район на Европа.