Русел дьо Байол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Наемнически боен отряд във Византия, илюстрация към популярна книга от 19 век

Русел дьо Байол (Roussel de Bailleul, Roscelin, Roskelin de Baieul), нормански авантюрист и военен наемник, служил във византийската армия по времето на император Роман IV Диоген.

Наричан от гърците Phrangopoulos (Франкския син), той е известен за историографията с опита си да създаде независима франко-норманска държава на територията на Византийската империя[1]. Служили на василевса, норманите пожелават богатствата на намиращата се в упадък империя за себе си. Липсват преки доказателства Дьо Байол да е бил участник във Варяжкия отряд[2].

Русел дьо Байол се споменава в Алексиада на Анна Комнина като Урсел[3], съратник на Робер Жискар в конфликтите му със сарацините в Южна Италия и по-късно като предводител на византийски франкски наемнически войски в Мала Азия. Русел дьо Байол отказва да участва в разгрома при Манцикерт, но е оставен на поста си и е пратен на военен поход срещу селджуките в Галатия. През 1073 г. той се възползва от случая и обявява независимо княжество със столица Ангора, по подобие на другите нормани в Южна Италия. Кесарят Йоан Дука, брат на императора Константин X Дука, е изпратен срещу бунтовника Русел, но е разгромен, преследван и обсаден в Скутари. Градът срещу Константинопол е завзет и опожарен от Дьо Байол. В крайна сметка размирникът е прогонен от селджуките, които се възползвали от конфликта и заграбили част от византийските територии, които Русел успял да завладее. Последният бяга в Амасия, където е популярен и е обявен за градски управител. По-късно е предаден от същите тези амасияни и е затворен в Константинопол. Освободен е през 1074 г. и хвърлен срещу разбунтувалия се стратег Никифор Вотаниат, когото безусловно побеждава. Въпреки че тази кампания е предложена на Русел като последен шанс за реабилитация пред короната, той отново променя ориентацията си. Неконформист до последно, той мечтае за собствена норманска династия с короната на Византия. Отново е победен от селджушки войски при Никомедия и е предаден на Алексий I Комнин.

Русел дьо Байол е изтезаван и екзекутиран в Константинопол през 1077 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ришар 2005, стр. 23
  2. Tagma ton Varangion, Τάγμα των Βαραγγίων
  3. Налага се етимологичният паралел с гръко-латинския корен на думата "Ursus" - мечка. В творбата си, Анна представя Русел като жесток тиранин.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ришар, Жан и др. История на кръстоносните походи. "Рива", 2005. ISBN 9543200483. с. 300.