Русе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Русе
Русе
Collage-ruse.png
Отгоре надолу: Съдебната палата; „Опера над Русе“ – концерт от въздушни балони; Доходното здание; Паметник на Свободата; Регионална библиотека „Любен Каравелов“; Международен фестивал на пясъчните скулптури 2015.
Общи данни
Население 159 798 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 145 765 (НСИ)
Землище 187,124 km²
Надм. височина 98 до 102 m
Пощ. код 7000
Тел. код 082
МПС код Р
ЕКАТТЕ 63427
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Русе
Пламен Стоилов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. Свобода 6
п.к. 7000
тел.: (082) 826100
сайт: http://www.ruse-bg.eu
Е-мейл: info@rousse.bg
Русе в Общомедия

Русе е най-големият български град по поречието на река Дунав. Разположен в Североизточна България, той е административен център на едноименните община Русе и област Русе. Населението на Русе е 145 765 души (по данни на НСИ към 31.12.2015 г.), което го превръща в петия по големина град в България. Отстоящ на 310 km от София и само на 75 km от румънската столица Букурещ, градът притежава огромен потенциал да се превърне в стратегически интермодален и логистичен център на страната и на Югоизточна Европа, като се има предвид географското му положение, традиционната му роля на индустриален, образователен и социално-културен център в региона и наличието на първия в страната пътен и железопътен мост над река Дунав Дунав мост. Реката приобщава града и към европейския транспортен коридор № 7, създавайки условия за търговско и круизно речно плаване.

Русе е един от малкото градове в страната, които привличат не само с великолепната си архитектура, но и с историята си. На мястото на днешния град преди хилядолетия е съществувало римското укрепление и пристанище Сексагинта Приста. Според някои историци градът е приел и изселниците от средновековния град Червен, който е бил сред най-важните центрове на Второто българско царство, редом със столицата Търновград. Роден град е на редица български възрожденци и революционери. След Освобождението градът привлича "балканджиите" от Габрово, Търново, Елена и други средища на българската възрожденска аристокрация и се превръща не само най-многолюдният, но и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица да го надмине по брой на населението. Много от технологичните нововъведения от края на XIX-ти и началото на XX-ти век намират първото си приложение в красивия дунавски град.

Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион.[1] Символи на града са Доходното здание и Паметникът на свободата. Жителите и гостите на Русе имат възможността да се насладят на архитектура, уникална за България. Аристократичният и романтичен дух на града привлича все повече туристи.

Девизът на Русе е „Град на свободния дух“.[2] На 10 март 2015 г. Русе печели първо място в читателската класация на „Дарик нюз“ „Най-добър град за живеене в България през 2014 г.“.

Съдържание

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Русе се намира в най-западната част на най-голямата крайдунавска низина – Побрежие, и североизточно от устието на река Русенски Лом.[3] Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, тук десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси – 15 – 22 m, 30 – 66 m и 54 – 65 m. Средната надморска височина на градската част е 45,5 m.

Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 km. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително – устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.

Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 m. Върху него се намира най-високата телевизионна кула в България – 204 m с антената.[4]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Като пристанищен град на река Дунав, днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по Рейн и каналните връзки на Западна и Централна Европа, чрез Рейн-Майн-Дунав. В десетте дунавски страни живеят днес 205 милиона души.

Високият бряг, върху който е разположен град Русе, е неуязвим за наводнения. Изключения правят заливната тераса, местата около устията на р. Русенски Лом – квартал Сарая, бившите флотски казарми и пристанище Русе-Запад.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатични данни за град Русе
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 21,5 24,6 33,0 33,9 36,5 42,4 44,7 44,2 40,2 39,2 28,1 22,1 44,7
Средни максимални температури (°C) 1 4,5 10,8 18,8 24,1 27,5 30 29,8 25,7 19,1 10,9 4,3 17,2
Средни температури (°C) −2 0,7 5,6 13 18,1 21,8 24,1 23,6 19,2 13 7,1 1,2 12,1
Средни минимални температури (°C) −5,5 −3 1 7,5 12,6 16,1 18,0 17,2 13,3 8,2 3,5 −1,7 7,3
Абсолютни минимални температури (°C) −27,7 −26,4 −18 −2,8 2,4 6,6 9,1 9 0,8 −3,5 −11,7 −19,5 −27,7
Средни месечни валежи (mm) 44 36 39 52 64 80 60 45 37 36 46 46 585
Източник: Stringmeteo.com(1931 – 1970)

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Името „Русе“ идва след редицата от имена: Руси (Рюси), Русико, Руши, Русчук, Русиг и други.

Съществува схващане, че Руси и Русе са синоними на Червен и произлизат от общославянското прилагателно русе, сродно с латинското русос, френските руж и русе, старобългарското рыждь. Имената Русчук и Русе вървят след Освобождението първоначално ръка за ръка, заедно фигурират върху пощенското клеймо, за да остане по-късно само името Русе. [5]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Плоча, на която се чете част от името „Сексагинта Приста“

Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (на латински Sexaginta Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан (6970) като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години сл. Хр. Крепостта е разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време стануват кохорти от по 600 души и други военни единици.

Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия е важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществява по реката. Крепостта по-късно е унищожена от нападенията на авари и славяни през 6 век.

По време на българските държави (681 – 1422)[редактиране | редактиране на кода]

През периода на Първото българско царство (7 – 11 век) и Второто българско царство (12 – 15 век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Руси, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.

Под османска власт и Българско възраждане (1422 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрация на Русчук от 1824 г.

Името Русчук се споменава за пръв път през 1503 г. в мирния договор между Унгария и Османската империя. Градът наброява 6000 дървени къщи, и има построени 9 джамии и 2 бани. [6]

По време на похода от 1596 – 1598 г. на влашкият войвода Михай Витязул Храбри Русчук е опожарен и съсипан.[7] През 18 век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русчук – ШуменВарнаСилистра. Градът наброява до 20 000 човека според хроники от 1793 г. [8] През 1811 г. в околностите на града се провеждат сражения от Руско-турската война 1806 – 1812 г.. На 22 юли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който е отбит, струвайки на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършва на 26 август с поражение за тях в сражението при с. Батин, след което руските отряди завземат Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предават Русчук (Русе) и Гюргево.

През Кримската война на 25 юни (7 юли) войските на Омер паша съсредоточени при Русчук (над 30 хил.) форсират Дунава и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Рамадан на Дунав, овладяват Гюргево, със загуби до 5 хил. човека.

Русчук израства като един от най-големите дунавски балкански градове и след Кримската война от 19 век е административно средище на Дунавския вилает на Османската империя (от 1864 г. до 1877 г.), простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русчук е едно от тях.

  • През 1864 г. се открива първата съвременна печатница в българските земи.[9][10]
  • През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена.
  • През 1866 г. се открива първата телеграфна линия у нас между Варна и Русчук (Русе), минаваща през Шумен. [11]
  • През 1867 г. се завършва първата жп линия (Русчук-Варна).[12]
  • През 1870 г. в Русчук се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
Печати на консулствата на Белгия, Прусия и Австро-Унгария в Русчук
  • През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.[13]
  • През 1876 г. започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

Поради удобните връзки с Цариград, през 1836 г. Русчук (Русе) е избран за вилаетски център, което стимулира неговото развитие. Тук са се намирали почти половината от промишлените предприятия в Дунавския вилает – Корабостроителницата, Барутната фабрика – една от най-големите на балканите, железопътно-ремонтното предприятие – Тракцията, обслужващо първата жп линия Русчук-Варна, Вилаетската печатница, двете най-големи парни мелници в Османската империя. [14] Открити са консулства на Австро-Унгария (1849 г.), Русия, Великобритания, Италия и Прусия (1853 г.), Франция, Белгия, Холандия (1864 г.), Румъния, Испания и Гърция, което допринася за разширяването на търговско-икономическите връзки на града с чужбина. [15] Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти се определя за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русчук се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

След Освобождението (1878 – 1887)[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на османско владичество. Като единствено официално име е установено успоредно използваното на Русчук българско име Русе.[16]

След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското Дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя неговия архитектурен облик и го доближава до големите европейски градове. В периода 1878 – 1944 г. в Русе се създават 416 промишлени предприятия – 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишлености, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали. [17]. За няколко десетилетия градът е важна връзка между Европа и България. Неслучайно в този период Русе е първенец в редица нововъведения:

  • През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин. За първи път у нас се появяват бордюри, тротоари и улични газови (с керосин) фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета от Санрафаеловите кариери; [18]
  • През 1879 г. в Русе се създава Дунавската флотилия[19] и първото земеделско училище „Образцов чифлик“, днес – Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“; [20]
  • През 1880 г. в Русе Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България – „Балканска звезда“;[21]
  • През 1881 г. е построен първият метален кораб;[22]
  • През 1881 г. е създадена първата частна банка „Гирдап“;[23]
  • През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;[24]
  • През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;
Първата частна банка в България – „Гирдап“
  • През 1883 г. гордост на Русе става построената от австрийския индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от чеха Густав Новак; [25] [26]
  • През 1883 г. е построена първата метеорологична станция;[27]
  • През 1883 г. бележи още една новост – първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;
  • Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Deutche Schule) е открито през 1883 г. [28] [29]
  • През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.[30] [31]
  • През 1884 г. тук е открит първият клон на БНБ извън столицата [32]
  • През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество;[33]

В Русе първият български княз Александър Първи Батенберг има дворец на улица „Княжеска“ (сега сградата на Кукления театър). В нея и близкия, но днес несъществуващ, хотел „Ислях хане“, той посреща румънския, сръбския и шведския крал, заедно със съпругите им. Популярно сред русенци схващане е, че сградата на Регионалния исторически музей е била използвана за резиденция на българския владетел. Сградата е първата обществена сграда в Княжеството, но никога не е била дворец на княз Александър Първи Батенберг. [34] [35]

Съединението и неговата защита (1887 – 1906)[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;
  • През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара в България;[36][37]
  • През 1890 г. в Русе е създадена първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян;
  • През 1891 г. е създадено първото застрахователно дружество „България“;[38]
  • През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намира се е в сградата „При Чикаго“ (сега на ул. „Пирот“ 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта. [39]
  • През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филм, който показва посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.[40]

В Русе по това време работят първата фабрика за сода и лимонада „Лоза“, първата българска фабрика за вратовръзки на С. И. Халасъ и първото столярно дружество „Първий Май“. [41]. Тук е роден и първият дипломиран български пилот – Симеон Петров. [42]

Според „Mеждународния алманах за България – 1898 г. – стр. 443“ [43] през 1898 г. в Русе има 4 печатници, 4 тютюневи фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най-големите предприятия са „Братя Бъклови“ – търговия на едро; Акционерно спестително дружество „Гирдап“; Българска търговска банка; Застрахователно дружество България; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи – „Труд“; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Хараламби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр. Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Нойвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Томов и Сие; Фабриката за сапуни на В. Бъчеваров; Фабриката за сапуни на Бр. Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Цѣнковъ, Павловъ и С-ие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н. Кръстев; Пивоварната фабрика „Света Петка“; Фабриката за пиво на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман;

Балкански и световни войни (1906 – 1944)[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1906 г. за първи път се извършва внос на автомобили в България от автокъща „М. Вебер“, чийто основен предмет на дейност до този момент е била производството на велосипеди. През 1912 г. русенската фирма става официален представител на немския производител на автомобили NSU Motorenwerke.[44][45][46]
  • През 1908 г. заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.
  • През 1911 г. започва строеж на електрическа централа от фирмата „Siemens-Schukert“. През 1916 г. светва уличното осветление в града. Официалното откриване на централата става на 17 февруари 1917 г. След София и Варна, Русе е третият електрифициран град в страната. [47]
  • През 1913 г. Белгийски предприемачи и инженери изграждат най-големия тогава захарен завод в България. Предприятието е построено с концесия за 25 години, сключена между тях и община Русе през 1910 г.[48]
  • През 1927 г. в Русе е открита първата чорапена фабрика в България – Фазан [49]
  • През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват „Първа българска петролна индустрия“. [50]
Градската градина и сградата на Общинското казино

Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само две консулства). Само за периода 1919 – 1920 г. от Русе е изнесен капитал на стойност 40 млн лева. [51] Идеята за градски трамваи не се реализира. Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

Присъщо за архитектурата на сградите от този период е масовата употреба на желязо, бетон и стъкло. По това време се построяват Пощата (сега наричана „Старата поща“) – 1930 г, Речна гара – 1931 г., Товарна гара – 1935 г., Градските Хали – 1939 г. и Съдебната палата – 1940 г. Бурното развитие на града в този период се свързва изключително с името на кмета инж. Кирил Старцев. Знаково за периода на неговото управление е преустройството на централния градски площад. Паркът с ограда и врата, която се заключва вечер, се превръща в открита градина, а главната улица вече функционира като главна пътна артерия за градския транспорт. В емблематично място за срещи на поколения русенци се превръща „Стъклената будка“ – спирка павилион, построена на мястото на Градското казино. Благоустроен с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени е и крайбрежният булевард. Построен е „Мостът на въздишките“, който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града – водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа. [52]

Комунизъм (1944 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

Политическата промяна в страната от 9 септември 1944 г. е съпроводена с масови арести и убийства и в Русе. В затвора влизат около 1300 русенци: политици, юристи, журналисти, банкери, фабриканти, търговци, лекари, учители и пр. Мнозина други, сред които се оказват и потомците на Баба Тонка, мистериозно изчезват. [53] Народният съд в Русе издава 100 смъртни присъди на свои съграждани, от които 53 са изпълнени. [54]. Извършена е експроприация, с което се унищожава частното предприемачество в града. [55]

С налагането на социалистическия строй Русе загубва своя аристократичен облик. Заличава се стопанският, политически и културен елит на града. [56]

Тласък в развитието на града става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, производство на селскостопански машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Завършен е ТЕЦ – Русе, който е трети по мощност у нас след „Марица-Изток“ и ТЕЦ „Варна“. Във връзка с откритите нови производства и нуждата от квалифицирани кадри за промишлеността се откриват профилирани училища – техникум по зърносъхранение, техникум по индустриална химия, техникум по корабостроене, техникум по ж.п. транспорт, техникум по строителство и техникум по механотехника. Градът става университетски център. Построяват се сградите на Операта, Дома на културата, Централна жп гара и гара Разпределителна. [57]

Русе е първият български град, в който се гледа телевизия – Румънската първа програма TVR1 от 1956 г.

В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да събори храмът „Всях Светих“, паметник с архитектурно и историческо значение, и на негово място да построи храм-костница на възрожденците, погребани в Русе, но премахвайки православната символика. Църквата е съборена на 26 октомври 1975 г, десет години след нейното принудително затваряне; през 1965 г. останките на 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и други са изровени от гробовете и препогребани в Пантеона на Възрожденците [58] [59]

В следващите десетилетия в града са устроени и познатите за времето на социализма масови панелни жилищни комплекси – „Дружба 1“, „Дружба 3“, „Чародейка“, „Здравец“, „Изток“ и др. В средата на 70-те години на 20 век автомобилното движение се отклонява от главната улица („Александровска“), която се превръща в пешеходна зона. Съборен е един от символите на града – „Стъклената будка“. [60]

Летище Русе – 1967 г.

В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево се построява химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души – както заради обгазяването, така и заради изселване на български турци. Въпреки цензурата в медиите относно обгазяванията в града, на 28 септември 1987 г. се организира първата публична демонстрация – опит за граждански натиск по време на социализма. На екопротеста пред сградата на тогавашния партиен дом се събират около 500 души с искания за чист въздух. Създава се Обществения комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци. На 10 февруари 1988 г. се провежда и най-масовият протест – „демонстрацията на майките с количките“. Създава се Независимо сдружение „Екогласност“. [61][62]. След 1989 г. румънският завод работи с минимална част от своите мощности и обгазяванията постепенно спират до 1991 г.

През периода започва проектирането на множество обществено значими сгради, чието строителство продължава повече от 20 години. Навреме се завършва само бившият Партиен дом, подслоняващ днес Областната и Общинската администрация. Построяват се и двете най-високи сгради в града – хотел „Рига“ (1972 г) – 84 м и Телевизионната кула Русе (1987 г) – 204 м. В края на 90-те год. е завършен Хирургическият блок на Окръжната болница. Остава недовършена новата част на Доходното здание, не е доведено до край строителството на Историческия музей и на Екомузея в Русе, части от булеварди и подлези. Сградата на Старата музикална гимназия, паметник на културата в еклектичен архитектурен стил, съчетаващ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика, е силно засегната от земетресението в Стражица и затворена до ден днешен. Изливат се основите на спортна зала с капацитет от 5000 места.

По време на преброяването през 1985 г. се отчита население от над 186 000 души.

През този период е създаден и герба на гр. Русе от архитект Петър Сергев.

Демокрация (1990 – сега)[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Операта

През втората половина на 90-те год. на 20 век Русе се отърсва от знаците на комунизма. Демонтират се паметниците на Ленин и Георги Димитров в целия град. Преименуват се булеварди и улици. Извършва се и „голямата въртележка“: Съдът се връща в Съдебната палата, БКП се премества в старата си сграда, която наскоро след това е предоставена на Музикалната гимназия, а общината се нанася в новата сграда на Партийния дом.

Цялостната икономическа криза в България обаче се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000 г. градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции. Икономиката на града е положително повлияна от присъединяването на България към Европейския съюз, което засили трансграничното сътрудничество с Румъния, а инвестициите под формата на европейски средства рестартираха отдавна преустановени инфраструктурни проекти. За периода от 2007 г. до 2015 г. са сключени договори с 144 бенефициента за 204 европейски проекта, като инвестираните в града средства са на стойност 166 млн лв. [63]

След десетилетия строителство, през 2010 г., е открит новият корпус на Русенския университет. През 2011 г. централната градска част е обновена посредством европейски проект на стойност 10 млн. лв. В експлоатация е пуснат първият сух фонтан в България. През същата година е открита обновената Русенска опера. Построява се пречиствателната станция за отпадъчни води, част от интегрирания воден проект на града, финансирана по програма ИСПА на ЕС на обща стойност от 57 млн. евро.

През 2012 г. приключва проект на Регионалния исторически музей за „Възстановяване и социализация на римската крепост Сексагинта Приста, финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“ в размер на 1,2 млн. лв. На 10 октомври 2013 г е открит модерен конферентен комплекс към университета, кръстен на името на Игнат Канев, дарил 2 млн лева за изграждането му. „Канев Център“ разполага с многофункционална зала за 800 места, сцена с площ 120 m², заседателна зала със 70 места, конферентна зала със 100 места, оборудвани с най-модерни системи за осветление, озвучаване, презентации и симултантен превод. Новата сграда на речната информационна система БулРИС, осигуряваща по-ефективно и безопасно корабоплаване по река Дунав, е открита през 2014 г. Осъществен е проект за благоустройство на старата централна градска част през 2014/15 г., който я свърза с „новия“ център, намиращ се на площад Свобода. Поставен е паметник на родения в Русе световноизвестен писател-нобелист Елиас Канети.

Русе бе кандидат за Европейска столица на културата 2019 [64] с концепцията „Русе – град на свободния дух“. През 2014 г. Доходното здание става „Емблематична сграда на годината“, инициатива целяща да популяризира значимите обновени през последните години обекти, неизменна част от културно-историческото наследство на България. Първият по рода си за България международен фестивал на ледените фигури „Русе Айс Фест“ продължи традицията от една от най-големите атракции от 20-те до 50-те години на 20 век – необичайните творби на Денчо Ножаров пред сладкарницата „Швейцария“ в центъра на стария Русе.

Проекти, които бяха завършени през 2015 г. са:

  • Реконструкцията на булевард Тутракан;
  • Пробива под жп.линията към кв. Родина;
  • Основен ремонт на „Кръгово Оборище“ и изграждане на подлез;
  • Интегрирана система за градски транспорт на град Русе, на стойност 29 млн лв.;
  • Булстрад Арена, многофункционална зала с капацитет между 5100 до 6200 човека, официално открита на 23 юли, 2015 г. с концерт на Лили Иванова.

Русе е „Европейски град на спорта“ през 2016 г.

Дългосрочните инфраструктурни проекти, които предстоят да бъдат осъществени през новия програмен период 2014 – 2020 г. са на стойност 147 млн. лв., в четири направления – „Градска среда“, „Образователна инфраструктура“, „Културна инфраструктура“ и „Социална инфраструктура“. [65]

  • Надлез между кв. „Родина 3“ и кв. „Чародейка“ (в района на ул. „Кадин мост“ и ул. „Опълченска“);
  • Реконструкция на бул. „Придунавски“. Реконструкцията и рехабилитацията на пешеходната среда по улиците „Славянска“, „Райко Даскалов“, „Баба Тонка“ и „Църковна независимост“, с което ще се подобри достъпността с кея. Изграждане на зона за обществен отдих по крайбрежната ивица на гр. Русе в района на жп прелеза на Речната гара до ул. „Мостова“. Реконструкция на бул. „Придунавски“ в участъка от бул. „Цар Фердинанд“ до Речната гара.
  • Рехабилитация и реконструкция по ул. „Шипка“, в участъка от ул. „Чипровци“ до бул. „България“;
  • Ремонт и мерки за енергийна ефективност на Комплекс за социални услуги за деца и семейства. Ремонт на учебни заведения, дворни пространства и подлези на ОУ „Олимпи Панов“ и ОУ „Любен Каравелов“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Отец Паисий“, ЦДГ „Пинокио“ 1, ЦДГ „Пинокио“ 2, ЦДГ „Русалка“ 1, ЦДГ „Русалка“ 2. Мерки за енергийна ефективност. Изграждането на нова детска градина в централната градска част и на нова ясла в кв. „Родина“ 3. Изграждане на дневен център за стари хора в „Родина“ 1, на ъгъла на ул. „Димчо Дебелянов“ и ул. „Чипровци“. Изграждане на социални жилища за настаняване на лица от малцинствени групи и социално слаби лица;
  • Обновяване на градината на площад „Д-р Мустаков“ и ул. „Иван Вазов“ в участъка от площада до ул. „Борисова“ ;
  • Изграждане на голяма детска площадка и фитнес площадки на открито в Парка на младежта;
  • Основен ремонт, реставрация и консервация на сградите на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – гр. Русе. Ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност за читалищата „Зора“ и „Васил Левски“.

Проекти по програма INTERREG V-А Румъния – България 2014 – 2020, с които Община Русе кандидатства:

  • „Добре развита транспортна система в еврорегион Русе – Гюргево за по-добра свързаност с трансевропейската транспортна мрежа TEN-T“
  • „Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на еврорегион Русе – Гюргево с Паневропейски транспортен коридор №7“
  • „Реконструкция и експониране на емблематични културни обекти с висок туристически потенциал в еврорегион Русе – Гюргево“
  • „Валоризация на общото местно и европейско нематериално културно наследство чрез интерактивен музей“
  • „Създаване на общ център и база данни за управление на риска и територията по река Дунав“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Централната част на града се обуславя с архитектура от края на 19 век и началото на 20 век. В старите сгради широко са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Покривите са от поцинкована или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура.

През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“. Често наричан „Малката Виена“, Русе спечели почетна награда за най-красив град в България през 2009 г.[66]

Архитектурни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Известен е с многото запазени сгради от края на XIX и началото на 20 век, които му придават неповторима атмосфера. Сградите-паметници на културата са 272. [67] Повечето забележителности са концентрирани в центъра на града (музеи, архитектурни паметници, театърът, операта, хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири). Някои забележителности са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Обект Описание Снимка
Паметникът на Свободата Паметникът на Свободата в Русе е проектиран в началото на 20 век от италианския скулптор Арнолдо Цоки, а е изработен от Георги Киселинчев. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. В задната част на основата са поставени 2 оръдия. Rousse Monument of Liberty Palm trees.jpg
Доходното здание Драматичен театър „Сава Огнянов“ (Доходното здание) е архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898 – 1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Проектът е дело на виенския архитект Паул Бланк. Името произлиза от идеята сградата да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. В днешно време Доходното здание се счита за паметник на културата и един от символите на града, наред с Паметника на Свободата. Ruse TodorBozhinov 09.08.09 (15).JPG
Улица „Александровска“ Главната улица на града е „Александровска“. Представлява архитектурен ансамбъл от сгради в стил неокласицизъм, барок и други. 43°51′00.99″ с. ш. 25°57′16.77″ и. д. / 43.850275° с. ш. 25.954658° и. д. Ruse TodorBozhinov 09.08.09 (45).JPG
Акционерно спестително дружество „Гирдап“ (Часовникът) Акционерно спестително дружество „Гирдап“ е първата частна банка в България, основана през 1881 г. в Русе. По време на своето съществуване „Гирдап“ е една от двете големи български банки с предимно местен частен капитал, наред с Българска търговска банка (БТБ). В момента сградата на банката се използва от Сметната палата. То е най-честото място за среща на русенци, наричано често „Часовникът“. Ruse TodorBozhinov 09.08.09 (29).JPG
Старият градски център на Русе Под това название е познат районът на днешния Исторически музей в Русе. Пространството пред него е оформено като просторен правоъгълен площад. По-късно около същият този площад се построява сградата на Търговско-индустриалната камара, сега тук е регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Тя е богато украсена с барокови форми – форми на акантови и лаврови листа, перли, розети. В началото на улица „Александровска“ се намира банката на Братя Симеонови (днес банка ДСК). Сградата е богато орнаментирана в характерния за централната градска част на Русе бароков стил – релефни колони, статуи на женски глави, тежки каменни балкони, покрив покрит с ламаринени пластини и декоративно интегрирани гръмоотводи. 43°50′39.36″ с. ш. 25°56′53.23″ и. д. / 43.844267° с. ш. 25.948119° и. д. 03-08-2006-Rousse 066.jpg
Родният дом на писателя Елиас Канети, нобелов лауреат за 1981 г. „Дом Канети“ се намира на ул. „Славянска“ 12 в Русе, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядо му, описан в книгата „Спасеният език“. 43°50′47.6″ с. ш. 25°56′54.79″ и. д. / 43.846556° с. ш. 25.948553° и. д. Elias Canettis fødested.JPG
Къщата на Андрея Тюрио „Виенската къща“, както я нарекли русенци, е най-красивата къща в Русе. Завършена е през 1900 г. Материалите били подбирани много внимателно и доставяни по специални поръчки от цял свят. Стаите на салоните са декорирани със стенописи, в стила на помпейската живопис. Спалните са с ръчно изрисувани тапети. През 1902 г. е закупена от Иван Стоянов – крупен вносител на каменна сол от Румъния. В една от гостните той поставил уникална гарнитура от четири стола и маса за покер, изработени от цели блокове кристална сол. 43°50′53.16″ с. ш. 25°56′47.9″ и. д. / 43.8481° с. ш. 25.946639° и. д. Andrea turio.jpg
Застрахователно дружество „България“ На 1 октомври през 1891 г. в град Русе е учредено първото българско застрахователно дружество – „България“. По проект на Едуард Винтер е построена собствена голяма сграда на ул. „Александровска“ в град Русе. Сградата е в стил неокласицизъм с употреба на ризалити и пиластри. Фреските в интериора са от 1901 г. на италианския художник Медеа Джовани Пигор. Zastr drujestvo bulgaria.jpg
Старата музикална гимназия „Старата музикална гимназия“ е изоставен паметник на културата от национално значение, построен през 1900 – 1901 г. Aрхитектурният стил е еклектичен, комбиниращ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика. Сградата предстои да се превърне в първия частен музей в България – Музей на модерното и на античното изкуство. Rousse High School of Music Nedko 4.jpg
Вазата Строена е в средата на 50-те години на 20 век. Вазата е с височина 3,40 m, а в най-широката ѝ част обиколката ѝ достига 7 m. Тя е направена като приспособен вариант на подобна декоративна ваза на румънското парково изкуство в Букурещ. 43°51′23.82″ с. ш. 25°57′49.77″ и. д. / 43.856617° с. ш. 25.963825° и. д. Vazata-19.03.2007.jpg
Църквата „Света Троица“ Катедралният храм „Св. Троица“ в град Русе е построен през 1632 г. Обявен е за Паметник на културата от национално значение през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения, като една от най-старите сгради в Русе. Sveta-troica-ruse.jpg
Басарбовски манастир Басарбовският манастир „Свети Димитър Басарбовски“ е скален манастир, намиращ се в долината на река Русенски Лом, край село Басарбово, на 10 километра от град Русе. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение. 43°46′01″ с. ш. 25°57′50″ и. д. / 43.766944° с. ш. 25.963889° и. д. Basarbovsky-rock-monastery.jpg
Кюнт Капу Кюнт Капу е единствената запазена порта от крепостната стена на стария Русчук. Буквално името се превежда като „Вратата с тръбата“, тъй като покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от водоснабдителната система на града. Kunt Kapu.jpg
Русенската телевизионна кула Телевизионната кула в Русе е най-високата телевизионна кула в България с височина от 204 метра. Построена е на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 m надморска височина. До 2001 г. е най-високата телевизионна кула и на Балканския полуостров. 43°49′27″ с. ш. 25°57′28″ и. д. / 43.824167° с. ш. 25.957778° и. д. TV Tower, Ruse, Bulgaria.jpg

Други забележителности са:

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Обект Описание Снимка
Русенски Лом (парк) „Русенски Лом“ е природен парк в България, разположен на около 20 километра южно от Русе. Паркът е наречен на река Русенски Лом – последният десен приток на река Дунав. Тук е и единственият действащ в България скален манастир, разположен край село Басарбово – „Св. Димитър Басарбовски“ RusenskiLomPark.jpg
Лесопарк Липник (Текето) Лесопарк Липник е разположен в района на село Николово, на 10 km от град Русе. Намира се в огромен горски масив от липови дървета с площ от около 20 000 декара, откъдето произлиза името на местността. Смятан е за най-големия лесопарк на територията на България. Lipnik park-Teketo.jpg
Орлова чука Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората по дължина пещера у нас с обща дължина на галериите 13 437 m. Скални форми от пещерата Орлова чука.JPG
Западен парк „Приста“ Паркът е разположен на няколко километра западно от Русе, между пътя за София и река Дунав. Залесен е с широко­листни гори.

Култура и изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Театри и опери[редактиране | редактиране на кода]

В града се намират:

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Обект Описание Снимка
Регионален исторически музей Музеят е открит на 1 януари 1904 г. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. паметници на културата. Сред експонатите му се отличават Боровското съкровище; находките от археологическите разкопки на древните дунавски кастели Ятрус и Сексагинта Приста, на средновековния български град Червен; етнографски колекции от градско облекло и порцелан. В Историческия музей се съхранява писалката, с която е подписан през 2005 г. Присъединителния договор за членството на България в Европейския съюз. Rousse-architecture3.jpg
Римска крепост „Сексагинта Приста Сексагинта Приста е антична римска твърдина на територията на днешния град Русе. Сексагинта Приста означава в превод „Пристанище на шестдесетте кораба“. Roman Wall Rousse 076.jpg
Екомузей Музеят представя колекция на животински видове от поречието на река Дунав. Посетителите могат да видят богата експозиция от вкаменелости, праисторически животни и диорами, представящи видове в реалната им среда. Тук е най-големият сладководен аквариум в България. Изложен е макет на вълнест мамут (Mammuthus primigenius). Prirodonauchen-muzei-ruse2.jpg
Ивановски скални църкви Ивановските скални църкви се намират на 18 km южно от град Русе. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“, които се нареждат сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. Ivanovo decke.jpg
Национален музей на транспорта Националният музей на транспорта се намира в Русе, на брега на река Дунав, и е единствен по рода си в цялата страна. Разположен е в сградата на първата железопътна гара в страната, построена през 1866 г. по проект на братя Барклей. Тук се пазят личния вагон на цар Фердинанд I и вагона, с който турският султан е предприемал обиколки из Османската империя. Rousse Transport Museum 6.jpg
Къща-музей „Градския бит на Русе“ Къща-музей „Градски бит на Русе“, известна като Къщата на Калиопа, заема сграда, построена през 1864 г. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България в края на 19 и началото на 20 век. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена. Kaliopa-ruse.png
Пантеон на възрожденците Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Panteona - 19.03.2007.jpg
Средновековен град Червен Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12 – 14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе. Тук е единствената напълно запазена крепостна кула. Tower stronghold of Cherven (Bulgaria).JPG
Къща-музей „Захари Стоянов“ Музеят е сред 100-те национални туристически обекта. В него са представени експозиции за българското Възраждане, църковно-просветните и национално-освободителните борби в русенския край, за семейство Обретенови – семейството на Баба Тонка, както и за живота и делото на летописеца на Априлското въстание Захарий Стоянов. Zaharii Stoianov hause.jpg
Къща-музей „Баба Тонка Къщата-музей е посветена на българското Възраждане и жизнения път на Тонка Обретенова. Тук през 1872 г. бил учреден Русенския революционен комитет, който се превърнал по-късно в централен за страната. Къща-музей-баба-тонка.jpg
Къща-музей „Тома Кърджиев“ Къща-музей „Тома Кърджиев“ е етнографска сбирка, разкрита в дома на българския учител и революционер Тома Кърджиев, един от ръководителите на Бунта на русофилите през 1887 г. Toma-kardziev.jpg
Музей на комикса Единственият в България и на Балканския полуостров Музей на комикса се помещава в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Колекцията наброява над 12 000 експоната, като най-старият комикс е първият брой на „Детски вестникъ“ от 1926 г. Показани са и издания на легендарното списание „Дъга“, което започва да излиза у нас в края на 1979 г. и спира през 1992 г. Създател на музея е дългогодишният колекционер Стоян Стоянов. Muzei-komiksa-Ruse.jpg
Русенска художествена галерия Русенската художествена галерия е създадена на 30 април 1933 г. Тя разполага с постоянна експозиция, но провежда и временни изложби на български и чужди художници. Rusenska-hudozhestvena galeria.jpg

Библиотеки и читалища[редактиране | редактиране на кода]

Библиотека „Любен Каравелов“
  • Регионална Библиотека „Любен Каравелов“;
  • Австрийска библиотека „Елиас Канети“;
  • Читалище „Зора“;
  • Читалище „Христо Ботев“;
  • Читалище „Ангел Кънчев“;
  • Читалище „Васил Левски“;
  • Читалище „Захари Стоянов“;
  • Читалище „Георги Бенковски“;
  • Читалище „Св. св. Кирил и Методий“, кв. Средна кула;
  • Читалище „Просвета“;
  • Читалище „Анжела Чакърян“;
  • Читалище „Ана Вентура“;
  • Читалище „Просвета“, кв. Долапите;
  • Читалище „Гоце Делчев 2009" гр. Русе

Редовни събития и мероприятия[редактиране | редактиране на кода]

  • Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ – ежегоден международен фестивал за класическа музика. Провежда се през втората половина на м. март. Основан през 1961 г., днес фестивалът е място за среща на артисти и състави от световния музикален елит. Член е на Европейската асоциация на фестивалите EFA; [68]
  • Международен литературен фестивал – основан през 2008 от Международно дружество „Елиас Канети“ в партньорство с община Русе
  • 6 май, Гергьовден – Празник на Русе. В дните около тази дата всяка година се организира т.нар. тарла, т. е. панаир с продължителност около седмица;
  • 24 май – тържествена церемония за връчване на годишните Награди „Русе“ за изкуство, култура, образование и наука;
  • Фолклорен събор „Златната гъдулка“ – ежегоден фестивал за автентичен и обработен фолклор от Русе и региона, провеждан ежегодно през първата половина на м. юни;
  • Международен фестивал на алтернативното кино „Дунав – реката на Европа“;
  • Национален ученически театрален фестивал „Климент Михайлов“;
  • Европейска театрална работилница – основана през 2012 от ДТ „Сава Огнянов“ – Русе
  • Русенският карнавал е маскарадно шествие на Еньовден, 24 юни. На Сирни Заговезни е традиционният маскен бал;
  • Летен фестивал на открито – концерти и спектакли на открити сцени в центъра на Русе;
  • Есенен салон на изкуствата – ежегодно в периода септември – ноември;
  • Медиен фестивал „Българската Европа“;
  • Международно биенале на миниатюрата[69]
  • Национална литературна награда „Елиас Канети“ – учредена през 2005 г. от община Русе и МД „Е. Канети“;
  • Международен клавирен конкурс „Франц Шуберт“;
  • Национална джаз-среща – един от най-реномираните джаз-фестивали в България. Провежда се ежегодно в края на м. ноември.
  • Международен конкурс за млади поп изпълнители „Северно сияние“
  • Национален конкурс за литература и журналистика „Стоян Михайловски“
  • Международен фестивал на ледените фигури „Русе Айс Фест“
  • Коледно-новогодишен фестивал.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Елиас Канети получава Нобелова награда за литература през 1981 г. за книгата Спасеният език
  • Русенската хроника. Дати, събития и личности до средата на 20 век – М. Бърчева, С. Йорданов
  • Русе – биографията на един град – Васил Дойков
  • Русе. Пространство и история (края на 14-ти – 70-те години на 19 век) – Т. Бакърджиева, С. Йорданов
  • Русе – портрет на века – Николай Ненов
  • Какво не знаем за миналото на Русе – Галина Джурова
  • Да открием Русе. Учебно помагало по Русезнание – Николай Нено
  • На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски написва стихотворението „Кирил и Методий“ („Върви, народе, възродени...“) като проект за химн на българската писменост и култура. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков написва музика към текста.
  • Лицата на Русе от 1-ви до средата на 20 век – М. Димитрова, С. Йорданов

Филми, снимани в Русе[редактиране | редактиране на кода]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на град Русе от 23 октомври 2011 г. е Пламен Стоилов от ПП ГЕРБ. Виж предишни кметове

Сградата на общината
Съдебната палата – Русе

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Общинският съвет на община Русе се състои от 51 души.

Общински съвет Русе
Партия или сдружение 2015
ГЕРБ 21
Патриотичен фронт, ВМРО 6
Реформаторски блок 6
БСП 6
АБВ 3
АТАКА 2
ДПС 2
Българска социалдемокрация 2
БДЦ 2
Глас Народен 1
Общо 51

Международни взаимоотношения[редактиране | редактиране на кода]

Консулства[редактиране | редактиране на кода]

Градът е седалище на консулства от следните държави:

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Русе има изградено сътрудничество и е побратимен със следните градове:[73]

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Икономическа активност[редактиране | редактиране на кода]

Средният списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение в Русенска област за 2016 г. е 68603 души, а средната годишна работна заплата е 9 132 лв. През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Русе е 761 лв. [74] Коефициент на заетост – 15/64 навършени години – 56.6%, а на безработица – 10.8%. Относителният дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години с висше образование е 23,6%. Относителният дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години със средно образование е 56.8%. 133 966 са реализираните туристически нощувки в хотели за 2015 г. Общият брой на предприятията е 11 082.

Относителен дял на предприятията по структура от общия брой предприятия [75][76]
Година 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Дял на предприятията с до 9 заети лица 88,8 % 90,0 % 90,1 % 90,9 % 90,8 % 91,0 % 91,2 % 91.6 %
Дял на предприятията с 10 – 49 заети лица 8,7 % 7,9 % 7,7 % 7,2 % 7,3 % 7,2 % 7,0 % 6.6 %
Дял на предприятията с 50 – 249 заети лица 2,1 % 1,9 % 1,8 % 1,6 % 1,7 % 1,6 % 1,6 % 1,6 %
Дял на предприятията с над 250 заети лица 0,3 % 0,3 % 0,3 % 0,3 % 0,3 % 0,2 % 0,2 % 0,2 %

Чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия за 2014 г. са 385 754 млн лв.

Общата произведена продукция е на стойност 3 971 031 лв, а оборотът нараства до 6 487 687 лв. [77]

Икономически профил[редактиране | редактиране на кода]

Източна промишлена зона, Русе

Градът е голям български индустриален център. В Русе се развива и един от първите в България индустриални паркове. В момента наематели в този парк са френският производител на алуминиеви компоненти за автомобили „Монтюпе“, испанската „Керос“ – производител на гранитогрес и фаянс, немската „Вите Аутомотив“ – производител на заключващи системи за автомобилната промишленост, италианската фирма „МБМ Металуърк“ и други. Там се намира и Русенския логистичен парк. В града има и Бизнес парк.

В Русе се намира и най-голямата Свободна безмитна зона на територията на България, Площта ѝ се равнява на 370 235 m². На територията ѝ са разположени 29 складови и индустриални сгради с РЗП от 30 000 m², 20 000 m² открити складови площи, паркинги, претоварна жп гара, депо за светли нефтопродукти, бензиностанция и административна сграда, пригодена за нуждите на наемателите ѝ. В Свободна зона – Русе оперират дистрибуторски център за опаковане и етикетиране на текстилни изделия, фабрика за стенни и подови облицовъчни материали, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство и блистероване на лекарствени продукти и др.

ТЕЦ Русе Изток има капацитет за производство на електроенергия от 400 MW (2 турбини по 30 MW, 2 по 60 MW и 2 по 110 MW), a ТЕЦ Русе Запад е с топлинна мощност от 41 MW.

В съвременната икономика на града преобладават отраслите на леката промишленост – шивашка, текстилна и хранително-вкусова. 8000 човека в града са заети в шивашкото производство. Големи производители са: „Бордо“ (дамска мода) „Аристон“ (дамска мода), Ричмарт (мъжка мода), Арда, Месалина, Карина, „Антоан Вилл" ЕООД „Маркам“ и „Efrea“. Химическата промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла, Приста Ойл, Оргахим, „Екон 91“, „Лубрика“, „Нинахим“, „Полисан“ и „Мегахим“. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването, представено от „ЖИТИ“ АД – производител на изделия от нисковъглеродни стомани – телове, телени изделия и гвоздеи; и „Мегапрофил“ – метални изделия, конструкции и профили и др. Електронната промишленост с производство на печатни платки е представена от „СЕТ Технолоджи“, както и от „Найден Киров АД“ – изработката на битови електротехнически и електроинсталационни изделия. В града се намира и седалището на „Булмаркет ДМ“. „Дунарит“ е производител на военна и машиностроителна продукция. Градът е център на мебелопроизводството в България и е представено от „Ергодизайн“, „Стефани Стил“, „Ирим“, „Голд Аполо“, „Интериор 46“, „Фантастико мебел“, „Евродом“, „Ринко Интериор“, „Мак Мебели“, „Солвент“, „Бит Мебели“. „Зита“ изработва прибори и уреди за контрол на температурата и протичането на различни флуиди, предназначени за автоматиката, пневматиката, хидравликата и битовата техника.

Търговията в града също е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всички национални търговски вериги. В бяха построени 6 търговски центъра – Роял сити център, търговски център Дунав, Ялта, комплекс Евас, Мега Мол (Русе) (неработещ) и Mall Rousse. Построени през 1938 г., Градските хали са сред символите на града, понастоящем магазин на ЦБА.

Виж също: Основни работодатели в Община Русе по средносписъчен брой на персонала (към 31.03.2014 г.)

Инфраструктура и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Град Русе се намира на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река Дунав. Оттук минават европейски пътища Е70 и Е85, както и следните коридори:

Река Дунав свързва града с десетте дунавски страни, както и със страните по Рейн чрез каналните връзки на Западна и Централна Европа.

Мостът на дружбата между Русе и Гюргево

Тук е и единственият към юли 2009 г. мост над река Дунав в българския ѝ участък, построен през 1954 г. и свързващ Русе с румънския град Гюргево. Поддържане на плавателния път, акваторията на пристанищата и зимовниците за осигуряване безопасността на корабоплаването в българския участък от река Дунав се извършва от Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав.

Пристанище Русе е най-голямото българско Дунавско пристанище. Включва Пристанище-Изток с 14 стоянки, Ро-ро терминал и фериботна линия и Пристанище-Запад с 11 стоянки.

На 17 km от Русе е разположено гражданското Летище Русе в село Щръклево, което скоро ще функционира, ще бъде използвано за граждански полети. Би могло да бъде приспособено за редовни вътрешни и международни търговски полети. В непосредствена близост, на 70 km е Международното летище „Анри Коанда“ край Букурещ.

Транспортни обекти на територията на град Русе:

  • Централна жп гара Русе – пл. Ал. Стамболийски;
  • жп гара Разпределителна Русе – ул. Иван Ведър;
  • Товарна жп гара Русе – ул. Цветница;
  • Товарна жп гара Русе-Север – Източна промишлена зона;
  • Товарна жп гара Русе-Запад – ул. Пристанищна;
  • Автогара Юг – бул. Цар Освободител;
  • Автогара Изток – ул. Иван Ведър;
  • Пристанище Запад – ул. Пристанищна 22;
  • Пристанище Изток – Източна промишлена зона;
  • Ро-Ро терминал – Източна промишлена зона;
  • Централен пътнически кей – Русе.

В града има 26 действащи линии, от които 8 тролейбусни и 18 автобусни линии. Транспортният парк е сравнително добре развит. Той се състои от тролейбуси с марки Ивеко, Неоплан, Рено, Шкода, Мерцедес, както и автобуси с марки Исузу, Мерцедес, Неоплан, МАН и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой на населението[редактиране | редактиране на кода]

Със своите 26 163 жители, при първото преброяване на страната през 1880 г., Русе е най-голямото населено място в Княжество България.[78][79]За сравнение тогава населението на София е 20 856 души.[79][80] Тогавашният най-голям български град – Пловдив е извън пределите на княжеството, в рамките на Източна Румелия.

Данните за етническия състав на населението в този период точно отговарят на мултикултурната характеристиката, която Нобеловия лауреат Елиас Канети дава за града в Спасеният език: Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика.. [81] Според официалното преброяване в Русе тогава живеят 11 342 българи, 10 252 турци, 1 943 испански евреи, 841 арменци, 476 немци, 292 гърци, 231 власи, 170 руснаци, 113 сърбо-хървати, 58 италианци, 58 французи, 32 англичани, 19 персийци, 16 чехи и 16 поляци.

През последните две десетилетия градът запазва петото място в страната по броя на жителите си въпреки чувствителния демографски срив за този период.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1878 до 2015 г. [82][83][84]

Население на Русе
Година 1878 1880 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2006 2008 2010 2011 2012 2013 2014 2015
Население* 25 000 26 163 27 194 36 255 51 090 [85] 57 509 83 453 128 888 159 578 183 746 170 038 161 453 157 540 156 761 153 723 149 642 148 350 147 817 147 001 145 340
Постоянен адрес 202 793 177 104 175 374 173 205 173 001 172 522 170 639 170 043 168 954 168 188
Настоящ адрес 182 323 170 208 168 116 165 208 164 703 164 030 161 480 161 097 160 352 158 906

* „Население“ – Източник НСИ; „Постоянен адрес“ и „Настоящ адрес“ – ЕСГРАОН

Миграция[редактиране | редактиране на кода]

Механичен прираст[86]
Година 2010 2011 2012 2013
Заселени – общо 3670 2261 2163 2333
Изселени – общо 3798 2093 2188 2250
Механичен прираст -128 168 -25 83

Етноси[редактиране | редактиране на кода]

Според последните данни от преброяването от 2011 г. физическите лица, обявили своята етническа идентичност, са разпределени по следния начин:

Етноси в град Русе (2011)
Етническа група процент
българи
  
82.5%
турци
  
6.7%
цигани
  
4%
други
  
0.7%
недекларирани
  
5.9%
  • Други: 1132 (0,7%)
  • Неопределени: 618 (0,4%)
    • Недекларирани: 12 998 (8,7%)

Общо: 149 642

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Религии в град Русе (2011)
Религия процент
православни
  
89%
мюсюлмани
  
7.5%
католици
  
3.4%
протестантство
  
1.4%
други
  
0.8%
хора без религия
  
4.6%

Общо: 149 642

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

В Русе функционират следните храмове:

През 1975 г. комунистическата власт разрушава църквата „Всях Светих“ и на нейно място е построен Пантеонът на Възрожденците. В края на 2007 г. със събрани средства от благотворителност започна строежът на нова църква „Всях Светих“ в Парка на възрожденците. Храмът ще представлява източноправославна трикорабна базилика.

Църква Описание Снимка
Катедрален храм „Света Троица“ Катедралният храм „Св. Троица“ в град Русе е построен през 1632 г.

Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. Обявен е за Паметник на културата от национално значение през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения, като една от най-старите сгради в Русе.

Sveta-troica-ruse.jpg
„Света Богородица“ Основният камък е положен от Доростолския и Червенскимитрополит на 23 септември 1928 г.

Църквата е завършена през есента на 1930 г.

The Assu Church in Rousse.jpg
„Свети Георги“ На мястото на сега съществуващата църква „Свети Георги“ е имало дървена църква. През 1837 г. настоятелството на храм „Света Троица“ отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм. Строежът на църквата започнал през 1841 г. и завършил следващата година. Освещаването станало на 30 януари 1843 г. от Червенския епископ Синесий. Rousse St Georgi Church.jpg

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

Висши учебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

Средни училища[редактиране | редактиране на кода]

  • Английска гимназия „Гео Милев“
  • Математическа гимназия „Баба Тонка
  • СОУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“
  • СОУ по европейски езици „Константин-Кирил Философ“
  • СОУ „Васил Левски“
  • СОУ „Христо Ботев“
  • НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ (Национално училище по изкуствата)
  • СОУ „Възраждане“
  • СОУ „Йордан Йовков“
  • ПГ по дървообработване и вътрешна архитектура „Й. Вондарк“
  • ПГ по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“
  • ПГ по икономика и управление „Елиас Канети“
  • ПГ по корабостроене и корабоводене
  • ПГ по механотехника
  • ПГ по облекло „Недка Иван Лазарова“
  • ПГ по промишлени технологии „Атанас Цонев Буров“
  • ПГ по селско стопанство „Ангел Кънчев“ – Образцов Чифлик
  • ПГ по строителство, архитектура и геодезия „Пеньо Пенев“
  • ПГ по транспорт
  • ПГ по туризъм „Иван Павлов“
  • Първо частно СОУ „Леонардо да Винчи“
  • Спортно училище „Майор Атанас Узунов“
  • Средно общообразователно духовно училище

Основни училища[редактиране | редактиране на кода]

  • ОУ „Отец Паисий“
  • ОУ „Ангел Кънчев“
  • ОУ „Любен Каравелов“
  • ОУ „Иван Вазов''
  • OУ ,,Олимпи Панов''
  • ОУ „Тома Кърджиев“
  • ОУ „Братя Миладинови“
  • ОУ „Алеко Константинов“
  • ОУ „Васил Априлов“
  • Оу „Христо Смирненски“
  • ОУ „Никола Обретенов“
  • ПУ „Д-р Петър Берон“ – за деца със специални потребности

Детски градини[редактиране | редактиране на кода]

  • ОДЗ „Синчец“
  • ОДЗ „Снежанка“
  • ЦДГ „Детелина“
  • ЦДГ „Червената шапчица“
  • ЦДГ „Пинокио“
  • ЦДГ „Радост“
  • ЦДГ „Незабравка“
  • ЦДГ „Слънце“
  • ЦДГ „Здравец“
  • ЦДГ „Звездица“
  • ЦДГ „Зора“
  • ЦДГ „Иглика“
  • ЦДГ „Пролет“
  • СДГ „Ралица“
  • ЦДГ „Чучулига“
  • ЦДГ „Русалка“

Детски ясли[редактиране | редактиране на кода]

  • Детска ясла 1, ул. „Червен“ 5
  • Детска ясла 4, ж.к. ЦЮР, ул. „Муткурова“ 98
  • Детска ясла 5, ж.к. „Локомотив“, ул. „П.Стрелковска“ 1
  • Детска ясла 6, ж.к. „Чародейка-Юг“, ул. „Ради Иванов“ 1
  • Детска ясла 8, ж.к. „Възраждане“, ул. „Неофит Рилски“ 68
  • Детска ясла 9, ж.к. „Дружба 1“, ул. „Ловеч“ 27
  • Детска ясла 12, ж.к. „Здравец-Изток“, ул. „Киев“ 1
  • Детска ясла 15, ж.к. „Здравец“, ул. „Околчица“ 4
  • Детска ясла 16, ж.к. „Възраждане“, ул. „Неофит Рилски“ 2
  • Детска ясла „Коко и Чоко“, ул. „Духовно възраждане“ 14

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Футбол[редактиране | редактиране на кода]

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Спортни зали[редактиране | редактиране на кода]

  • Bulstrad Arena
    Спортна Зала „Дунав“
  • Спортна зала „Булстрад Арена“
  • Спортна зала „Ялта“
  • Спортна зала „Спарки“
  • Лекоатлетическа зала „Локомотив“

Плувни комплекси и басейни[редактиране | редактиране на кода]

  • Плувен комплекс „Норд“ – Младежки парк
  • Комплекс „Олимпия“ – ж.к. „Дружба 3“
  • Мотел „Ханчето“ – кв. „ДЗС“ – пътят за Варна
  • Спортен комплекс „Дунав“ – ж.к. „Здравец“
  • Спортен комплекс „Локомотив“ – ж.к. „Цветница“
  • Мотел „Рай“ – м. Русофилите (ул. Русофили)
  • Хотел „Люляк“ – Западен парк „Приста“
  • Атракцион „Дунавско село“ (мотел „Явор“) – Западен парк „Приста“
  • Закрит басейн на хотел „Бистра и Галина“ – ул. „Хан Аспарух“ 8
  • Закрит басейн „Спарки“ (зад Строителен техникум) – ул. „Розова долина“ 1
  • Закрит басейн към ПГРКК (Корабен техникум) – пл. „Левски“ 1
  • Закрит басейн на Спортното училище – ул. „Д. Баларев“ 1

Регионални медии[редактиране | редактиране на кода]

Вестници[редактиране | редактиране на кода]

В Русе има две ежедневни издания на местния печат – вестниците „Бряг“ и „Утро“. Преди 10 ноември 1989 г. „Утро“ е излизал под името „Дунавска правда“. Първият брой на вестник „Бряг“ пък излиза през пролетта на 1998 г. Други печатни издания са „Седмицата – Културно-информационният гайд на Русе“ и вестник „Русенски обяви“. Излиза и седмичникът „Форум“ за Северна България.

„Русенска поща“, издаван от 8 декември 1921 г. до 1944 г. е един от големите извънстолични всекидневници. Списание „Икономически преглед“ (1899-1947 г.) публикуван от Русенската търговско-индустриална е най-продължително излизалото без прекъсване периодично издание в България след Освобождението.[87]

Радио и телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Регионални интернет медии[редактиране | редактиране на кода]

  • Dunavmost.bg – Виртуален мост на новините от Русе
  • Русе Нюз – Информационният сайт на Русе
  • ТОП НОВИНИ РУСЕ – Информационният сайт на Русе
  • RuseInfo.net – Всичко за Русе в един справочник
  • Вестник „Утро“ – Електронното издание на вестник „Утро“
  • АРЕНА МЕДИА – Новините от Русе и региона. Различният поглед
  • Ruse4ruse – Информационен портал за град Русе

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред личностите, родени в града, са:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Град Русе – Малката Виена
  2. http://www.ruse-bg.eu/index.php
  3. http://www.ruse-bg.eu/static-or.html
  4. Най-високи съоръжения в България
  5. „Русе – Биография на Дунавският град“ – Васил Дойков
  6. Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 – 711 стр.
  7. Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 – 711 стр.
  8. Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 – 711 стр.
  9. [1] БНР – „Старите книги – знание и аромат от отминали времена“
  10. Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 г.
  11. „Живописное путешествие по европейской и азиатской Турции и Южно-славянские страны“, Глава ХХХVІІІ „От Русчук до Варна“. Издадена в Москва, 1878
  12. [2] История на БДЖ
  13. Велинова, Трифонова 1995: Велинова, Р., М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе – 1878 – 1947. Русе.
  14. „Русе – Биография на Дунавският град“ – Васил Дойков
  15. [3] Консулствата в Русе през 1928 г.-„Илюстрован алманах на Русе“
  16. Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  17. Велинова, Трифонова 1995: Велинова, Р., М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе – 1878 – 1947. Русе.
  18. „Русе – Биография на Дунавският град“ – Васил Дойков
  19. [4] „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ“
  20. http://izs-ruse.org/istoria.php
  21. [5] „Проблеми в българското масонство“
  22. [6] Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт
  23. История на националното и световното стопанство – Димитър Саздов, 2005, УНСС
  24. [7] „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ“
  25. Първата българска бира
  26. „Русе – Биография на Дунавският град“ – Васил Дойков
  27. [8] БАН – „120 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА РЕДОВНИТЕ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ.“
  28. 125 години от създаването на първото немско училище в България
  29. „Русе – Биография на Дунавският град“ – Васил Дойков
  30. [9] Българският фармацевтичен съюз (БФС)
  31. в. „Славянин“ бр. 117 от 1884 г.
  32. http://www.archives.government.bg/193-Фондове Държавна Агенция „Архиви“ – Русе
  33. [10] „ФНТС в България“
  34. „Русе – Биография на Дунавския град“ – Васил Дойков
  35. „Сградите – Европейско културно наследство на Русе – Образи и истории“ – доц. д-р Васил Дойков
  36. [11] „Русенската търговско-индустриална камара“
  37. [12] Държавна агенция „Архиви“ – Русе
  38. История на националното и световното стопанство – Димитър Саздов, 2005, УНСС
  39. [13] „Първият асансьор в България“
  40. [14] „Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години“
  41. [15] „Международен алманах за България 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел“ – стр. 443
  42. [16] Симеон Петров – първият дипломиран пилот
  43. [17] „Mеждународен алманах за България. 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел“ – стр. 443
  44. http://novinar.bg/news/cheh-vnasia-parviia-avtomobil-v-sofiia_MzQ5MDs0Mg==.html Чех внася първия автомобил в София
  45. https://www.facebook.com/StaroRuse/photos/ms.725208550854891.725210514188028.bps.a.438208419554907.92038.424649670910782/725208550854891/?type=1&theater Реклама на първата автокъща М. Вебер
  46. https://www.facebook.com/StaroRuse/photos/ms.725208550854891.725210514188028.bps.a.438208419554907.92038.424649670910782/725210514188028/?type=3&theater Реклама на първата автокъща М. Вебер
  47. „Русе – Биография на Дунавският град“ – Васил Дойков
  48. http://www.segabg.com/article.php?id=00003&issueid=1417&sectionid=11
  49. [18] „Първата чорапена фабрика в България“
  50. http://www.petrol.bg/bg/residential/pages/about_petrol_ad
  51. „Русе – Биография на Дунавския град“ – Васил Дойков
  52. „РУСЕ ПРЕД ИЗБОР НА ПРИОРИТЕТИ. ЛОКАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ И ПРЕХОД“ – Николай Ненов, Регионален исторически музей – Русе
  53. http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Baba-Tonka.pdf? Потомците на Баба Тонка и Народният съд
  54. http://balkan1.blog.bg/politika/2012/11/06/naroden-syd-genocid.1017514 Жертви на Народния съд
  55. http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/zakon_za_natsionalizatsiyata.htm Списък на насилствено одържавените предприятия в Русе
  56. http://www.ongal.net/editions/Ethnourbana/9Ethnourbana_Ivanova_web.pdf ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г. КАТО ХРОНОТОП В РАЗКАЗИТЕ НА РУСЕНЦИ – Регионален исторически музей – Русе
  57. http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците – Регионален исторически музей
  58. Жейнов И., Антонова В. „Възрожденското гробище“, църквата „Всях Светих“ и Пантеонът на възрожденците в Русе“, Издателство „Държавен архив“, 2006 г.
  59. http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците – Регионален исторически музей
  60. http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците – Регионален исторически музей
  61. Анатомия на един граждански протест в България в края на социализма: случаят „Русе"
  62. „Новите стари истории“ – Обгазяването на Русе през 80-те години
  63. http://umispublic.government.bg/prPlanningRegions.aspx?pr=100147&list=1 ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ НА СТРУКТУРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ
  64. http://ruse2019.eu/
  65. http://gradat.bg/news/2015/11/09/2644534_obshtina_ruse_startira_noviia_programen_period_s/&rubrname=news/ Община Русе стартира новия програмен период с готови проекти за близо 150 млн. лв.
  66. Най-добрият град за живеене
  67. http://ruse-bg.eu/uploads/files/Registri/SPISYK.pdf
  68. Мартенски музикални дни
  69. Международно биенале на миниатюрата
  70. Генерални консулства на Русия
  71. Почесні консули України за кордоном
  72. Пламен Бобоков стана почетен консул на Украйна
  73. Побратимени градове на страницата на община Русе
  74. http://seconomy.mlsp.government.bg/statsbeta/?page_id=6&region=18
  75. НСИ – Регионална статистика Русе – предприятия
  76. – Регионална статистика – Териториално бюро Русе
  77. [19] „НСИ Регионална статистика Русе – икономическа активност“
  78. Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 – 709 стр.
  79. а б История на София, втори абзац.
  80. https://www.academia.edu/5295849/ДЕМОГРАФСКИ_ПОРТРЕТ_НА_РУСЕ_СЛЕД_ОСВОБОЖДЕНИЕТО
  81. Elias Canetti – „Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend“
  82. [20]
  83. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  84. Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“
  85. https://www.facebook.com/nsibg/photos/pb.884265484988016.-2207520000.1467263384./1038895146191715/?type=3&theater
  86. НСИ – Регионална статистика Русе
  87. Георги Николов – История на българския всекидневен печат (1877-1932)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]